Изкуственият интелект все по-активно се използва в образователната система, посочи министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на кръглата маса “БАИТ в подкрепа на образованието”, която се проведе вчера.

Темите на дискусията бяха „Изкуственият интелект в помощ на образователния процес“ и „Математиката в основата на технологиите“.

По думите на министър Вълчев изкуственият интелект /ИИ/ ще бъде използван от учителите от една страна за обучение на учениците, от друга за оценяване и административна работа. Той припомни, че миналата година Министерството на образованието и науката (МОН) изготви с помощта на експерти от бизнеса насоки за работа с изкуствения интелект, които вече следва да се актуализират поради темпа на развитие. Ключовото, което трябва да се намери във формулата за използването на изкуствения интелект, е как той да не е просто инструмент, а да бъде сътрудник, подчерта Вълчев.

Днешните ученици ще живеят в свят, който ще изисква още по-комплексни умения, смята той. Предстои МОН да организира дискусия за насърчаването на изучаването на математика и природни науки, добави министърът. 

Проф. д-р Сотир Сотиров от Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ посочи, че всички хора трябва да имат базови знания за това какво е изкуственият интелект и как се използва. Той акцентира и на етичната страна на тази употреба, както и на нуждата студентите да бъдат научени на критично мислене.

Асен Александров, директор на столичното 51 СУ „Елисавета Багряна”, сподели опита на екипа си с използването на ИИ от екипа му и как самите учители са станали човешките агенти, които са активни да включват ИИ в преподаването на материала и комуникацията с учениците.

Драгомир Манов от Контракс посочи, че ИИ е мощен инструмент, който е задължителен в сферата на информационните и комуникационните технологии. По думите му компанията вече е разработила частен Gpt модел и той може да бъде имплементиран навсякъде.

Павлина Кекерова коментира, че Телелинк Бизнес Сървисис също разработват свой вътрешен бот, който да е от полза на служителите. Компанията развива своя академия, в която обучават студенти от първи и втори курс, като към академията се планира и въвеждането на ИИ програма следващата година. 

„Oracle освен да създава технологии за изкуствен интелект, ги внедрява във всяка една дейност, с която се занимава, и ги предоставя на други фирми“,

посочи Велина Топалова.

„Образованието е наш фокус и чрез нашата безплатна академия предоставяме достъп до технологии и обучително съдържание“,

добави тя.

Във втората част на панела с фокус върху значимостта на математиката директори на средни професионални училища разказаха детайли как поддържат интереса на учениците към математиката.

Ивайло Ушагелов, директор на НПМГ „Акад. Любомир Чакалов” посочи, че в гимназията има допълнителни часове чрез Избирателни учебни часове (ИУЧ) и Факултативни учебни часове (ФУЧ). Училището е въвело и допълнително обучение за осмокласници, които започват две седмици преди началото на учебната година с цел установяване на знанията.

Димитрина Тодорова, директор на Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации, Бургас призова училищата да се доближават до бизнеса и да се вслушват в гласа му и призова да им бъде дадена възможност да се консултират по отношение на 11-ти клас с представители на сектора.  

Миглена Кузманова от ЕСРИ България посочи, че ГИС технологиите не са сложни и в САЩ се учат от 5-ти клас. От 2021 г., в партньорство с МОН, компанията внедрява ГИС технологиите в училища и осигурява безплатен достъп на всяко българско училище до ГИС софтуер, географски данни и учебни материали.

Завършването на математическа гимназия  е основополагащо за логическо мислене и за липсата на страх от нови неща, посочи Пламен Тошев от АКРОНИС България. Във връзка със състоянието на пазара на труда за специалисти по киберсигурност той съобщи, че БАИТ има предложение за въвеждане на предмет и професионална специалност „Киберсигурност“ в средното образование с цел изграждане на кадри, необходими за устойчивостта на българската икономика и националната сигурност. Предстои то да бъде внесено като мотивирано предложение в МОН.

Събитието протече с участието на близо 140 представители от Регионалните управления по образованието, директори на училища, учители, ръководители на ВУЗ, университетски преподаватели, медии и ИТ компании с проекти в сферата на образованието.

Кръглата маса „БАИТ в подкрепа на образованието” 2025 се проведе с подкрепата на: Телелинк Бизнес Сървисис, Контракс, ORACLE, ЕСРИ България, Акронис и Data Plus

Материалът и изображенията са предоставени от БАИТ

Президентът Доналд Тръмп уволни Шира Пърлмътър, ръководителя на Американското Патентно Ведомство, а действията му предизвикаха остра критика от страна на политици и правни експерти. Според информации на CBS News и Politico, уволнението е потвърдено и от изявление на конгресмен Джо Морел, водещ демократ в Комисията по администрация към Камарата на представителите.

Внезапно уволнение с последици за изкуствения интелект

„Това е безцеремонен и безпрецедентен опит за завземане на власт, без правна основа,“

заяви Морел. Той предполага, че уволнението е пряко свързано с отказа на Пърлмътър да подкрепи опитите на Илон Мъск да използва защитени с авторски права материали за обучение на модели с изкуствен интелект.

Пърлмътър беше назначена на поста през 2020 г. по време на първия мандат на Тръмп от библиотекаря на Конгреса Карла Хейдън, която също е била уволнена по-рано тази седмица.

Новината идва в момент на нарастващо напрежение около използването на съдържание, защитено от законите за авторско право, за обучение на генеративни AI системи – въпрос, който е в центъра на все повече правни и политически спорове.

Позицията на ведомството относно AI и „справедливото използване“

Уволнението съвпадна с предварителното публикуване на част III от всеобхватен доклад на Службата по авторски права, разглеждащ пресечната точка между авторското право и изкуствения интелект. Макар в документа да не се споменават директно Мъск или неговите компании, той съдържа подробен анализ на правните рамки относно използването на защитено съдържание за обучение на AI.

Докладът посочва, че макар някои употреби – като изследвания и анализи – да попадат в обхвата на „справедливото използване“, „комерсиалната употреба на огромни обеми защитени произведения за създаване на съдържание, конкуриращо се с оригиналите“ вероятно излиза извън рамките на това изключение – особено когато съдържанието е било придобито незаконно.

Заключението на институцията е, че на този етап не е необходимо правителствено регулиране, но подкрепя развитието на лицензионни пазари и предлага да се обмислят алтернативи като колективно лицензиране.

Намесата на Мъск и по-широките технологични напрежения

Ситуацията се усложнява допълнително от участието на Илон Мъск – дългогодишен съюзник на Тръмп и съосновател както на OpenAI, така и на конкурентната компания xAI, която се интегрира в платформата X (бившия Twitter). Мъск подкрепя призивите на Джак Дорси за премахване на законите за интелектуална собственост – идея, която предизвика бурни реакции в правните и технологичните среди.

Макар Мъск да не е коментирал уволнението на Пърлмътър, Тръмп индиректно го е потвърдил чрез препубликуване на публикация на консервативния юрист Майк Дейвис, който иронично изразява несъгласие с решението:

„Сега тех-типовете ще се опитат да откраднат авторските права на творците заради AI печалби.“

Междувременно OpenAI и други компании в сферата на изкуствения интелект са изправени пред множество съдебни дела за нарушаване на авторски права. Те настояват за законодателни промени, които да разширят обхвата на „справедливото използване“, нещо, което вероятно ще срещне сериозна съпротива от страна на творци, автори и политици.

Какво предстои?

Докато генеративният AI продължава да трансформира медийната, технологичната и правната сфери, внезапното отстраняване на водещата фигура в американската система за авторско право подчертава колко сериозни стават залозите. С вече публикувания ключов доклад и напускането на Пърлмътър, въпросът как американското законодателство ще се адаптира към ерата на изкуствения интелект става по-належащ от всякога.

С две тестови съобщения през 2025 година ще бъдат проверени компонентите на системата BG-ALERT. Първото от тях е планирано за 1 април, а второто за 1 октомври – в периода от 11:00 до 11:30 часа. Тестовете няма да проверяват дали мобилните устройства на гражданите могат да получават Cell Broadcast съобщения. Това заяви главен комисар Александър Джартов, директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, по време на пресконференция, на която представи детайли за системата за ранно предупреждение BG-ALERT.

Александър Джартов, директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, по време на пресконференцията за системата за ранно предупреждение BG-ALERT

Целта на предупреждението на населението е да предоставя навременна и съществена информация на хората в риск и на отговорните институции, така че да вземат решение и предприемат действия в случай на извънредна ситуация.

„Създаването на съобщения се прави само от компетентни органи, оправомощени със закон да разпространяват предупредителна информация до населението и определени от тях длъжностни лица, които са преминали първоначално обучение. Освен обученията за работа със системата, ГДПБЗН-МВР извършва проверка за автентичност на източника на създаденото съобщение и за изпълнение на изискванията за съдържание и оформление на създаденото съобщение. Чрез системата BG-ALERT Главната дирекция разпространява съобщението до населението,“

коментира главен комисар Александър Джартов.

Той уточни, че гражданите, които желаят да получават тестови съобщения, трябва да се уверят, че тестовият канал на устройството им е активиран. При провеждане на тестовете ще се използват предвидените за целта съобщения. Известията от BG-ALERT са стандартизирани и са общо 5 типа. С най-висок приоритет са „Внимание опасност!“, за които няма възможност за изключване от потребителите. Следващите типове са известията за „Сериозни опасности“, „Информация“, „Човек в неизвестност“ и „Тестови съобщения“, получаването на които може да бъде управлявано чрез настройките в мобилните устройства.

Тестовите съобщения, планирани за 1 април и 1 октомври тази година, имат възможност за включване/изключване от потребителите. Главен комисар Джартов подчерта, че получаването на съобщенията е съпроводено с характерен звук, който се отличава от използваните на устройствата за останалите известия, като то е възможно и без наличие на SIM карта.

Типовете съобщения се различават по заглавието на „прозореца“ със съдържащото се съобщение: „BG-ALERT. При по-стари устройства с операционна система Android (преди версия 11), без възможност да бъдат актуализирани, няма как да бъдат синхронизирани менютата и в заглавията на „прозореца“ със съдържащото се съобщение. Това е причината за получаване на съобщения със заглавие на „прозореца“: „Сигнал от президента“. При първоначалния тест на системата през ноември 2023 г. е използвано съобщение с най-висок приоритет, за да се достигне до максимален брой устройства и населението да придобие представа за поведението на устройството при получаване на Cell Broadcast съобщения. Всички тестове след ноември 2023 г. се провеждат и ще продължат да се провеждат с предвидените за целта съобщения на тестовия канал. Гражданите, които желаят да получават тестови съобщения, трябва да се уверят, че тестовият канал на устройството им е активиран.

Системата BG-ALERT използва технологията Cell Broadcast. Софтуерните и хардуерни компоненти на системата се изграждат, развиват и поддържат от ГДПБЗН-МВР. Мобилните оператори предоставят и поддържат инфраструктура за разпространение на Cell Broadcast съобщения от системата BG-ALERT до устройствата на потребителите. Гражданите могат да получават известия от системата на различни марки и модели устройства, с редица операционни системи и версии. ГДПБЗН е в контакт с производителите на най-масовите операционни системи, за да се уеднаквят изгледите на менютата и поведението на устройствата. Промени в устройствата могат да се случат само и единствено чрез актуализации на операционните системи.

Сред предимствата на системата Cell Broadcast Service е бързината на разпространение. В рамките на няколко минути може да бъде разпространено съобщение на територията на цялата страна.

При изпращането на съобщения от BG-ALERT не се използват лични данни или информация за местоположението на получателите. Системата предоставя възможност за едновременно разпространение на множество съобщения в една или различни територии, които са с размер до 600 символа.

Технологията се използва в системи за предупреждение на населението повече от 15 години и повечето съвременни устройства са напълно съвместими. При устройствата на Applе, минимално съвместима версия на операционната система за територията на България е iOS 16.6, докато при Android устройствата няма допълнителни изисквания. За да се получи съобщение, устройството трябва да бъде включено и да е с деактивиран „самолетен режим“. Важно е мобилното устройство да е в район, където има покритие на използвания мобилен оператор и същевременно да има активно разпространение на Cell Broadcast съобщение. Важни са и персоналните потребителски настройки на устройството.