Десислав Андреев е Lead C++ Developer (SmartNICs) във VMware, както и асистент в Технически университет – София. С него коментираме заплатите в софтуерния бранш, бенефитите и като цяло – стандартът в най-бързо развиващата се индустрия.
Как оценявате заплатите в ИТ сектора в сравнение с други индустрии в България?
Понякога се създава впечатлението, че заплатите са изключително високи спрямо други индустрии, но това не е задължително така. По-често се случва заради младите специалисти, където заплатите са по-високи спрямо останалите на същата възраст, но в един момент/възраст започва доближаване между браншовете. Например има скъпо-платени адвокати и лекари, както и средно-високите към високите длъжности в банки и фирмите за финансови услуги. Ръководните звена в държавната администрация или университетите също са добре обезпечени, особено имайки предвид и допълнителните придобивки като по-евтин транспорт, храна и т.н.
Нараснал ли е стандартът в заплащането в последните 5 години?
По-скоро да. Преди 8 години джуниърите очакваха между 900 и 1200 лв, а през 2016, като че ли 1600 беше търсена заплата. Това важи и за останалите нива, например един средно-квалифициран Java-dev с няколко години стаж ще търси заплата около 5-6 хиляди лева.
На какво отдавате факта, че ИТ секторът става все по-популярен сред обществото и привлича много млади хора? Фактор ли са заплатите и стандартът, или силно влияние има и възможността за кариерно развитие?
Може би заплатите са първото нещо, което грабва окото на човек, но все пак дълго време специално програмирането се третираше като сфера за хора с по-специфични умения. Да кажем, че академиите помогнаха значително в по-лесния подход към тази дейност. Към ИТ спадат обаче и други дейности – съпорт, валидация и тестване, системни спецификации. Те не бяха известни или нужни толкова много преди 5-10 години, колкото са в момента. Специално съпорт се оказва много полезен за хора, владеещи няколко чужди езика, и имащи базови познания по ИТ. Достатъчен е един тренинг, за да може човек да „проходи“.
Смятате ли, че бенефитите в ИТ индустрията са прекалено завишени, така че да служат като основен инструмент за привличане на кадри?
Със сигурност са инструмент за привличане, но не до такава степен. Или по-скоро моето усещане е, че бенефитите дават чувството за модерност на една компания, но самата им стойност виждам, че не е толкова съществена за хората между 20 и 40 години. Бонус е фактът, че там облагането с данък от страна на компанията, е по-особено и за някои фирми това е плюс.
Каква е максималната заплата, която може да се достигне от един ИТ специалист според вас? Кои позиции и технологични области са най-добре платени?
Нямам поглед върху това и не бих коментирал. Единственото, което мисля, че е правилно да се каже, е, че пазарът определя това, а той е динамичен. Особено покрай кризата през 2020 веднага се видя кои сектори се афектират бързо и при кои има стабилност, даже растеж. Това води и до разлика в заплатите, която няма константен тренд при различните браншове.
Ще растат ли още заплатите в софтуерния бранш или ще достигнат таван?
Пазарът ще реши. Това зависи и от данъчната система в България.
Според вас редно ли е компаниите да обявяват заплатата за дадена позиция още в обявата и защо? Както знаем, това не е редовна практика.
Смятам, че е лоша идея, защото създава грешна обстановка от гледна точка на конкуренцията, особено в ИТ. Така или иначе въпросът за заплащането може да бъде поставен по време на интервю и винаги могат да се поставят рамки. Кандидатстването в една компания трябва да се базира на това какви технологии тя изисква и какви умения има кандидатът.
Други интересни коментари и интервюта със специалисти от ИТ сектора са налични в специалното издание на DevStyleR „Заплатите в софтуерния бранш 2021“, което можете да прочетете ТУК.
