Основната цел, която организаторите от Биотехнологичен и Здравен Клъстер, Клъстер Изкуствен Интелект България, Venrize – spinoff factory, ISTEB са си поставили, е създаването благоприятна среда за растеж и реализация на 100 spinoff компании до 2030 г. които осигуряват продукти и услуги с висока добавена стойност и са от ключово значение за модернизацията и иновациите в българската икономика. Инициативата е подкрепена от редица министерства, общини, професионални асоциации и университети.

Програмата включва разнообразие от практически семинари, панели и дискусии, обхващащи различни аспекти на предприемачеството, иновациите и инвестициите в спиноф компании. Специален фокус ще бъде поставен върху финансиране на бъдещето, устойчивост и ролята на изкуствения интелект (AI) в справянето с ESG предизвикателствата. Сред съорганизаторите тази година са  Клийнтех България, Хъб за България на EIT Manufacturing, най-голямата европейска мрежа за иновации в индустрията. По време на конференцията, Клийнтех България и EIT Manufacturing ще представят възможностите за подкрепа, включително отворените покани за финансиране на иновационни проекти с ресурс от 11 милиона евро. В рамките на публикуваните покани ще се финансират проекти за  иновации в две основни направления: Иновативни решения за индустриални предизвикателства – креативни и ефективни решения за съществуващите проблеми в индустрията и Преход към устойчиво и ориентирано към човека производство – насърчават се проекти, които акцентират върху екологичната устойчивост и човешкия фактор. За повече информация и подаване на кандидатури, посетете уебсайта на EIT Manufacturing – Call for proposals 2025

В рамките на конференцията ще бъдат представени изследвания и проекти в областта на Европейската биотехнологична екосистема и цифровите здравни хъбове, както и новия европейски мета клъстер по персонализирана медицина. Ще има множество практически семинари (workshops) посветени на Хоризонт Европа, клъстер Здраве, проведено от Националната контактна мрежа към Дирекция наука на МОН, такива с фокус върху практически решения и стратегии за защита на иновациите и технологиите, проведено в партньорство с Министерството на външните работи на САЩ и SECURUS Strategic Trade Solutions, LLC, обучения за използване на нововъзникващи технологии – изкуствен интелект и технологии от следващо поколение за ускоряване на внедряването на иновации и др.

На 21.06 ще бъде обявен и старта на Spinoff Danube Alliance (SDA) – централизирано звено за срещи на експерти и организации, технологичен трансфер и инвестиции от региона на река Дунав. На фокус ще са иновации в сферата на зелената енергия, изкуствения интелект и киберсигурността. Сред организаторите са две от водещите инициативи за трансфер на технологии в съответните страни Spinoff България и Spinoff Австрия, подкрепени от голям брой компании и организации като VERBUND, AI Cluster Bulgaria, Vangaivs, INITS, Австрийски технологичен институт (AIT), Fraunhofer, както и партньори от Словакия,  Румъния, Хърватска и по-широкия Дунавски регион. Подобни представяния ще се проведат и в Австрия и региона.

Конференцията ще приветства множество влиятелни лидери и експерти, които ще споделят своите знания и опит. Сред тях на живо българската публика може да се срещане с Dr Claire Skentelbery – Генерален директор на EuropaBio, Montse Daban – Президент на борда на Council for European BioRegions, Dario Zoric – Ръководител на Регионална дигитализация, Министерство на външните работи на Дания, Dr Hamish McAlpine от Oxentia, Anne-Charlotte Joubert – Лидер на проект INVEST’HER, мениджър проекти в Euro-BioImaging, Sven De Cleyn, PhD – Управляващ директор на imec.istart Fund & istart.nl Fund, Sebastian Schenk – Verbund X Ventures, Henk Joos – Генерален мениджър на MEDVIA, Christophe Pompée – Партньор във Wippd Ventures и още много партньори от Испания, Германия, Франция, Дания, Белгия, Италия, САЩ и Великобритания.

Едно от най-очакваните събития на конференцията е награждаването на „Най-добър Spinoff на годината“. Тази престижна награда ще бъде връчена на компании, успели да реализират иновативни технологии и постигнали значителен пазарен успех. През 2023 г. сред отличените компании бяха Mikar21 (разкриване на нови лекарствени молекули), EpixAI (епигенетика), Kelvin Health (диагностика), Metrichem (биопринтиране) и Barin Sports (телеметрия). Тази година над български 30 компании ще премерят сили и ще демонстрират водещите постижения на българската спиноф сцена.

Партньори на конференцията са SECURUS Strategic Trade Solutions, VERBUND, Инвест София, Клийн Тех България, EIT Manufacturing South East, BioHub Group, Vangavis, МОН, Хоризонт Европа, Фонд на Фондовете, Изворна вода DEVIN, Martines Coffe,  MEDIC-NEST META-CLUSTER IN PRECISION MEDICINE,  Imago-Mol Cluster, HealthTech Investor Summit, United States Department of State Office of Cooperative Threat Reduction (ISN/CTR), Flanders Investment & Trade, Micar21, America for Bulgaria Foundation, Cluster of Microelectronics and Industrial Electronics Systems, EuropaBio, European AI Forum, Технически университет София, SPIN-OFF AUSTRIA INITIATIVE, КРИБ -Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, Valentin Savov & Partners, Google Developer Groups (GDG) Пловдив.

Регистрирайте се сега и станете част от бъдещето на иновациите в България!

Събитието е безплатно, след задължителна регистрация на линка тук.

Кристина Ескенази е председател на Биотехнологичен и здравен клъстер за България и член на УС на Клъстера за изкуствен интелект за България. Кристина ни разказа какви са действията и плановете за развитие на AI в страната ни. 

Как са последните действия, които предприехте в AI Cluster Bulgaria?

Бих искала да споделя, че преди малко повече от месец стартирахме една инициатива заедно с нашите колеги от AI Austria. Стигнахме до извод, че трябва да направим обединяване и по-голям обмен на ноухау. Това доведе до проекта, който засега сме нарекли “Borderless AI”. Също така ще се свържем и с колегите от Nordic AI, като след това обект на нашите преговоди ще се Япония, Южна Корея, Ирландия, Франция, Италия, Сърбия, Германия. Така че радваме се, че от малката България да тръгне една страхотна инициатива, която скоро да доведе до изключителни резултати в областта на AI.

Предизвикателствата пред нас са доста и са големи. На практика се изработва европейската стратегия за изкуствен интелект. Този процес и това, което ще бъде изписано и прието за следващия 10-годишен период, е изключително важно. Ако нямаме досег до данни, ние няма как да правим иновация. Всички сме обединени върху идеята, че трябва да има по-добро разбиране що е то AI, a не просто една ключова дума за печелене на клиенти и проекти.

Кои са подсекторите на AI, ако говорим за България?

Разпространението на изкуствения интелект е много широко. Може да говорим за умни градове, за транспорт, за роботика, космически технологии и т.н. Ние виждаме приложение на изкуствения интелект почти във всяка една технологична компания. Голямата стойност се дава от автоматизацията на процесите. Това може да съкрати времето, да съкрати разходите. AI има приложение почти във всички сфери, дори може би всички.

Но на кои България ще наблегне повече?

България е част от ЕС. Част и от световна мрежа. Сигурното е, че ще се намери приложение в индустрии, които са развити при нас повече като биотехнологиите, автоматизацията и роботиката. Предстоят интересни програми с clean и climate технологии. Естествено и мехатрониката. Ако трябва да цитирам 4-5 сфери, които ще бъдат включени в следващата стратегия за интелигентна специализация, AI е изключително важен елемент във всичките.

Как ще се отрази това на работната среда?  

Чувала съм как казвам, че изкуственият интелект ще ни вземе работата. Не е така и отваря много възможности за професии, които не преполагаме, че могат да съществуват. Следя различни футуристи, но обичам тези, които чертаят едно позитивно бъдеще. В недалечното бъдеще да работиш ще бъде лукс. Само най-талантливите ще работят, а другите няма да имат нужда да работят. Изкуственият интелект ще замести работни места, особено тези които са опасни за човека. Важното е да не спираме да учим и да се възползваме от технологиите.

А аз като един необявен футурист ще попитам дали България има достатъчно специалисти, които да се занимават с AI?

Мога да кажа, че имаме една от най-добрите математически школи. Естествено, че това не е достатъчно! Знам, че в университети се въвеждат нови специалности. Говори се, че от догодината ще има специалност “Финтех с изкуствен интелект”. В момента образованието гони пазара. Много българи, които се занимават в чужбина с изкуствен интелект, се прибират в България. Един от тях е председателят на нашия клъстер Светлин Пенков. Когато създавахме с него клъстера, говорихме си какво би могъл да прави един такъв клъстер. Всички в един глас казаха, че искат да предават знанията и уменията си на тези, които биха искали да се научат. Със сигурност експертиза има и не са много хората, но считам, че е въпрос на време да се навакса с търсене. Желаещите да се научат са много и е въпрос на време, като сме позитивно настроени.

Има ли почва за стартъпи в момента в AI света? 

Сега тепърва започваме! През последните 20 години, дори не можем да си представим как ни влияе дигитализацията, а в следващите 5 години даже ще стане още по-акселерирано. Благодарение на технологията, която стои зад изкуствения интелект, иновациите ще се развиват още по-бързо. Говорим вече за квантови компютри, многоизмерни фигури за изчисление, NLP модели и др. Целта на екосистемата е да подкрепяме стартъпите и инвеститорите, дори да ги обучаваме. Има инвеститори, които не разбират технологиите, затова и не финансират в тях.

Какъв е най-лесният начин да се обясни на инвеститор какво е изкуствен интелект? 

Това е въпрос капан! Изкуственият интелект се обяснява през технологиите. На срещите с членовете съм питала кой ще ми каже какво е AI и до този момент никой не е успял да ми даде точна дефиниция, тъй като той много се променя. Все повече технологии навлизат, както AI навлиза в други технологии. Ще намерим общо мнение. Всеки си има мнение, но по-скоро моето е, че трябва да се разглежда през призмата на технологиите и на приложението, което е отсреща спрямо конкретен казус и индустрия.

Какъв е профилът на един човек, който се занимава с AI?

Със сигурност трябва да владее математика, програмиране и много статистика. Трябва да има желание за решаване на нерешими задачи. Също така това, което виждам при по-успешните и по-реализираните, това е визията и познанията им към допълнителна материя, т.е. медицина или роботика. Колкото повече познания има за определен сектор, толкова по-ценен е този специалист.

Интервюто проведе Атанас Нейчев