Дияна Стефанова, Department Manager в Bosch.IO, започва работа в компанията като Junior Java Developer преди 22 години. През това време преминава през различни роли като Senior Developer и Senior Software Architect, а днес има вълнуващата възможност да създаде чисто нов екип в Bosch.IO, който ще предоставя development услуги в сферата на еCommerce. В ролята си на мениджър на този екип тя има отговорната задача да наеме първите специалисти, да изгради структурата и да задвижи процесите, които ще подпомагат бизнеса на Bosch по целия свят в частта на електронната търговия.
Дияна, как започна всичко? Какво те мотивира да се занимаваш с технологии?
Технологиите са използването на научните постижения за практични нужди. При мен се получи като естествен резултат от намиране на практическото приложение на интереса ми към математиката в съвременния живот.
Ако се замислите, още от училище започваме да намираме удовлетворение в това, което ни прави малко по-различни от хората около нас – било то да бягаме, пеем, рисуваме, пишем или… мислим логически, както беше в моя случай. Затова и често продължаваме да развиваме точно тези си умения. И така през сборници, състезания, мотивиращи учители по математика от началното училище до завършването на математическата гимназия в Добрич, за мен беше ясно, че ще кандидатствам някъде с математика, но не исках да се занимавам с научна работа, а да намеря някакво практическо приложение. Не можех да избера между икономика, архитектура и информатика и накрая реших, че ще пробвам навсякъде и ще избера университета, където задачите по математика на приемния изпит са били най-сложни. Странна логика за уж логичен човек, но имах късмета да проработи и така учих „Информатика“ в Софийския университет, а след това беше естествено да продължа и с такава професия.
Възхищавам се на хора с интересни революционни обрати в живота си, но при мен най-значимите неща са се случвали сякаш незабележимо и еволюционно.
През годините си преминала през различни позиции. Може ли да разкажеш повече за кариерното си развитие?
Както вече споменах, всичко се е случвало естествено и по-скоро позициите са ме намирали, отколкото аз тях. Започнах като начинаещ Java developer, осъзнавайки, че образованието в онези години беше по-скоро академично и нямах почти никакъв практически опит. A и тогава софтуерните компании в България бяха в десетки пъти по-малко от сега. Тази неувереност ме подтикваше да се старая и да уча преди всичко, за да преборя себе си, но също и за да не спъвам екипа си. Така с натрупване на опит и отговорности за отделни модули от продуктите ни, преминах през различни роли и позиции като lead technical engineer и senior software architect, като през цялото време съм се занимавала и с писането на код, защото ми носи удовлетворение.
Успоредно с техническото си развитие, естествено и за нуждите на екипните задачи, съм прилагала и организационните и лидерските си способности. Всъщност като се замисля и тях съм открила още в училище и благодарение на използването им, съм усетила силата им като инструмент за постигане на общи цели.
Част си от Bosch.IO още от самото и създаване? Каква е формулата за задържане на служител за толкова дълго време?
По-скоро съм част почти от самото създаване на ProSyst – компанията, която беше придобита от Bosch преди 7 години и сега се казва Bosch.IO.
А как започна всичко? В деня, в който си взех дипломата, мой състудент ме видя и ме покани в компанията. Оказа се, че там вече бяха започнали работа и други наши състуденти. Служителите не бяха много, по-голямата част от тях около 25-годишни и очаквано покрай общите теми и лични интереси, се родиха много близки работни взаимоотношения, дори и приятелства.
Като се замисля, човек остава някъде, ако намира удовлетворение както в продуктите, които създава, така и във взаимоотношенията с колегите си. За мен има нещо повече от “Keep walking” и това е „Keep learning while walking”. Има много книги и статии, които прочитаме и забравяме, но особено трайно е това „забоядисване“ от хората, с които сме в една центрофуга (екип). Затова се смятам за привилегирована, че през повечето години съм имала близки колеги, на които да се възхищавам и да развивам умения и характер, благодарение на работата с тях.
От скоро си в ролята на Department Manager и имаш възможността да изградиш чисто нов екип в Bosch.IO. Какви са предизвикателствата, а и предимствата при изграждане му? Колко и какви професионалисти планирате да наемете? Какви са проектите, по които ще работи екипа и кои са технологиите, които ще се използват?
Първото, с което най-често се сблъсква всеки, който стартира нов екип, е желанието да намери възможно най-бързо най-квалифицираните и най-позитивните специалисти. За да изградя солидна основа на екипа, се нуждаех от опитни архитекти и програмисти. Разбира се, това само по себе си е доста сложна задача, защото знаем колко е динамичен пазарът на софтуерни специалисти в България и че всички се борим за таланти. В началото беше малко трудно, но сравнително бързо успяхме да намерим първите попълнения за екипа и смятам, че поставихме добра основа. Тепърва предстои да търсим и по-младши специалисти.
Хубавото за екипа е, че ще работи за развитието на enterprise продукти за нуждите на десетките ни вътрешно-корпоративни клиенти в областта на дигитализацията на търговията (еCommerce). Това включва управление на милиони артикули, свързаните с тях спецификации, изображения и маркетингова информация, необходими за предлагането им на разпространители или крайни клиенти на различни пазари. Продуктовата работа предлага много повече творческа дейност и отговорност за бъдещото развитие, защото не реализираш краткосрочен проект според зададен краен набор от очаквания на конкретен клиент, а се опитваш да предоставиш стабилен и атрактивен продукт, който да задоволи максимално широк набор от клиентски бизнес нужди. В реализацията са ключови познанията по управление на бази данни и cloud computing, използвайки Spring Boot applications.
Какви са качествата, на които държите, и които кандидатите трябва да притежават, за да се присъединят към компанията?
Има една мисъл, която много ми допада – „талантът може да те доведе до вратата, но характерът е този, който ще те задържи в стаята“. Професионалният ми опит е показал, че това наистина е вярно и в допълнение към болезненото ми чувство за справедливост и уважение към личността, мисля, че талантът е необходимо, но понякога недостатъчно условие за успех. Истински можещите хора не парадират с качествата и знанията си, а са мотор за развитието на останалите около себе си, помнейки, че вчера са можели по-малко, а утре ще трябва да знаят повече, отколкото днес.
И в допълнение… ако един начинаещ програмист, идвайки на интервю се погрижи да оправи стола си и на тръгване от интервю предложи да отнесе чашата си до кухнята, той най-вероятно ще бъде внимателен и в детайлите по време на разбиране на поставените задачи и писане на четим код. С други думи, ако помним как сме започнали, ще уважаваме всеки, който е имал по-малко време да надскочи самите нас.
Имаш ли рецепта/тайна за създаване и задържане на успешен екип?
Не бих казала, че имам такава тайна. Интересното е, че дори не мога да следвам кулинарна рецепта, винаги добавям нещо от себе си. Просто шаблонното не ми е интересно, безлично ми е и затова страня от стриктното следване на готови „рецепти“. Винаги обичам различното, мисля кое ще работи най-добре в конкретната ситуация и се адаптирам. Предполагам, че и при изграждането на новия си екип няма да следвам шаблон. Понякога е лесно, понякога изисква да си припомниш лични рецепти, да разгледаш 10 нови, да премислиш и така да намериш това, което ти се струва, че е най-доброто за днес и за ресурсите, които имаш в конкретния момент.
И преди се е налагало да правя нови екипи за конкретни задачи и смятам, че най-важното е да събереш хора с потенциал, които искат да изпитат удовлетворението от свършените задачи в една позитивна екипна среда с открита комуникация. А работата на един лидер е да осигури това, от което самият той би имал нужда – цел и среда за реализирането й.
От колегите ти знаем, че освен техническите умения за доброто на компанията си дала поле за изява и на своята креативност, като активно си участвала в създаването, дизайна и архитектурата на офиса. Разкажи ни малко повече? Помогна ли ти окото на фотографа за изграждането на цялата картина съобразена с нуждите и желанията на колегите ти?
При започването на проекта преди 5 години, Bosch.IO в София беше първият български офис и пети глобално в Bosch, за чието изграждане се използваха принципите на Inspiring Working Conditions концепцията. Създавайки офис пространство за вече налични развойни дейности, Bosch избягва използването на предефинирани шаблони и взима предвид спецификите за работните процеси, техническите нужди и културата на конкретната локация. За да удовлетворим тези нужди създадохме работен проект за офиса, много близък до клиентските ни проекти за разработване на софтуер. В него много активно участваха както служителите ни, така и лидерският ни екип. Може да се каже, че до голяма степен идеята за разпределението на площите в новия ни офис дойде от нашите служители. Така днес имаме своя „втори дом“ – удобни работни пространства за индивидуални и екипни дейности, технически лаборатории, зали за отдих и игри, просторни кухненски части и т.н.
Всеки подобен проект има нужда и от Project Manager, който да съблюдава нужните ресурси, процеси и срокове. Именно тази роля трябваше да заема аз, за да спомогна за намирането на най-оптимална съвременна работна среда, без да правим компромиси при спазването на всички национални и фирмени регулации. Компанията ни държи изключително много на това да осигури най-добрите условия на труд, гарантиращи здравето на служителите си – нива на осветеност и шум, гъстота на заетост, далеч по-ниска от националните изисквания и т.н. Това уважение към труда и комфорта на всеки наш служител носи началото си от принципите на основателя на компанията ни – Робърт Бош. Пример за това е, че той е един от първите индустриалци в Германия, които въвеждат 8-часовия работен ден за служителите си.
Наред с организационната работа, свързана с комуникация и финанси, имах възможност да изградя приятелски работни взаимоотношения с архитекти и изпълнители, водени от креативност и желание за добавяне на онзи тип детайли, които ще предадат уникалност и повече „топлина“ на офис средата. Интересът ми към дизайна и фотографията може би помогнаха, за да запазя до края онова вдъхновение, което често изчезва през месеците на усилена техническа и административна работа.
