Кристиян Михайлов е съосновател на ПАРА, бизнес консултант с опит в сферата на проучвания за секторите роботика и автоматизация, стартиращите компании и проекти в областта нa IoT. Мисията му е да превърне България в технологичен хъб по роботика, със същата идея се включва и в ПАРА. Aктивно участва в инициативите PARA Robotics Incubator, Иновациите срещат училището, Robotics Strategy Forum, Робо Дни като техен организатор.
Кристиян, кои работни места са застрашени от изчезване в резултат на автоматизацията и иновациите? С какъв темп очаквате да се случва това?
В Щатите гледах едно проучване, което буквално казва, че до 2030 година автоматизацията има потенциал да елиминира 73 млн. американски работни места. Сигурно всички оставаме с впечатлението, че това е страшно, но въпросът е колко по-голям процент ще се създаде, защото всяка революция премахва работните места, които не са от достатъчно голяма стойност, като за сметка на това създава такива с много по-висока стойност. Човек учи повече, получава повече пари, повече удовлетворение и пр. Според същото проучване 85% от американците са съгласни да се въведе автоматизация за дейности, които са изключително опасни и по някакъв начин могат да нарушат здравето на човек. Това означава, че ще си заминат една голяма част от позициите като например, шофьори на камиони, защото могат да катастрофират, хора по хотели, ресторанти и пр. Отново напомням, че данните са само за Америка.
Позициите застрашени от изчезване през следващите 10 години включват такива като счетоводители, офис асистенти, административни асистенти и т.н. Тяхната работа се очаква да бъде заменена до голяма степен от софтуер.
Тук трябва да си зададем въпросът “Каква стойност ще създават тези хора в бъдеще и какви умения трябва да натрупат?”, защото те със сигурност са натрупали изключително много знания. Въпросът е как ще могат да ги използват в бъдеще? Не е случайно, че големите компании работят в посока дигитална трансформация, автоматизация, внедряване на индустриални роботи в производството, защото искат да са по-високо ефективни. Покрай войната (в Украйна – бел. ред.) и пандемията обаче виждаме голям проблем с нарушените вериги за доставка, които ще затруднят бързата автоматизация. Прост пример – неонът, който се използва в производството на чипове – огромна част от него се добива в Украйна, да не кажа и повече от половината. Недостигът на чипове ще доведе до проблеми в автомобилостроенето… Всъщност, навсякъде има нужда от чипове – било то в телефони или в умната прахосмукачка. Това ще задвижи един проблем с автоматизацията, който в следващите няколко години не се очаква да се разреши от раз. Така че процесът хората да си сменят работата за сметка на автоматизацията няма да бъде изключително бърз, той ще се случва бавно поради редица фактори.
Кои са технологиите, които променят пазара на ИТ кадри? Какви специалисти вече се търсят и предстои да се търсят през следващите 10 години? Какво е образованието, което бъдещите професии ще изискват и в кои компании ще има необходимост от най-много кадри? Цялото интервю с Кристиян Михайлов, както и още мнения на водещи експерти от ИТ индустрията в България може да намерите в специалното издание „ИТ Професиите в Бъдещето“.
