Цветелина Плъмър завършва Техническият Университет в Берлин с профил Информатика и квалификация като Scrum Master към Scrum Alliance от берлинската agile42. По-късно, Цветелина се завръща в България и от 2019 е част от екипа на GfK. Там заема ролята на Agile Coach.
Какви са най-важните характеристики, които всяка жена, работеща в технологичната индустрия, трябва да притежава?
Не мисля, че има нещо конкретно, което жените трябва да притежават. Забелязвам обаче, че сред по-голямата част от представителките на нежния пол, особено сред по-младите, се усеща липса на увереност, въпреки че имат силен потенциал и професионални качества. Ако по някакъв начин мога да си пожелая нещо, то било, жените да имат повече вяра в себе си и в идеите си. Ние, дамите, имаме както добри, така и лоши идеи, което е напълно нормално. Но ми се иска да имаме повече смелост да ги осъществяваме и да ги преследваме. В повечето случаи това, което ни спира е страхът от допускане на грешка, която може да доведе до сериозни последици.
Бихте ли споделили, кои са основните Ви отговорности като един Аgile Coach?
Може да се каже, че в нашата индустрия тази професия е млада и често се среща неразбиране от страна на хората, какво всъщност представлява. Това, което трябва да се знае е, че в основата лежи подкрепата на самите екипи т.е. тук задължението и отговорността на един Agile Coach са тясно свързани с дейността, която тези екипи извършват и в организацията на тяхното ежедневие. Може да се каже, че работният ден рядко прилича на предишния, тъй като проблемите, които трябва да се решават са различни. Ние помагаме на екипите да имплементират т.нар. agile практики, които в момента са водещи при разработка на софтуер. Тясно свързани сме и с бизнес представители, които помагат на екипите да разберат какви са изискванията на бизнеса спрямо определен продукт. Работата е свързана и с техническите хора, и с бизнес представители, защото много от практиките, които преди са били основни, в момента претърпяват промяна в много от компаниите, които въвеждат agile. Това, от своя страна означава, че някои навици трябва да се променят и да се изградят нови умения. И тук моята работа е да помогна на тези хора да добият увереност в новите практики, които не са им познати, защото реално те не се чувстват сигурни дали ще работят, или не. Важно е да се знае, че освен екипите, промяна претърпява и компанията, която бива афектирана. До този момент, процесът е представлявал строго определяне на това колко голям ще е един проект, колко време ще отнеме и какъв бюджет изисква. Сега практиката е такава, че само маркираме, като по този начин даваме отговор на въпроса какво искаме всъщност да представлява проекта и какво бихме направили ние, за да бъде възможно най-добре изпълнен. Всички тези неща зависят от информацията, която получаваме с течение на времето, след като сме започнали този проект. Нещо, с което бизнесите трябва да придобият увереност и да се справят е вариацията на т.нар. „scope“ на продукта. Начините на документиране, видовете стратегия на изработване и комуникиране – всичко това прави форматът по-гъвкав. Друг проблем е, че доскоро голяма част от компаниите работеха по т.нар. „waterfall“ модел – преди хората са били разделени на функционални екипи, а сега са разделени на продуктови екипи, което води до редица нови проблеми, особено когато трябва да трансформираш единия метод на работа към другия. Важна част от работата ни е да координираме цялата тази промяна.
„Ние, дамите, имаме както добри, така и лоши идеи, което е напълно нормално, но ми се иска да имаме повече смелост да ги осъществяваме и да ги преследваме.“
Бихте ли ни казали колко е трудно за един професионалист в технологичната сфера постоянно да поддържа знанията и квалификацията си?
Нашата сфера е много динамична. Постоянно излизат нови технологии и по мое мнение е много трудно човек да е в крак с всичко. Обикновено се концентрираме върху нещата, които са релевантни за нашата малка сфера от целия технологичен свят. Едно нещо, което винаги ми е било полезно е концентрацията върху концепциите. Актуалната технология не ми представлява чак такъв интерес. Но всяка технология решава даден проблем, зад който стои един концепт. Когато познаваш концепциите по-добре и в дълбочина, заедно с възможните проблеми, които съществуват, тогава е по-лесно да се ориентираш в технологичния свят. Ако се запиташ за какво е тази технология, какъв проблем решава, какви са предимствата и недостатъците, тогава е много по-лесно да се ориентираш в това, дали тази технология може да ти е полезна в работата, дали си струва да инвестираш времето си да я разучиш и дали ще е полезна за конкретния продукт, който екипа разработва. В противен случай е трудно.
Ако желаете да прочетете цялото интервю с Цветелина Плъмър и още много други мотивиращи истории за успехи и кариерно израстване на Жените- Лидери в TECH индустрията, присъединете се към общността на DevStyleR от #Тech професионалисти, иноватори и ентусиасти тук.
