Милен Великов се радва на редица професионални постижения, като неведнъж е отличен от гилдията на HR-ите в България. Към днешна дата работи като „Директор Човешки ресурси“ в Telelink Business Services. Вижте неговите съвети към IT специалистите и мнението му за Индустрия 4.0.
Към днешна дата Милен работи като „Директор Човешки ресурси“ в Telelink Business Services, a преди това има различен опит на различни позиция с фокус HR – Мениджър ,,Човешки ресурси‘‘ в Екофарм, HR Бизнес партньор в Societe General Expresbank и Специалист човешки ресурси в Актавис. До 2017 г. бе докторант в БАН. Има 3 магистърски степени – ,,Управление на човешките ресурси‘‘ в УНСС, ,,Организационно поведение и консултиране‘‘ от СУ ,,Св. Климент Охридски‘‘, както и ,,Социална и организационна психология‘‘ в Нов български университет. Бакалавър е по ,,Икономика и организация на труда‘‘ от УНСС. Има завършена степен по Human Resource Management в Chartered Institute of Personnel and Development в Англия и е сертифициран кариерен консултант – Global Career Development Facilitator от Center for Credentialing & Education в САЩ
Вие сте носител на различни отличия и имате голям професионален опит. Кои са хората, които Ви вдъхновяват?
Нямам определена личност, на която се стремя да подражавам. Със сигурност много хора са играли положителна роля в моето развитие. Част от тези хора за мен са учителят ми по литература – Димитър Байчев, първата дама, която ми даде възможност да се развивам в областта на човешките ресурси – Елица Панева, моят пръв и дългогодишен пряк ръководител – Екатерина Костуркова и други. Няма един единствен човек, който да ми е модел за подражание. Много са тези, които с личния си пример, харизма, умения са ме обогатили и са ме вдъхновявали да правя това, което правя и най-вече да намирам смисъл в него.
Освен това ме вдъхновяват хората. Те ме карат да съм идеен, проактивен. Вдъхновява ме възможността да оказвам съдействие, да подкрепям и да развивам потенциал.
Как започнахте да се занимавате с HR и как решихте, че този вид мениджмънт е Вашето прозвище?
Дълго време не знаех с какво ще се занимавам. Приеха ме студент в УНСС от третия път и така аз бях в първи курс на 24 години. Учех в специалност “Икономика и организация на труда” и откровено не знаех какво е нейното бъдеще и професионално развитие. Едва след трети курс, когато настъпиха по-специализираните предмети, започнах да навлизам в детайлите. Стана ми интересно с какво се занимават тези хора, какво правят.
Преди 8-10 години HR имаше малко по-различна професионална аура и се възприемаше по малко по-различен начин от бизнеса и от хората. С всеки изминал ден тази функция на бизнеса се променя, разраства, диференцира. Става все повече стратегическа като роля в организацията и като отношение към хората.
Как смятате, че Индустрия 4.0 променя облика на IT бизнеса?
Индустрия 4.0 променя облика на IT бизнеса във фокус на това, че професиите в IT сферата започват сериозно да еволюират. Наблюдава се промяна в изискванията и компетенциите на хората. До голяма степен благодарение на тази индустрия ще се разрасне ролята на IT специалиста, а и на дигитализацията, защото тя е продукт, който се уповава само и единствено върху развитието на този тип икономика.
Според Вас новата индустриализация носи ли редица негативи със себе си?
Като всяка една промяна, Индустрия 4.0 носи със себе си тревожност у хората, защото е общовалидно клишето, че “роботите ще изместят хората”. Малко или много след всяка една Индустриална революция хората са по-добре, а не по-зле. Несъмнено ще има промяна и предизвикателства към тези хора, които не са адаптивни, не са склонни да се развиват, да учат нови неща, тези, които смятат, че това което правят днес ще бъде релевантно и след 20 години. Тези хора и подобен тип организации ще имат подобни проблеми независимо дали са от IT или от друга сфера.
Кое е постижението, с което се гордеете най-много?
За мен, разбира се, всяка една от наградите ми има добавена стойност. Тя е продукт на мен самия като отдаденост, проактивност, очаквания. Мога да кажа, че една идея по-скъпи са ми първите две награди, които ми бяха дадени от моите бивши колеги от Актавис през 2014г. Те са ми по-ценни, защото са първите ми отличия и защото са дадени на база обратна връзка от колегите към мен и моята работа. Това за мен е от огромна важност, защото HR-ът е отворен към хората и той е там заради хората, а не обратното. Когато едни хора в една компания гласуват на случаен принцип и всеки един от тях засвидетелства уважение и признателност, то за мен това е истински важно. Освен това, наградата бе изненада за мен, защото аз бях първият човек, който взе две от три общи награди на база корпоративни ценности. Тази награда означаваше, че аз бях партньор в очите на своите колеги.
В ролята си на сертифициран кариерен консултант, можете ли да ни дадете един единствен съвет на IT специалистите, които търсят работа?
Не спирайте да се развивате, да търсите и да грешите. На база на грешките се акумулира опит. Съветът ми важи особено в IT сферата. Там ако човек спре да чете и да се развива, то той е обречен да върви с по-бавни темпове. Не бива да се имат очаквания, че работодателят трябва да работи за развитието ви by default. Нека всеки има самосъзнанието, че развитието преди всичко е продукт на нас самите като личности – то е силно изразен вътрешен мотиватор. Очакванията към работодателя се нареждат след това. Ако мога да обобщя, то съветът ми е, че хората трябва сами да управляват своето развитие и чак тогава да изискват ангажираност от страна на компаниите.
Кой е въпросът, който най-много затруднява кандидатите за работа?
В зависимост от кандидата са различни и въпросите, които представляват затруднение за него. Можем да кажем, че въпросът за заплатата по-скоро ги плаши, отколкото затруднява. Всъщност този въпрос изобщо не е страшен, защото кандидатът няма как да знае заплатите в самата компания или конкуренти. Той просто може да стъпи на това какво смята той, че струва неговия труд, както и на аргументацията защо. Ако аз получавам 1000лв., то аз мога да стъпя на аргументация за тези пари и да обясня своето решение, например с оглед на моите разходи, стандарт, опит, образование.
Независимо какъв въпрос давате на интервю, човекът срещу вас очаква вашата аргументация дори ако не става въпрос конкретно за заплата. Има го и моментът с хората, търсещи развитие и тяхната лична интерпретация на тази дума. Честно казано много от тях не могат да ми отговорят на този въпрос, но въпреки това са яхнали клишето, че се нуждаят от развитие. Ако ние самите като кандидати за работа не си уточним в главата дефиницията на понятието, то ние не бихме знаели към какво да се стремим в професионален аспект. Това са част от нещата, които водят до липса на удовлетворение и фрустрация.
Какво ще кажете на хората, които се страхуват да напуснат сигурната си работа, за да продължат своето развитие?
Аз съветвам хората в корпорациите да си говорят. Ако аз самия съм в ролята на пряк ръководител и имам служители, то тези служители по някакъв начин са склонни да очакват моята обратно връзка, а аз от моя страна имам очакването те да ми предлагат идеите си, да ми дават предложения как мога да ги развия и да стигнем заедно до общо решение.
Когато един човек е на позиция по-дългогодишно и въпреки това се чувства неудовлетворен, според мен нещата които той трябва да предприеме, зависят само и единствено от него. Ако ти не си удовлетворен, можеш да повдигнеш разговор със своя пряк ръководител и съответно да споделиш и заедно да начертаете общ път, по който тази неудовлетвореност да бъде минимализирана. Вече в случай, че компанията не може да ти предложи разрешение, или има рестрикции, то ти можеш да напуснеш компанията. За никого не е тайна, че особено в IT сферата кадрите имат богат избор и не е нужно да стоят някъде, където не се чувстват пълноценни, в продължение на години и с вечното очакване някой да ги забележи. Ако човек не може да окаже проактивност за обратна връзка, за желание за развитие, то той не може да защитава своите идеи за личностно и професионално развитие.
Интервюто проведе Вяра Стефчева.
