В допълнение на това бе даден и старт на високотехнологично училище от нов кампусен тип, което да подготвя кадри за местния бизнес и да предоставя възможност на младите хора да се реализират в привлекателните нови и добре платени професии.

„Образованието и подкрепата на ценностите, които то създава, са безусловен приоритет за БАСКОМ повече от 20 години. Отделяме огромен ресурс от нашите компании и от личното ни време, за да положим началото на поне 10 технологични училища в България, които ще променят изоснови облика на българското образование и ще го подготвят за новия тип високотехнологична икономика“,

каза Крум Хаджигеоргиев, председател на УС на БАСКОМ.

„Започва да се мултиплицира опитът на Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации (ПГКПИ) в гр. Бургас. Враца и Смолян вече са на картата, доста напреднали са разговорите ни с Раковски, София и Гоце Делчев. Подготвяме учебното съдържание на тези гимназии и започваме сериозно лобиране за техния специален национален статут“,

разказа Доброслав Димитров, председател на УС на БРАИТ. Той благодари и на другите организации в БРАИТ, които са част от Управителния съвет на работодателската асоциация и които припознаха каузата с 10-те технологични училища, работейки активно за повишаване на качеството на образованието.

Тодор Батков-младши потвърди ангажимента на местната общност в Смолян към превръщането на Професионалната гимназия по техника и технологии в ново технологично училище, като сподели, че всички големи работодатели от областта застават зад инициативата.

„С отварянето на ГКПП Рудозем-Ксанти това училище може да се превърне в притегателен образователен център не само за талантливите деца от цялата област, но и от Северна Гърция“.

Директорът на ПГКПИ в Бургас Димитрина Тодорова сподели за успешния опит със своите ученици и призова бизнеса да остане все така силно ангажиран с практическото обучение на гимназистите.

Димитър Димитров от УС на БАСКОМ начерта пътна карта за създаване и активизиране на Алумни асоциации към технологичните училища и университети  в България като механизъм за развитие на общността на ангажираните с образователната кауза.

По негова покана в срещата се включи Илиян Йорданов, ръководител на Националния отбор по информатика. Той призова да се намери траен механизъм за подпомагане на топ-програмистите на България и на Националния отбор по информатика, за да продължи да бъде страната ни сред най-изявените в сферата на програмирането в света и повече младежи да се занимават със състезателно програмиране.

Д-р Александър Ангелов от УС на БАСКОМ обърна внимание на сериозните проблеми с държавния зрелостен изпит по информационни технологии и фаталното забавяне на осъвременяването на учебното съдържание.

Изграждането на ИТ бранд България е сред каузите на БАСКОМ, по която асоциацията ще продължи да работи с неотстъпчива енергия.

“Как искаме да бъде представен българският ИТ сектор навън, е ключов въпрос, който влияе директно върху бизнеса ни. Затова ИТ бранд България не може да бъде оставен в ръцете нито само на държавата, нито само на единични компании – това е съвместно усилие на цялата високотехнологична индустрия“,

сподели Марина Шидеров, член на УС на БАСКОМ.

В допълнение на темата с позиционирането на българската софтуерна индустрия Александър Папратилов от УС на БАСКОМ постави на обсъждане темата дали България може да бъде регионален ИТ хъб и как да засилим контактите на индустрията със сродните асоциации на държавите, с които граничим?

В рамките на срещата се проведе и вторият национален семинар по проект SMACITE, по който БАСКОМ и ЕСИ Център Източна Европа са партньори.

Фокусът беше поставен върху резултатите от пилотните обучения, проведени по проекта, добрите практики и научените уроци, както и върху събраната ценна обратна връзка от целевите групи, включили се в обученията: ИТ специалисти, студенти и служители в публичния сектор. Базирайки се на резултатите, проектът SMACITE ще продължи да стимулира иновациите и да дава допълнителни възможности на следващото поколение професионалисти в областта на Интелигентните градове.

По време на срещата бе представен и напредъкът по проект Digital4Sustainability, финансиран по програма Еразъм+ на Европейската комисия, който обединява 29 партньори от 13 държави от ЕС. Една от целите на проекта е да обучи над 1000 професионалисти в основните умения в областта на т. нар. двоен преход – цифров (дигитален) и зелен.

Това послание отправи Общото събрание на БАСКОМ. На него за нов председател на УС бе избран Крум Хаджигеоргиев.

БАСКОМ е една от най-влиятелните асоциации в сферата на високите технологии у нас. Има 23-годишна история зад гърба си и е в основата на редица инициативи, каузи и проекти, развиващи и утвърждаващи софтуерния сектор като двигател на българската икономика.

Крум Хаджигеоргиев е дългогодишен член на УС на БАСКОМ. Той е възпитаник на Американския университет в България, изпълнителен директор за Югоизточна Европа в консултантската компания в областта на дигиталната трансформация Kin+Carta, която наскоро бе придобита от френската компания Valtech, чиито екип след придобиването наброява 8000 специалисти. Основател е на българската софтуерна компания Melon с офиси в България, Северна Македония и Косово.

За нови членове на УС на БАСКОМ бяха избрани Мони Дочев (Sport Innovation), Димитър Димитров (Digital Lights) и Георги Янчев (Chaos). За първи път в УС на БАСКОМ представителство имат и асоциираните членове в лицето на д-р Александър Ангелов от Центъра за творческо обучение.

Своето място в УС на БАСКОМ запазват Бистра Папазова (Cobuilder International), Марина Шидеров (Fram Creative Solutions), Александър Папратилов (Prime Holding) и Синиша Джукич (Bosch Digital). Станислав Овчаров (Musala Soft, част от Qinshift) се завръща като член на УС на БАСКОМ след прекъсване от един мандат.

Реформиране на образованието и осигуряване на талант за индустрията, запазване на данъчната политика в страната, активизиране на връзката между науката и бизнеса са само част от основните фокуси на новия УС на БАСКОМ.

„Поемам лидерството на БАСКОМ с чувство на благодарност за гласуваното доверие от колегите, но и с чувство на голяма отговорност. Световната икономика продължава да е изправена пред предизвикателства, свързани с ускорени дигитални трансформации, а българската икономика видимо изостава от тези процеси. В следващите години виждам ролята на БАСКОМ в това да продължава да е още по-силен застъпник за модернизиране на българското образование, така че то да следва адекватно нуждите на бизнеса. Ще бъдем и активна част от общото усилие на обединените иновативни индустрии да участват в Националния съвет за тристранно сътрудничество“, казва Крум Хаджигеоргиев.

Бившият председател на УС на БАСКОМ Доброслав Димитров отчете силен мандат в изминалите две години. Според него асоциацията е все по-видима и активна в бизнес и обществените процеси. „На БАСКОМ се дължи фокусирането на общественото внимание върху навлизането на изкуствения интелект. За това време направихме над 300 срещи с различни бизнеси, училища, съсловни организации, общини, институции и мн. др, за да ги подготвим за неизбежните трансформации, които предстоят. БАСКОМ бе и в основата на разрастване на влиянието на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), каза Доброслав Димитров.

Той остава член на Консултативния съвет на БАСКОМ, който включва всички досегашни председатели на асоциацията, сред които са още Георги Шарков, основател и директор на ЕСИ Център – Източна Европа, Георги Брашнаров, изпълнителен директор на Nemetschek Bulgaria и Стамен Кочков, Global VP Cloud Operations на Software AG.

Доброслав Димитров получи и единодушен мандат да представлява БАСКОМ в БРАИТ.

Какво се крие зад дефиницията “ТОП Софтуерна Компания”?

Това са компании, които освен определени икономически показатели заложени в целите на компанията, успяват да доставят високи качество на разработвания софтуер, непрестанно подобряват вътрешните си процеси за оптимизиране на предоставяните услуги и продукти, допринасят за развитие на екосистемата в софтуерната индустрия и заемат социално отговорна позиция (и действия) по отношение на регионалните проблеми.

Какво определя една компания от софтуерния бранш като успешна?

Разработване на софтуерни продукти с висока добавена стойност и принос в устойчивото развитие на софтуерната индустрия.

Може ли в България да се развива успешен бизнес? Защо? Какви са плюсовете и минусите?

Въпреки, че България като цяло не се нарежда на водеща позиция сред икономиките в Европейския съюз и на глобално ниво, софтуерната индустрия прави изключение по отношение на ниво на предоставяните услуги и налична компетенция. В България съществува традиция в разработването на софтуерни продукти и благодарение на сравнително ниския праг за стартиране на компания, в софтуерната индустрия се предостави възможност за бурното развитие на високи технологии в българския сектор. Разбира се съществуват и пречки пред по-нататъшното развитие, основно обусловени от демографските особености в България (емиграция и застаряващо население), както и нужда от подобряване на образованието в България в по-практична насока.

Колко важен е мениджмънтът за развитието на дадена софтуерна компания? А екипът?

Мениджмънта и екипа в една компания би следвало да се разглеждат като едно цяло, обуславящи факторите за успех на която и да е компания. Имайки предвид, че успеха в софтуерната индустрия е базиран основно на добавената стойност, екипа от висококвалифицирани и опитни експерти е критичен за успеха на всяка компания.

Цялото интервю с Александър Папратилов предстои да излезе в ЧАСТ II на специалното издание на DevStyleR “ТОП Софтуерните Компании”, за което можете да се абонирате безплатно.