Д-р Николай Данев е учител в гимназиален етап в едно от най-големите училища в София – 2-ро Средно училище. Той преподава от шест години, най-често на ученици в между 10-ти и 12-ти клас в профилите с разширено обучение по история. Неговите усилия и подход за спасяването на учебната 2019/2020 г., вследствие на COVID-19 пандемията, го поставиха и на първо място в модул „Най-добре посрещната учебна програма от ученици и родители“ на наградите на БАИТ “Дигитални новатори в образованието”.
Какво означава за Вас да бъдете сред “Дигиталните новатори в образованието”?
Това е признание, което не съм очаквал. Признание, което означава много за мен, защото модулът беше за програма, която е приета от родители и ученици. Хубаво е, когато някой оценява труда ти и се интересува от работата ти, както и когато някой те поздравява и поощрява това, което правиш.
Какво Ви накара да кандидатствате в конкурса?
Трябва да благодаря на БАИТ, че подкрепят българските учители. Имаме нужда от обществото и от неговата подкрепа. Тези състезания са наистина страхотна инициатива. Знам, че това бе първото издание на “Дигитални новатори в образованието”, но мисля, че ще продължи и през следващите години. Смятам, че на моето място можеха да бъдат много други български учители и затова съм благодарен, че бях избран. Колкото до кандидатстването, за конкурса разбрах случайно, от новина в интернет. Не съм разписвал проект, а просто разказах как минава един мой учебен час.
Как минава един учебен час? Лесно ли се дигитализира учебният материал по история?
Оказа се, че историята е един от предметите, който най-добре приема дигитализацията. Това ми помага сякаш с машина на времето да пренеса децата в миналото. Започвам много преди учебния час – с четене на книги, с правене на презентации и др. След това идва време за самия час, в който се опитвам винаги да бъда максимално подготвен. Използвам 3D модели, добавена реалност, а всичките ми уроци са качени в облачни пространства, за да може учениците да имат по всяко време достъп до информацията. Дигитализацията при мен започна от първия ми работен ден – преди 6 години. Оттогава не спирам да чета за нови технологии и начини на преподаване.
Децата лесно ли възприемат технологиите?
Трудно е и в началото имаше голяма доза притеснение. По-притеснителна беше ситуацията обаче и това, че нямаше как да се излиза и бе необходимо да стоим само вкъщи. Но оказаната подкрепа от ръководството на училището, родителите, учителите – всички заедно може би за пръв път се почувствахме като семейство. Не мина много от извънредното положение – седмица, две и ето, че всеки ученик имаше служебна поща, всеки ученик знаеше как и кога се влиза в часовете. Започнаха да се правят изпитвания и нещата тръгнаха.
Повиши ли се успехът на децата?
Забелязвам, поне при моите ученици, леко повишение. На тях им беше доста интересно. Всички се включиха активно, дори тези деца, които нямат голям интерес към ученето или към историята, започнаха да влизат онлайн, дори да си изпълняват домашните. Когато децата се стараят, няма как да не се отрази и на успеха. Но пренатоварването беше голямо и затова не препоръчвам на моите колеги да използват социални мрежи за преподаване, защото ако използваш Skype, Viber или Facebook, означава да смесиш личния живот с професионалния.
Какво е Вашето мнение за матурите?
Според мен тежките и важни изпити, които са на национално ниво, трябва да се правят в присъствието на квестори, защото от това зависи бъдещето на учениците. Не е редно човек, който не е учил, да измести друг човек, който е дал голяма част от времето си за учене. От вкъщи не виждам начин човек да прави матура.
Има ли сред Вашите деца по-изявени технологично, които биха искали да станат програмисти?
Моят предмет е доста хуманитарен. Дори да има такива ученици, не сме се заговаряли толкова за технологии. Но например, в археологията тепърва ще се развиват – много от моите ученици записват именно “Археология”. Ако съчетаят историята с технологиите, ще се занимават с нещо наистина интересно, което ме впечатлява.
Каква е методологията Ви на преподаване?
Няма рецепта! Всеки час е абсолютно различен, както и всеки клас е абсолютно различен. Дори да трябва да преподаваш един и същ урок цял ден, децата са различни и един метод работи при едни, но не работи при други. Правилният подход е да не се изпява просто урока, а да усетиш учениците и да разбереш кое им е интересно, за да покажат те кое ще им върши работа в живота. Трябва да се отговаря на въпроса “Защо”. За мен е важно да давам възможност на учениците и те да показват това, което могат.
