Програмата е с продължителност 12 месеца и се реализира чрез Office of Artificial Intelligence Policy на щата в партньорство с Legion Health. Обхватът ѝ е силно ограничен: AI системата може да подновява само вече предписани, неконтролирани медикаменти за поддържащо лечение. Тя няма право да изписва нови лекарства и не може да променя дозировки.

Според споразумението между щата и Legion Health, AI може да обработва само заявки от пациенти, които вече приемат одобрени медикаменти. В голяма част от случаите системата е длъжна да прехвърли решението към човек за последващо одобрение в случай на нужда.

Юта изрично забранява на AI да предписва контролирани вещества, бензодиазепини, антипсихотици и други по-рискови лекарства. Ако системата засече суицидни мисли, тежки странични ефекти, мания, бременност или просто желание за преглед от лекар (човек), случаят трябва задължително да бъде насочен към лицензиран медицински специалист.

Щатът внимателно подчертава, че това не е използване на технологията без контрол, а регулаторен експеримент. Целта е да се провери дали AI може безопасно да облекчи тесните места при рутинното подновяване на рецепти, преди изобщо да се мисли за трайни законодателни промени.

Аргументът на щата е прагматичен. Повечето окръзи в Юта изпитват недостиг на специалисти по психично здраве, а автоматизирането на по-нискорискови подновявания би могло да освободи лекарите за по-сложни случаи.

Това е и по-широката логика зад пилотния проект: AI да поеме най-повтарящата се и административно натоварваща част от процеса, без да навлиза в същинската клинична преценка. С други думи, щатът не тества дали алгоритъм може да играе ролята на психиатър, а дали може безопасно да подпомогне една строго дефинирана задача в силно ограничена рамка.

Предпазните механизми са съществени. При първите 250 заявки лицензиран лекар трябва да прегледа препоръката на AI, преди тя да бъде изпратена към аптеката. Освен това компанията трябва да постигне над 98% съвпадение с човешката преценка.

Следващите 1000 случая ще бъдат подложени на последващ преглед, като тогава прагът се вдига до 99% съвпадение. Едва след това системата може да премине към по-облекчен режим с месечно извадково наблюдение и отчетност към щата.

Важно е и друго: рецептите, генерирани в рамките на пилота, продължават да носят името на лицензиран лекар. Тоест дори когато AI участва в процеса, крайната отговорност формално остава при човек.

Осеммесечното проучване проследява как генеративният AI променя характера на работата в американска технологична компания. Вместо незабавно да облекчи рутинните дейности, технологията води до поемане на допълнителни отговорности, управление на повече паралелни процеси и удължаване на работния ден чрез постоянна ангажираност.

Изследователите описват тенденцията като „компаунд инженеринг“ – феномен, при който инструменти, създадени да оптимизират работата, добавят нови слоеве сложност. В процеса на експериментиране с AI и разширяване на неговото приложение служителите натрупват допълнителни задачи, което увеличава общото натоварване.

Един от ключовите изводи е парадоксът в основата на AI внедряването: когато определени дейности се ускоряват чрез автоматизация, очакванията за резултати също се повишават. Това често води до разширяване на ролите и поемане на по-широк обхват от отговорности. Според изследването подобно „пълзящо“ увеличаване на натоварването може да доведе до когнитивна умора, прегаряне и влошено качество на вземаните решения.

Подобно увеличение на работното натоварване може да доведе до когнитивна умора, прегаряне и отслабена способност за вземане на решения,

се посочва в анализа.

Последиците не се изчерпват с индивидуалния стрес. Компаниите рискуват неформално да променят очакванията към служителите, без да въвеждат ясни правила за отговорна употреба на AI. Експерти, цитирани в публикацията, препоръчват организациите да изградят структурирани „AI практики“ – ясни норми кога и как служителите трябва да използват изкуствен интелект, така че интензификацията на труда да не изпревари ползите от повишената продуктивност.

С нарастващото навлизане на AI в технологичния и бизнес сектор този тип изследвания допринасят към по-широкия дебат не само за това какво може да прави изкуственият интелект, но и как трябва да бъде интегриран в работната среда, за да подкрепя устойчиво както ефективността, така и благосъстоянието на служителите.

Изображение: Freepik

Основна идея и функционалност

TapTop използва прост и достъпен интерфейс, който позволява на пациенти от различни възрастови групи да участват в кратки интерактивни сесии. По време на играта се регистрират времето за реакция и точността на отговорите – показатели, които могат да дадат информация за концентрацията, вниманието и скоростта на обработка на информация.

Приложението е проектирано така, че нивото на трудност и темпът на задачите могат да бъдат адаптирани според индивидуалните възможности на пациента. Получените резултати се визуализират по начин, който улеснява медицинските специалисти при анализа и проследяването на промени във времето.

TrueForm Games

TapTop е част от портфолиото на TrueForm Games – студио, което разработва както развлекателни, така и образователни и симулационни игри. Целта на компанията е да използва игрови технологии в различни сфери, включително обучението и медицината.

Сред останалите заглавия на студиото са:

• Shoot The Hoop – VR баскетболна игра, при която играчът се стреми да вкара кошове в движещ се обръч;
• Digi Simulations – медицински симулатор, предназначен за студенти и специалисти, който позволява практикуване на клинични умения;
• Emergency Doctor Simulation – игра, поставяща потребителя в ролята на лекар, който диагностицира и лекува пациенти в различни медицински ситуации;
• Collect The Drop, Assemble The Word и Fun Slate – образователни и пъзел игри, насочени към развитие на логическо мислене и концентрация.

Изображения: TapTop: Medical Reaction Game

Meta обяви нови стъпки за повишаване на сигурността на тийнейджърите в своите платформи – Instagram, Facebook и Messenger. В публикация в блога си компанията подчертава, че целта ѝ е да създаде по-безопасна и подходяща за възрастта дигитална среда, както и да насърчи по-активното участие на родителите в онлайн живота на децата си.

Разширяване на преживяването за тийнейджърски акаунти

От стартирането на тийнейджърските акаунти в Instagram миналата година, Meta въведе редица вградени защити – ограничения кой може да се свързва с тийнейджъри, блокиране на чувствително съдържание и инструменти за управление на времето пред екрана. Потребителите под 16-годишна възраст автоматично са в тези защитни режими, а за да ги променят, е необходимо одобрение от родител или настойник.

Към април 2025 г. Meta отчита над 54 милиона активни тийнейджърски акаунта по света, като 97% от тийнейджърите на възраст между 13 и 15 години избират да останат в тези предпазни настройки. Мерките вече са разширени и в платформите Facebook и Messenger, което увеличава обхвата на инициативата.

Положителна обратна връзка от семейства

По данни на Meta, както тийнейджърите, така и родителите оценяват положително въведените промени. В анкети, проведени от компанията, над 90% от родителите споделят, че функциите за тийнейджърски акаунти им помагат да подкрепят децата си в онлайн средата.

Въпреки тези окуражителни резултати, Meta признава, че предизвикателствата пред родителите в дигиталния свят не намаляват. „Интернет може да бъде объркващ“, посочват от компанията и подчертават ангажимента си да развиват своите инструменти в партньорство с родители и експерти.

Ново послание към родителите

Още тази седмица Meta ще започне да показва съобщения в Instagram, насочени към родителите, които ги подтикват да говорят с децата си за онлайн безопасността и важността от коректно посочване на възрастта. Съобщенията ще включват съвети от специалисти, например д-р Ан-Луиз Локхарт – детски психолог, която дава насоки как да се водят подобни разговори с тийнейджъри.

Тази инициатива цели не само да предпази младите потребители чрез настройки по подразбиране, но и да ги научи защо е важно да бъдат открити относно възрастта си в интернет.

Изкуствен интелект за откриване на възраст – вече в тестова фаза

В подкрепа на мерките за сигурност Meta започва тестове в САЩ на нова AI система, която разпознава акаунти, вероятно управлявани от тийнейджъри, дори ако въведената рождена дата сочи друго. Ако системата засече такъв профил, той автоматично ще бъде преместен в защитения тийнейджърски режим.

Компанията вече използва изкуствен интелект за преценка на възрастта, но сега подходът е по-проактивен. Meta уверява, че се стреми към висока точност и предлага възможност на потребителите да коригират настройките си, ако системата допусне грешка.

Повече информация за тази AI система и по-широките инициативи за проверка на възрастта е достъпна онлайн.

Поглед към бъдещето

Meta отбелязва, че определянето на реалната възраст на потребителите в интернет остава сложно предизвикателство за цялата индустрия. Въпреки че изкуственият интелект и защитите в приложенията играят важна роля, компанията подчертава, че проверката от страна на родителите и потвърждението на възрастта чрез магазините за приложения продължават да бъдат сред най-ефективните инструменти за създаване на безопасна дигитална среда за младите хора.

С напредването на изкуствения интелект чатботовете стават все по-емоционално отзивчиви. Нови изследвания разкриват потенциала им да облекчават — но и да натоварват — човешката нужда от емоционална връзка.

В две новаторски проучвания, проведени от OpenAI в партньорство с MIT Media Lab, учените установяват нарастваща тенденция: хората не използват AI чатботовете само за информация, а и за емоционална подкрепа. Изследванията задълбочено анализират психологическите и поведенчески ефекти от взаимодействието с AI. Макар че се открояват ползи, резултатите повдигат и сериозни въпроси относно негативните последици от създаването на емоционална връзка с изкуствения интелект.

Машини с човешка чувствителност

В основата на това явление стои усещането, че AI — особено гласовите чатботове — проявява „човешка чувствителност“. Това кара хората да се отварят към ботoвете в трудни емоционални моменти. Самотата, стресът или нуждата от компания намират утеха в винаги достъпното, ненатрапчиво присъствие на изкуствения интелект.

Първото проучване: Как чатботовете влияят на самотата и зависимостта

Първото изследване — „Как AI и човешкото поведение оформят психосоциалните ефекти от използването на чатботове: дългосрочно рандомизирано контролирано проучване“ — проследява над 300 000 съобщения, разменени между 981 участници в рамките на четири седмици. Изследват се различни форми на комуникация (текст, неутрален глас и ангажиращ глас) и различни теми на разговор (лични, неперсонални и свободни).

Основни изводи:

• Гласовите чатботове първоначално намаляват самотата по-успешно от текстовите, но ефектът отслабва при интензивна употреба, особено при неутрален глас.
• Темите имат значение: обсъждането на лични въпроси леко увеличава усещането за самота, но намалява емоционалната зависимост. Неперсоналните разговори обаче водят до по-силна зависимост при честа употреба.
• Високата дневна употреба е рисков фактор — тя е свързана с повече самота, емоционална привързаност към чатбота и по-слаба социална ангажираност с реални хора.
• Хора с по-изразена емоционална чувствителност или по-голямо доверие в AI по-често изпитват негативни психосоциални ефекти.

Тези резултати сочат, че въпреки способността на AI да осигурява краткосрочна подкрепа, прекомерната зависимост може да се окаже вредна, като замества вместо да допълва реалната човешка връзка.

Второто проучване: Емоционалната употреба на ChatGPT и психичното благополучие

Второто изследване — „Изследване на емоционалната употреба и емоционалното благополучие при ChatGPT“— разглежда над 4 милиона разговора и анкети с над 4000 потребители. Отделно е проведен 28-дневен експеримент с близо 1000 участници, за да се проучи как различни начини на взаимодействие влияят на емоционалното състояние.

Основни открития:

• Отново се потвърждава връзката между прекомерната употреба и емоционалната зависимост.
• Гласовият режим има по-силен емоционален ефект, но и по-големи рискове — особено при потребители с вече уязвимо емоционално състояние.
• Малка група потребители съставляват по-голямата част от емоционално наситените взаимодействия, което подсказва, че най-уязвимите се ангажират най-интензивно.

Какво означава това за бъдещето?

Заедно тези изследвания очертават сложната връзка между дизайна на AI чатботовете и човешкото емоционално поведение. От една страна, чувствителността и емпатията на AI — особено при гласовите функции — могат да предложат утеха и усещане за връзка. От друга страна, прекомерната употреба или зависимост могат да засилят самотата и да отслабят реалните социални отношения.

С навлизането на AI в ежедневието, тези открития призовават към внимание. Разработчиците ще трябва да обмислят внимателно как да проектират по-здравословно преживяване — с функции, които насърчават умерена употреба и реално социално взаимодействие.

Изследванията подчертават нуждата от постоянен научен диалог: как AI може да бъде емоционално подкрепящ без да измества жизненоважните човешки връзки. Целта не е да се елиминира емоционалната комуникация с изкуствения интелект, а да се разберат нейните граници — и да се проектира отговорно в тези рамки.