Мартин Павлов и Стоян Беров са двамата представители на отбора Komitet.bg, един от финалистите на тазгодишното издание на #Габрово Хакатон. Те работят в ИТ сектора, но спойката помежду им идва от това, че са възпитаници на Национална Априловска гимназия в град Габрово. Това ги ориентира към хакатона и към изобретяването на общественополезна платформа, имаща за цел да развие гражданското общество в града. В Komitet.bg всеки жител може да сподели своята прогресивна идея, която да достигне до съответната инстанция – общината.

Прави впечатление, че и двамата сте възпитаници на Габрово. Това прави ли ви по-съпричастни към хакатона и към развитието на иновативни решения за доброто на града?

Стоян Беров: Абсолютно да. Въпреки, че не живея в Габрово, моите колеги се обръщат към мен с “габровеца”. За мен е засилено патриотичното усещане към родния град и това бе една от причините да се присъединя към хакатона.

А участвали ли сте в предишни издания?

Мартин Павлов: Аз лично съм участвал на предходни издания в Габрово на Gabrovo Innovation Camp, а също и в хакатон на Innovation Starter.

Стоян Беров: За мен пък е дебют.

Разкажете за вашия продукт. Какво представлява и каква е идеята зад него?

Мартин Павлов: Идеята ми хрумна въз основа на съществуващо приложение за големи компании. То може да помогне на служителите да развият дадена идея, която е свързана със самото развитие на компанията. Да кажем, че един служител на Coca-Cola трудно ще достигне до CEO-то, за да обсъдят нещо на четири очи. Поради това е налична такава платформа с разписани вътрешни процеси, по които даден служител може да сподели идеята си. Това, което на нас ни хрумна е, че тази автоматизация и тези процеси спокойно биха могли да се случат в контекста на общинска администрация и гражданите, така че да се помогне на хората да проговорят на езика на тези, които взимат решенията за развитието на града в различните сектори. Аз съм свидетел на много интересни идеи, които обаче не биват представени правилно. Съответно, другата страна – административната – много лесно може да отхвърли нещо, единствено заради неправилна презентация, а не заради потенциал. Повечето идеи достигат единствено до етап “идея” без да претърпяват развитие и допълнително проучване.
Това, което ние предлагаме е една платформа, която представя рамката, в която да се обедини цялата нужна информация относно една конкретна идея, така че този, който я прочете, да може да придобие по-добра представа и да прецени какви са ползите за обществото. Така този представител на администрацията ще помогне за придвижването на разговорите до по-преден план. Аз мога да отида при кмета и да му споделя моята концепция за много събития с много присъстващи и да му дам пример с други градове в които се провеждат такива мероприятия в coworking пространства. Но е много малко вероятно някой да ми обърне повече внимание от обикновеното изслушване. Докато в нашата платформа ще има няколко етапа.
На първо място се описва в детайли за какво става въпрос – какви са проблемите, които се решават на местната общност и какви са ползите. Какви рискове могат да се пропуснат ако не се реализира идеята. След това първоначално представяне, да кажем, че общността може да коментира и да се създаде дебат. Вследствие на това се стига до следващ етап – допълнителни проучвания, събиране на мнения от експерти, съставяне на анкети – всичко това пак се описва от платформата и е видимо за останалите. В момента, в който може да се направи анализ на ползите на идеята и рисковете, и когато се събере цялата тази информационна база, то тогава вече, човек може да изпрати проекта си към общината, която също ще има профил в тази платформа.
Самите идеи в платформата са разделени на различни категории и целта е зад всяка да има конкретно лице от общината. При проведените ни разговори с нейните представителите, те споменаха, че ние разрешаваме два основни проблема. Най-напред, среща се липса на свежи идеи. Това се решава с хакатони като този, но те са веднъж годишно. Чрез нашата платформа идеите могат да пристигат по всяко време. Другият проблем, който можем да разрешим е този, с общественото обсъждане. В момента има такова, което се реализира в една зала и самите служители казват, че присъстват едва трима, четирима души. Но ако има платформа за обсъждане онлайн, то е ясно, че ще има много по-голямо участие от страна на гражданите.

Стоян Беров: В България има различни приложения, в които гражданите посочват даден проблем и искат моменталното решение от типа “пред блока има дупка, запълнете я веднага”. Това е малко хейтърско отношение. Ние бихме искали нашата платформа да е позитивна, конструктивна и да се развиват големи идеи, а не малки.

Мартин Павлов

Наличен е някакъв проблем. Даден човек описва своето предложение и решение, има отговорно лице от общината, което е длъжно да прегледа идеята?

Мартин Павлов: Накратко, да. Но нашата платформа няма как да гарантира, че всяко едно предложение ще бъде изпълнено. Относно преглеждането на идеи, има още какво да се работи със самата институция за интегрирането на такъв тип платформи – как точно ще се случва процесът. Дали ще получават известия за предложенията веднъж на ден или веднъж на седмица, кой ще им обръща внимание, на общински съвет ли ще се дебатират, при кмета ли, и т.н. Това вече са допълнителни въпроси, но накратко, искаме да предложим единно-структуриран подход за дебатиране и той да бъде дигитализиран и достъпен за всички.

Доколкото разбирам, най-важното тук е, че в крайна сметка общината ще бъде ангажирана. Тъй като съм попадал на платформи, в които се публикуват проблеми или се обсъждат корекции, които да се направят някъде, но не е сигурно някой от дадена община гледа ли, и дали въобще го интересува. В крайна сметка, така всичко си остава затворен кръг в платформата.

Мартин Павлов: Това е голям риск, да. Затова интеграцията на платформата в конкретната институция е от огромно значение. Мога да дам пример с едно приложение – call.sofia.bg. То е на общината и в него могат да се публикуват проблеми. Аз лично съм го използвал – попаднах на строителни отпадъци, изсипани в междублокова градинка и подадох сигнал със снимка, описах проблема, избрах категория и т.н. След два дни получих известие, че проблемът е придвижен напред, а след още два дни, че на място е изпратен човек, който е написал предписание на домоуправителя на блока, пред който бяха боклуците. След още един ден ги нямаше. За да се случи всичко това, се изисква желание от конкретната институция, да интегрира такъв тип дигитално решение в своята структура. В този пример има позитивен резултат и същото трябва да се случи и при нас.

Само двамата сте в отбора? Как разпределяте задачите си?

Стоян Беров: Само двамата сме, като аз съм завършил бизнес образование в чужбина, но моята страст винаги е била програмирането и с това се занимавам професионално от 5, 6 години. Нашият проект има back-end страна и както се изисква от хакатона, има мобилно приложение. Труда го споделяме по следния начин. Мартин обхваща всичко свързано с back-end частта, като развитие на база данни и API, а аз като притежаващ повече опит в програмирането, се занимавам с мобилното приложение и UI. До този момент това не е била основна моя работа, но бе и една от причините да се включа на хакатона – да се сдобия с повече представа от iOS и Android Development.

Мартин Павлов: Аз създавам цялата логика, която ще обработва и записва данните.

Стоян Беров: Когато си говорихме с наши приятели и им разказахме за плановете си, като дори заявиха желание да използват бъдещата платформа, всички бяха нахъсани за това, че Komitet.bg е редно да се сдобие в даден момент и с web приложение. Уловката е, че то ще позволи на по-напредналите потребители да разпишат своите идеи по по-подробен начин и да използват допълнения, които за mobile са трудни за използване с пръсти. В плана ни се включва и инвестиране на сериозно време именно за web приложение.

Мартин Павлов: Това, което сме замислили за бъдеще е, когато няколко града имплементират нашия продукт, когато един потребител публикува една идея, то той ще може да се запознае със сходна такава от друго място. В цялата логика на приложението могат да се качват линкове, документи, полезни материали и т.н., които аргументират идеята. Ако аз видя, че някой, да речем в Стара Загора работи по нещо, близко до моето, аз ще мога да използвам и неговия ресурс от информация, така че да обогатя своя проект. Измислили сме нещата така, че да има обмен между градовете.

Стоян Беров

По този начин ще има и конкурентност между общините и вероятно ще се върши повече работа. Когато от Габрово видят, че нещо се прави в Стара Загора, това определено ще повлияе положително.

Стоян Беров: При разговорите с представителите на общината, бе изтъкнато, че габровци явно много повече се оплакват и търсят кусури, и са скептични към идеите, отколкото представителите на други градове. В Пловдив, например, много повече подхождали с хумор към проблемите. В тази насока, наистина ще е добре да има конкуренция между градовете.

Мартин Павлов: Виждал съм как когато се обсъжда някаква идея, няма много интерес – има трима души, например. След това пък, когато се реализират нещата, във Facebook изскачат стотина, които казват колко е зле изпълнението, но преди това не са присъствали на обсъждането и не са допринесли по никакъв начин за подобряването на идеята, преди старта на нейната реализация. Докато тази платформа изцяло поставя инициативата в ръцете на хората. Ако имаш хубава идея, ние предлагаме структуриран подход, по който да я представиш. Искаш велоалея от единия край на града до другия – направи проучване, тогава. Колко велосипедиста има в Габрово, колко души биха я използвали, какви биха били ползите и т.н. След това остава да се надяваме, че ще има някой отгоре, който да чуе.

Предполагам, това приложение би било в полза и за възпитаването на хората. Защото повечето са скептични и не вярват, че някой ще ги чуе. Ще споделят идея, но ще остане във въздуха и след това никой нищо няма да направи. Може би в началото ще е по-трудно, но с натрупване на потребители е постижимо да се стигне до ключ към гражданското общество, за което всички говорят.

Стоян Беров: Според мен, когато една идея се реализира, то тя има мултиплициращ се ефект. Ето, че когато Мартин се върна в България, след 11 годишен престой в Испания, той създаде фондация “Градище”, която сега се дава за пример по начина – “ето, че и в Габрово може да има нещо хубаво”. Това също е причина да се включа в хакатона, знам за Мартин, който е реализирал страхотна идея и е време за още една. С реализирането на идеите идва популярността и така други хора се убеждават, че има смисъл.

Мартин Павлов: На това се надяваме и за това ще работим – интеграция на платформата в общината. Големият успех на call.sofia.bg е, че някой слуша от другата страна и голяма част от проблемите се решават в рамките на две седмици. Аз смятам, че ако три, четири идеи се реализират в рамките на година, тъй като отнема време за реализиране, финансиране и т.н., то пак ще е повече от случващото се в момента. Но ако тази година са три, то другата ще са пет, а след това и седем. Аз вярвам на споделянето на знания, опит и ресурс между градовете. Когато започнах проучване за създаване на coworking пространство в Габрово, обиколих други общини, за да се запозная с техните предприемачески общности. Това отне около година. Отне същото време и да убеждавам фирми и общината в Габрово, защо е важно да има такова място и т.н. Ако целият този процес се дигитализира, ще бъде значително по-видимо какви са ефектите от добрите идеи и няма да отнема толкова време.

А смятате ли, че докато се стигне до самото действие по дадена идея или проблем, има прекалено много инстанции, администрации и т.н.? Трябва да се прехвърляш от кабинет в кабинет и общо взето всичко е обзето от бюрокрация, при положение, че идеята видимо е добра.

Мартин Павлов: Бюрокрацията е голяма и тези пътища са много големи, а дори някои процеси дори не са разписани. Пак ще дам пример със софтуера, който имплементира компанията, в която работя. Ако се случи събитие “А”, то следват още четири събития в тази фирма, в които участват различни отдели и различни хора. Но всичко това е разписано предварително и се случва почти автоматично. Същото може да се случи и в нашия случай. Зависи до каква степен общините искат да приемат нашата платформа. Дигитализацията на процесите спестява време и ресурси. Ако една идея се подаде от гражданин с пълния набор от информация и се полага в категория “Културни дейности”, това означава, че тя трябва да бъде прегледана от заместник кмета по култура, например, от финансовия отдел и т.н. Това трябва да е разписано и тези хора да получават известия. Бюрокрацията се измества от дигитализацията на процесите. Аз не твърдя, че всяка идея ще е перфектна, но е важен подходът.

Доколкото разбирам, проектът ви е по-голям от рамките на хакатона и ще го развивате и след това?

Стоян Беров: Когато се включихме в хакатона, бяхме с едно наум, че ще създадем единствено уеб приложение. Впоследствие решихме, че ще започнем с мобилно, като критерий за класиране на хакатона, а и по-бързо може да се направи прототип, който да влезе в употреба веднага. Нашите планове не свършват с финала на хакатона, а това дори ще е началото на това да развием уеб платформа, която да бъде добра, приятна и мощна. Но предстоят и разговорите с общината, които вече не са технически задачи.

Разкажете за работата си с Цветан Цветанов, вашият ментор. Какви съвети ви дава?

Мартин Павлов: Той е човек с много опит и ние имаме голям късмет да работим с него. Даде ни съвети от бизнес гледна точка и т.нар. “user journey” – какво да се случва от единия екран на другия. Също така и съвети за организиране на базата данни, за визуализацията на екраните и т.н.

Какви са впечатленията ви от другите участници във вашата категория?

Мартин Павлов: Мисля, че имаше много добри идеи. Дори не мога да се сетя за някоя, която ми е направила негативно впечатление, но това, което много ме изненада бе, че има много току що завършили ученици. Много млади хора.

Интервюто проведе Пламен Михайлов