Лазар Канелов се занимава с инженерство и наука. Преди години се налага да направи избор между програмирането и авиацията. Днес той е Team Lead в американска софтуерна компания, в свободното си време работи по интересен aerospace проект, а авиацията му е любимо хоби.

Кога се зароди интересът ти към ИТ сферата?

Занимавам се с програмиране от доста време, много преди да започна да изучавам дисциплината в университета.За мен програмирането и техниката винаги са представлявали интерес и когато настъпи моментът, в който трябваше да избера къде да продължа своето образование разбрах, че в Професионална гимназия по електротехника и автоматика има клуб по роботика. Това се оказа решаващо за моето крайно решение и така започнах да уча там. През училищните си години бях участник в Националната олимпиада по информационни технологии. След това продължих образованието си в ТУ-София и започнах работа като програмист още от първи курс.

Каква е позицията, на която работиш днес?

В момента съм Team Lead в американска софтуерна компания, в областта на cloud-базирани решения за управление на електронна търговия в големи мащаби. Нашият софтуер помага на компании, които продават продукти на множество различни места едновременно да вършат работата си много по-ефективно. Междувременно, в свободното си време, работя и по aerospace проект, в който се занимавам с практическо приложение на малки спътници за научноизследователска дейност.

Разкажи ни повече за някой от вашите проекти

В момента таргетът ни са (1U) CubeSATs – най-малките спътници, които са по-лесни и по-евтини за поддръжка и изстрелване. В екипа ни има главно различни инженери и физици, например аерокосмически инженери, инженери по електроника и др., тъй като проектът е интердисциплинарен и обхваща много и различни експертизи.

Коя е най-интересната част от рaзработката на този аерокосмически проект?

Най-голямото предизвикателство при проектите, свързани с CubeSATs са чисто физическите ограничения от към размери и маса. При т.нар. 1U CubeSATs максималната допустима маса е 1,33kg и трябва да се съобразяваме с това ограничение, което идва от самия стандарт. Доста е трудно да се вкара сериозен хардуер при това ограничение, същото важи и за максималната консумация на ел. енергия, която е само около 1W. В момента например се занимаваме с избора на подходяща камера, която да можем да използваме за снимки от ниска околоземна орбита, за като за целта трябва сензор с изключително ниска консумация.

Каква е връзката между теб и авиацията?

Авиацията е друг мой интерес, който се зароди в училище. Самолетите ми станаха много интересни от техническа гледна точка, като в един момент дори обмислях кариера като пилот на Boeing 737, тъй като по онова време с такива самолети разполагаше една от родните авиокомпании. Тъй като обаче програмирането и инженерството ми се отдаваха, реших авиацията да ми остане любимо хоби. В момента, в свободното си време, понякога пилотирам леки едномоторни самолети по правилата за визуални полети (VFR). Пък и ако се замислим, съвременните самолети са пълни с електроника и софтуер, така че донякъде и работата ми има допирни точки.

Какви са предпочитаните от теб източници за технологични новини?

Лошото е, че в интернет има прекалено много информация и понякога това оказва отрицателно влияе откъм качество. Заради това, когато искам да науча какви са новите неща в сферата, винаги залагам на доверени източници и следя официалните сайтове на технологиите, които използвам. Също така научавам повече за интересните теми и новости чрез конференции, на които се старая да отделям време и да присъствам, като се стремя основно към световните и мащабните.

Интервюто проведе Вяра Стефчева.