Тя ще постави прозрачността, отчетността и надеждността на преден план в продуктите с отворен код за изкуствен интелект за противопоставяне на Microsoft, OpenAI и Google. Много от най-важните софтуерни продукти, които използваме ежедневно като Android, WordPress, PHP, Nginx и Apache, са с отворен код.

Ако постигне тази цел, Mozilla ще има важен принос за промяната на това как ще изглежда бъдещето на ИИ.

Повече подробности около новината можете да прочетете на международното издание DevStyleR.IO – Mozilla Opposes ChatGPT and Bard with Open Source Initiative

Когато се сравняват двата програмни езика, съществуват определени прилики между тях, които е добре да бъдат предварително обмислени, особено при разглеждането на уеб разработките.

Обектно-ориентирано програмиране (ООП) е първата от тях. Двата езика изискват от разработчика да кодира обекти и техните взаимоотношения в контекста един на друг. В допълнение, той дава достъп и на двата езика до технологии като наследяване, капсулиране и полиморфизъм.

Front-end разработка: И двата езика могат да се използват в аспекти на разработката на front-end. JavaScript може да бъде вграден директно в HTML, който се реализира като рамка или библиотека, а Java може да се използва като Java Applet.

Back-end разработкa: И двата  програмни езика могат да се използват от страна на сървъра. Java отдавна се използва за захранване на back-end технологии като Apache, JBoss и WebSphere. Node.js се превърна в стартова площадка за сървъри, задвижвани от JavaScript.

Както JavaScript, така и Java са създадени, написани и изпълнени/оформени по различен начин. Всеки един от тях се различава от другия, що се отнася до това на какво е способен.  Java се използва на много места, включително програмиране на кредитни карти, приложения за Android, създаване на настолни приложения и такива на ниво предприятие. JavaScript се използва основно, за да направи страниците на уеб приложенията по-интерактивни. Програмният език влиза в употреба и като алтернатива на Flash, въпреки че повечето уеб разработчици и програмисти ще ви кажат, че JavaScript е по-популярен и има повече функционалност от Flash. JavaScript може да се използва за извършване на монотонни неща, например създаването на анимация в HTML.

Други съществени разлики между двата езика са, че докато при JavaScript кодът е изцяло текст, то при Java кодът трябва да бъде компилиран. Всеки един от тях се нуждае от различен plug-in. JavaScript кодът се изпълнява само в браузър, докато Java създава уеб приложения, които се изпълняват както в браузър, така и във виртуална машина. Java е обектно-ориентиран език за програмиране, а JavaScript е специално обектно-ориентиран скриптов език.

Всеки начинаещ програмист ще научи, че JavaScript и Java са значими езици за програмиране, които е важно да бъдат добавени към списъка с езици за кодиране. Много разработчици споделят, че бързото изучаване на тези два програмни езика е много мъдър ход за начинаещите в ИТ сферата. Без съмнение, JavaScript и Java са езици за програмиране, които ще осигурят повече заетост на разработчика и ще създадат по-доходоносни възможности за работа в бъдеще.

Кирил, участвате като лектор в OpenFest 2021. Разкажете за темата, която ще представите. Защо избрахте точно Apache Airflow?

Когато дойде възможността да участвам в OpenFest, реших да се концентрирам върху 3-4 неща, едно от които е обработката на големи данни и данни като цяло, особено в сферата на здравеопазването. Смятам, че имам доста познания – неща, които хората имат желание да научат и да се спра на инструмент с отворен код – Apache Airflow, който може да помогне на екипите с обработката на данни. Всъщност от 4-те лекции, които предложих, организаторите сметнаха тази за най-подходяща. Именно тя бе мой фаворит, затова много се зарадвах.

Защо свободния софтуер и софтуера с отворен код за важни за бъдещото развитие на технологиите и иновациите?

Софтуерът със свободен код претърпя бурно развитие през последните 20-25 години. Станахме свидетели как големи корпорации тръгват именно в тази посока. Тенденцията, която аз забелязвам, е че бизнесът вече е сериозно базиран на решения с отворен код. Този код се използва за създаване на обща база, която всеки надгражда със свои допълнителни “feature”-и, които са необходими на съответната компания.

Подобен тип софтуер дава възможност за синхронизация между всички участващи в open-source обществото. Това дава възможност за предсказуемост и е причина този тип софтуер да има бъдеще.GitHub e основен пример – голяма компания, която преди години беше закупена от Microsoft. Реално в основата на GitHub стои Git платформата, върху която е базиран голяма част от софтуера им. Всъщност GitHub стъпи на него и даде допълнителните фийчъри, от които обществото,  потребителите имаха нужда. Има и множество други примери за продукти от корпоративния свят, от open-source обществото, които произлизат от една компания и се употребяват от друга. Именно това помага за развитието на иновациите.

Вие сте CTO на BeMe.ai – технологичен стартъп в областта на здравеопазването. Разкажете ни малко повече за него? Каква е Вашата кауза? Лесно ли беше да се преборите за инвестиция?

Целта на BeMe е да подобрим живота както на аутистите, така и на грижещите се за тях. Затова използваме данни и имаме холистичен подход към тях. Надяваме се в края на тази или началото на следващата година да представим нашия продукт и добавената ни стойност. Подбрали сме един изключително силен българо-канадски-американски екип, който е развит в рамките на два континента и три държави. Основателката на нашата компания е родител на аутист и има допир до проблемите, с които се сблъскват хората с това заболяване. Наясно е по какъв начин технологичните решения, базирани на данни, биха спомогнали нея и детето й да водят един по-ползотворен и спокоен живот. Стане ли въпрос за инвестиция – никога не е лесно да се бориш. Но ние успяхме да получим такава и да сформираме невероятен екип изключително бързо. Сега целим да доставим решението, което сме обещали. Аз вярвам, че ще успеем в рамките на следващите няколко месеца.

Залагате ли на свободен софтуер и софтуер с отворен код в BeMe.ai? Ако – да, какво използвате? Защо?

Да. Основната част от стека, по чието изграждане работим, е базиран на отворен код поради няколко причини. На първо място стои големият ни опит. Аз бях част от Eclipse и Apache обществата за отворен код и участвах в други проекти с такъв код. Знам как се оперира в този свят. Екипът ми също се чувства комфортно, когато всички е базирано на отворен код. Използваме Apache Airflow. Базирани сме на обработка на данни, на всякакви тулове, произлизащи от Python обществото, обработката на AI и прочие. Откъм уеб света разчитаме на Rails. Така се получава, че от една страна имаме Python, от друга – Rails, а по средата има много JavaScript, заедно с всички “tool”-ове, които идват с него. “User interface”-ът ни е “bootstrap”. Има и неща, които няма да бъдат “open source”, особено, когато навлезем в света на Apple и iOS, защото те не вярват много в отворения код, там играта е такава.

Какво ще посъветвате други технологични стартъпи по отношение на използването на свободен софтуер и софтуер с отворен код? Какъв е трендът в България, в САЩ, в световен мащаб?

Това, което бих посъветвал всички технологични стартъпи  е в началния етап да използват вече готов продукт – да имат готово решение, с което могат да решат възникнали проблеми. Ако се опитват да достигнат до решение на проблематика в сфера, в която няма налични такива с отворен код или пък са много слаби, е препоръчително да използват готови с цел да се вдигне стойността. А ако задачата може да се изпълни с отворен код, съществуват няколко основни правила. В отворения код има различни видове решения, но популярните са едва няколко и не е от значение на кое от тях се базират. Важно е да са насочени към сформирането на добър екип, който да добавя стойност с тези тулове. А по въпроса с тренда – в България и САЩ има различия. В България Rails не е толкова популярен, колкото в Щатите и някои части на Европа. Голям процент български компании се насочват все повече към outsourcing-a. Нагласата е, че тук се разработват множество продукти от различни компании. Тренд, който забелязвам в България е ориентацията към продуктови компании, което се дължи на по-достъпните инвестиции и подобряването на качеството. Наскоро Blender – мощен продукт за изграждане на 3D графика, получи голяма инвестиция от Facebook. Проблем, който понякога възниква е свързан с прекратяването на инвестициите. Затова е от изключителна важност да бъдем сигурни, че в основата ни стои правилното нещо. Друга тенденция, на която ставаме свидетели е, че в големи компании open source проекти са изцяло на payroll.

Какво е бъдещето на този вид софтуер?

Не мога да дам конкретен отговор и ще поясня защо. Когато Microsoft започнаха да се занимават с отворения код, имаше голяма пропаганда за това. Това в момента се отразява в един от продуктите на GitHub, а именно Copilot – изкуствен интелект, който инспектира целия код и на база на тези инспекции придобива знания и улеснява програмистите в писането на код. Тук се появяват въпросите дали ако си допринесъл за „парче” код и някой друг е започнал да използва фрагменти от него, е коректно? А лицензът поема ли го? От Free Software Foundation създадоха отворен call за white papers до 23-ти август, където хора с мнение по въпроса могат да споделят вижданията си. От тази гледна точка не се знае какво ще е бъдещето на този код и как ще реагират програмистите, чувстващи се ощетени поради откраднатия им труд. Но аз лично вярвам, че всичко ще се нареди.

Каква ползва носи той не само на разработчиците, но и на потребителите? Защо?

Броят на софтуери с отворен код, които вършат работа на потребителите, не е голям. Човек влиза в YouTube и има възможност да обработи видеото си директно на техния сайт. Същевременно съществуват софтуери за обработка на видео с отворен код, които не могат да се сравняват с предоставеното от големите компании от продуктова и потребителска гледна точка. Свикнали сме с натискането на един бутон да качим видео или пост в платформи като Facebook. Начинът, по който се развива отвореният код, е базиран на комуникацията между програмистите, течаща чрез него. Това решение трябва да работи, за да могат и бизнесите да работят. Затова потребителите искат завършен продукт, а в сферата на отворения код това би било трудно. Photoshop е популярен продукт, както и GIMP. Те наскоро споделиха, че имат нужда от финансиране, за да могат да предоставят на хората онова, което желаят да получат през 2021г. А за това се изисква доста. Blender също така беше с една идея по-труден за използване преди навлизането във Facebook. А в момента е изградено като софтуер за крайния потребител, което е рядкост. Това са основните причини повечето бизнеси да са базирани на отворения код.

Какво очаквате от събитието? Какво да очакват посетителите?

Имаше голям брой участници в миналия OpenFest. Залите в Sofia Tech Park бяха пълни. Тази година организаторите взеха решение събитието да бъде организирано в „Маймунарника” поради COVID 19. Очаквам да бъде доста вълнуващо, тъй като се проведоха и други събития на същата локация, към които имаше голям интерес. Общо сме 11 лектори. Разгледах лекциите на останалите и ми се струват изключително интересни. Съветвам всеки, който има възможност да разгледа програмата и да се включи, да го направи, тъй като могат да се научат много нови неща.

Людмил, разкажи ни повече за своя старт в кариерата, как се насочи към технологиите и софтуерната разработка?

Във висшето училище бях с профил Информационни технологии и съответно имах начален старт в тази сфера, като в последствие за висше образование се насочих към Техническия университет, гр. Варна и специалност Компютърни системи и технологии.

Защо избра точно този път?

Това бе единственият, който ми допадаше – софтуерна разработка и съответно програмиране, като имаше и различни посоки в образованието, но те бяха по-скоро за администратори, хардуерна разработка и т.н. Това не ми се отдаваше чак толкова много, затова софтуерната разработка бе по-подходяща за мен, а и работата за софтуерни разработчици в България в много повече.

От 10 години си част от Taxback Group, като в момента си Tech Lead в екипа на TransferMate Global Payments.  С какво компанията те спечели като работодател? Може ли да споделиш повече за своето израстване?

Това бе една от малкото компании, които ме извикаха на интервю още докато учех. Тогава нямаше чак толкова свободни позиции на пазара за начинаещи професионалисти, както е сега. Аз бях последен курс в Техническия – бакалавър. Още тогава стартирах работа и когато нямаш опит, нямаш и много предпочитания къде да започнеш работа. В последствие вече се наложи да се преместя в София и компанията бе склонна да ми предостави работа от разстояние, което за времето си беше иновация и не се предоставяше на всеки. Така се озовах в столицата, работейки за фирма във Варна.

Какви са проектите, по които работиш? Какъв е технологичния стак, който използвате?

Използваме PHP, като базата данни е Postgre. Стремим се да разчитаме на последни стабилни версии, като донякъде не зависи от нас напълно, но в момента преминаваме към последната PHP 7.4 и най-новото от Postgre. Възможно е да преминем и на PHP 8. Също така използваме Apache и обикновените HTML 5, CSS 3, JavaScript, jQuery където се наложи. Наскоро преминахме и на AWS. Колкото до проектите, то повечето са свързани с функционалности към основния сайт, който е за плащания и като допълнение интегрираме множество API-та за нашите партньори. Работим с банкови институции и големи обеми информация, която преминава от нас към тях през различни видове комуникация. Допълнително интегрираме множество софтуерни решения за счетоводство, които комуникират с нашия софтуер и съответно създават плащания. Повечето ни проекти са свързани с финансовата сфера, като това допълнително създава някои интересни детайли. Работим по разнообразни проекти и до този момент не е имало два еднакви, които да си приличат дори и малко. Повечето са на различни функционалности и интеграции. В момента сме на сфера интеграция на софтуер и това да го интегрираме към нашето решение, така че да добавим допълнителна стойност на продукта.

TransferMate разработва иновативен продукт и е носител на множество награди за това. Можеш ли да опишеш на нашата аудитория по-подробно за важността на B2B методиката за съвременния бизнес? Как тя трансформира процесите?

Компанията използва богата инфраструктура, чрез която осъществява парични преводи и валутен обмен. Оперирайки като финансов посредник, прилагаме стратегии, които намаляват таксите за превод и ускоряват процесите на плащане, а това води до спестяване на време, пари и ресурси за клиентите.
Казвайки това, то е от изключително значение в този сектор e най-вече да предлагаш много гъвкав софтуер, защото твоите партньори имат множество изисквания, които трябва да спазиш. В противен случай се налага да поддържаш и да правиш множество нежелани промени, които в последствие трудно се поддържат и когато дойде един партньор и каже – “Искаме да имате следните компоненти”, то ние трябва да ги предложим. Когато партньорът е доволен и мениджърите са доволни. Така че, основните неща са гъвкавост и желание за работа.

Финтехът привлича все повече разработчици и това е нормално – има все повече финтех предложения на пазара. Като Tech Lead, работещ именно за такава компания, можеш ли да ни кажеш какви са по-различните технологични изисквания, необходими за финтехът, различаващи се от други ниши на технологичния пазар? 

Задължително трябва да предлагате API като финтех. Допълнително трябва да има и подходящ уеб сайт, който да предлага достатъчно улеснения на потребителите, които идват всеки месец да добавят множество плащания. Например, ако можете да обработите 10 000 плащания в един момент, това би било чудесно. Те трябва да бъдат интегрирани и в софтуерните решения на партньори и потребители. И най-безобидната математическа грешка е недопустима във финтех софтуерните решения. Много важна е сигурността и проверката на кодовете – всичко трябва да работи нормално, така че да не се получават нежелани грешки. Когато правиш изключително много плащания всеки ден, една грешна калкулация може да значи множество загуби.

А самите разработчици трябва ли да са подготвени по по-специален начин ако работят в финтех организация? 

Няма нищо специфично, но единственото нещо, което трябва да умеят е да си защитават кода. Съответно и да пишат хубав такъв. При финтехът е малко по-важна сигурността и както казах – сметките. Но въпреки това не е по-различно от останали сектори и не е нещо, което не може да бъде научено с малко тренировка и опит.

Кои са добрите практики в компанията при срещането на предизвикателства? 

Екипът. Той е много важен, за да могат проблемите да се решат правилно. Добрите практики при нас са, че все още програмистите имат последната дума и когато кажат нещо, хората без тесни разбирания слушат. Когато предложим подходящо решение, то се приема. На много места не е така и понякога се стига до комични ситуации. Говорейки за екипа като решаващо звено при предизвикателствата, искам да спомена същи, че планираме разширяването му с цели 80%, като към момента наброяваме 50 души. Това е много мащабен ход, но вярваме и правилен.

А каква е тайната на успешния екип? Каква роля играят работната обстановка, фирмената култура и компанията като цяло?

Екипът трябва да е сплотен и да вярва, че другият човек може да свърши работата, така че ако нещо изостане, да може да помогне. В сегашната ситуация липсва личният контакт, но да се надяваме, че пандемията скоро ще приключи и хората ще могат да се виждат очи в очи. Това помага изключително много за работата в екип – да можеш да виждаш човека отсреща какво прави и какви са му проблемите. Аз като човек, който работи от доста години е home офис съм се научил да се сработвам с другите хора, които са физически в офиса. Тогава пък при дистанционната комуникация по телефон или чрез друго средство, е много важно да можеш да разбираш човека отсреща – как мисли да изпълни дадено нещо.

Според теб какви качества и умения трябва да притежава един PHP Developer за да успее да се развие в професията си? Какво би посъветвал стартиращите своята кариера в момента?

Най-вече желанието за работа и допълнително малко знания, защото всичко може да се научи в последствие. Но желанието за работа е ключово. Трябва да търсиш работата сам, а не да чакаш някой да ти я предостави. Когато имаш хъс нещата стават по-бързо и по-лесно.

Преди това Рекърдън е бил инженерен директор във Facebook. Там той е ръководил инициативи и проекти на Facebook с отворен код. Сред другите му проекти са Phabricator, набор от уеб приложения за преглед на код, които Facebook използва за своите разработки. Той също така е работил по Cassandra, системата за управление на разпределени бази данни на Apache с отворен код; HipHop, PHP към C ++  source code translator; и Apache Thrift, софтуерна рамка за мащабируемо развитие на междуезични услуги. Накратко, той е и програмист, и мениджър, който познава отворения код от до.

Рекърдън се научил да програмира в държавно начално училище. Според преходния екип на Байдън-Харис той е прекарал близо двадесет годишната си кариера кариера, работейки в пресечната точка на технологиите, сигурността, софтуера с отворен код, обществените услуги и филантропията.

Рекърдън очаква предизвикателства, пред които ще е изправен  на новата си позиция.

„Пандемията и продължаващите кибер атаки представляват нови предизвикателства за целия Изпълнителен кабинет на президента, но са такива, които знам, че тези екипи могат да победят заедно със сигурност”, написа той в LinkedIn.

Това не е първият път на Рекърдън в Белия дом. По време на мандата на президента Барак Обама, той е бил първият директор на Информационните технологии в Белия дом. Там Рекърдън е работил по въпроси свързани с модернизацията на информационните технологии и киберсигурността. Рекърдън е бил и заместник-главен технически директор на преходния екип на Байдън-Харис.

Рекърдън ще се изправи пред огромни предизвикателства. Тъй като технологиите и науката бяха омаловажени от президента Доналд Тръмп, той ще трябва да възстанови технологичната база на изпълнителната власт. В допълнение, Рекърдън ще трябва да обърне внимание на технологични проблеми като мрежова неутралност, регулиране на Big Tech бизнеса и как администрацията да се възползва от технологии от следващо поколение, като лицево разпознаване, изкуствен интелект и прогнозни анализи.

“Open Usage Commons помага на проектите да защитават своята идентичност на проекти чрез програми като управление на запазените марки и указания за употреба. Ние се ръководим от отдаденост към отворен код, страст към отворена употреба и ангажимент да бъдем организация, създадена в услуга на проекти с отворен код.”

Изненадващото е, че Google изпитва нужда да създаде нова фондация, когато вече съществуват много съществуващи хостинг фондове с отворен код – като Apache Foundation, Eclipse Foundation и, разбира се, Cloud Native Computing Foundation (CNCF), който е домакин на много съществуващи проекти, свързани с облаци като Kubernetes, Prometheus, Envoy и много други. Всъщност, работил върху Istio заедно с Google, IBM беше изненадан, че CNCF не е очевидният дом на проекта:

В началото беше постигнато споразумение проектът да бъде допринесен за CNCF. IBM продължава да вярва, че най-добрият начин за управление на ключови проекти с отворен код като Istio е с истинско отворено управление, под егидата на реномирана организация с равнопоставени условия за всички участници, прозрачност за потребителите и неутрално управление на потребителите лиценз и търговски марки. Google трябва да преразгледа първоначалния си ангажимент и да внесе Istio в CNCF.

Проблемът се състои във факта, че докато фондацията може да има контрол върху търговските марки, тя не е дом на самите проекти с отворен код. Те продължават да се ръководят от Google и не следват неутрален от доставчиците подход за хостинг на проекти, а това е едно от изискванията за преминаване към съществуваща фондация с отворен код е да има проекти, базирани на меритокрация.

New day, new foundation, new drama …@IstioMesh @angular @GerritReview are contributed to Open Usage Commons https://t.co/CCvGsZ4l3t

People on the Board of Directors are Googlers, Xoogler, Academia. No other industry collaboration? pic.twitter.com/QCiOoYOmia

— Arun Gupta (@arungupta) July 8, 2020

И с излизането на новата си бета версия скоро може да стане по-популярна от всякога. С добавянето на Zero Copy стрийминг, Cassandra обещава да има пет пъти по-бързо поточно предаване на данни между клъстери.

Разработчиците ѝ твърдят, че това ще означава пет пъти по-бързо средно време до възстановяване, когато има проблеми. Това от своя страна означава, че ще намали общите ви разходи, защото ще ви трябват по-малко облачни, сървърни и мрежови ресурси.

Разработчиците на Apache също обещават, че това ще бъде най-стабилната Cassandra в историята. Tе препоръчват, че трябва да започнете да използвате Apache Cassandra 4.0 beta възможно най-бързо във вашата среда за тестване и осигуряване на качество. Общността Cassandra е на мисия да предостави 4.0.0 за обща наличност най-късно през юли.

Rya изиграва фундаментална роля на много различни държавни нива, поради способността си да извършва задачи от голяма сложност. Тя складира милиарди свързани сета с информация, поради което проектът се води като един от приоритетните и най-напредничавите за Военноморските служби на САЩ. Освен способността на Rya да захранва автономни дронове, да изчислява сложни тактически комуникации, да поддържа самоуправляващи се роботи и други сложни функции, тя работи и по напредничави проекти обвързани с изкуствен интелект.

Работата на Rya комбинира семантични данни с Big data, като се очаква да се превърне в един от най-важните Resource description framework проекти. Rya може да се използва за изчисления на ниво петабайт, което доказва огромния капацитет, който държи в себе си.

Apache Software Foundation работи по 350 open source проекта, включително и Apache HTTP Server, най-популярният уеб сървър в света.

Rya is now a Top Level Project at the Apache Software Foundation!!! Thanks to the mentors, @ASFIncubator, and to the amazing Rya community for making this happen! @TheASF #BigData #RDF https://t.co/jcfFttC6jm

— Apache Rya (@apacherya) September 24, 2019