Как да приемаме факта, че за да се проследяват поставените под карантина граждани, дадени институции в България и света приеха регламенти, даващи им право да проследяват абсолютно всички устройства? Нарушение ли е това на поверителността на хората? Прочетете отговорите на специалистите.

Според адвокат Явор Стойчев, Managing Partner в адвокатска кантора “Стойчев и Стойчева” този въпрос е прекалено сложен за даване на еднозначен отговор. От една страна в Европа и България действат два основополагащи акта. Харта на основните права на гражданите на ЕС и Конвенция за защита правата на човека и основни свободи, които изключват подобни действия, свързани с проследяване.

“В сърцето на пандемията, когато бе най-интензивно, се говореше да се изисква временно неспазване на тези две основни права. Няма как някой да ни следи без наше съгласие, защото имаме нарушаване на основните права. Но когато са налице такива особено драстични и тежки условия, като това да запазим живота и здравето на населението, понякога може нашите индивидуални права да бъдат пренебрегнати. Въпросът е сложен, защото преценката за това, докъде да се ограничат индивидуалните права, за да може правата на общността да се запазят, е трудна. Сложно е да се прецени и кога има риск за живота и здравето на гражданите – кога е реалистичен и кога не. Но каквото и да става, трябва да сме наясно, че такива решения винаги са временни, в контекста на ситуацията, а не по принцип,” сподели Явор Стойчев.

Стефан Генчев, Cyber Security and Cryptography Enthusiast заяви, че не трябва да спираме да си задаваме въпроса “нужно ли е да се събират данните на гражданите”? Той даде пример и с това, че в световен мащаб се публикуват и използват приложения за COVID-19 проследяване, които са достатъчно добри и без проблем могат да бъдат прилагани и от институциите.

“Приложенията, които използват споделената технология на Google и Apple са с децентрализиран метод за съхраняване на данните, в който се постига същата функционалност на проследяване на контактите, но същевременно не навлизат в личното пространство на потребителите. Такива приложения, като швейцарското и немското са дори open source и това ме навежда на мисълта, че няма причина да се използват други методи, когато съществуват такива. На всичкото отгоре, те са създадени по добре проверена и сигурна технология и осигуряват сигурна обработка на данните,” сподели Стефан Генчев.