19 април, 2024

Георги Павлов е основател на PropTech.bg – най-голямото проптех общество в България, обединяващо ИТ компании и лидери от имотния бранш. През миналия месец бе дадено началото на надпреварата Pitch for a Pilot #1 : Tenant Engagement App – събитие, което цели да създаде правилната почва за колабориране именно между имотния бранш и ИТ индустрията. Повече за него, разбираме от Георги Павлов.

Г-н Павлов, какво представлява “Pitch for a Pilot”?

Най-напред трябва да отбележа, че от около година и половина аз организирам различни събития, свързани с проптех сектора. Имотният бранш е с най-голям клас от активи в света, но все още е пословично недигитализиран. Все пак тези събития бяха повече насочени към ИТ общността и така аз се запознах с десетки хора и компании, които имат желание да развият имотния бранш. Но това, което открих като най-голям проблем, не бяха технологичните познания, ентусиазма или разбирането на съществуващи проблеми, а това, че ИТ сектора няма никаква комуникация с property бизнеса. Той е такъв, че ще остане дори и след дигитализацията. Едва ли някой може да смята, че тя ще преустанови съществуването едновременно на офисите, жилищата и магазините. Това е невъзможно и поради тази причина тези два свята, които не се познават, трябва да бъдат свързани. Така аз реших да направя първото събитие, което събира property и real-estate бизнеса за конкретна идея, която в случая е Tenant Engagement App. Това може да е мобилна услуга, може и да е уеб сайт. Важното е, че този App е обърнат към хората, които работят или посещават една голяма офис сграда. Една разгърната общност, която има достъп до различни услуги, фокусирани върху тази сградата. Целта не е просто да бъдат развити интересни концепции от дадени ИТ специалисти или да програмират интересен софтуер, а с този конкурс те да предлагат своите идеи пред конкретни компании. Разликата между това събитие и други е, че тук имаме два големи конкретни клиента – Lion’s Head и Park Lane. В случай, че те харесат дадена идея, са готови да започнат работа по нея и от ден първи, този, който е одобрен, ще има клиенти, разполагащи със 150 000 кв. м. офис площ. Това хич не е малко и е територия за около 15 000 работещи души. Но това не е всичко. Освен тази възможност, “Pitch for a Pilot” предлага и реално финансиране на тези екипи, които имат нужда от такова. Това е идеята на първото издание и се надявам, че някой ден ще ме интервюирате и за петнадесетото.

Значи не смятате нещата да приключат до тук и ще продължите и занапред да организирате “Pitch for a Pilot”?

Абсолютно. Първото вече е в процес, ясни са датите, ясен е и края. Започва да ме вълнува каква да е втората тема. Изискванията не са сложни – трябва да има проптех казус, който да се реши технологично и да се осъзнава от имотния бранш като съществуващ проблем. Второто изискване е да не е свързано с офиси, защото не искам да изглежда, че този конкурс е ориентиран само около офис сградите и всичко друго свързано с жилища, парцели, магазини и т.н. се пренебрегва. Всеки който има идея за такава надпревара, ще се радвам да сподели.

Споменахте, че проптех обществото има нужда от още развитие. В какъв етап се намира то в България и с какви темпове се движи?

Истината е, че не е развито. Но в това няма нищо необичайно. Проптех активността е нова в целия свят и за нея се говори активно от три, четири години. Не, че преди това не е имало дигитализация на имотния бизнес, но като движение, обединяващо много направления и дигитализация в най-различните сфери на имотния бизнес, съществува отскоро. Специализирани проптех фондове пък, съществуват и от по-скоро – около две години. В тази насока, ние в България не сме изостанали много. Само в най-развитите държави са по-напред и искам да използваме българския потенциал за развитие на подобни идеи. Моят анализ показва, че България е чудесно място за тестване и при нас имотният бизнес до голяма степен работи по начина, по който работи и в модерния свят. ИТ талантът в страната е на глобално ниво и ако използваме момента, че ние можем евтино да тестваме идеите си тук, то след това сме способни да излезем на големия пазар и да постигнем сериозен мащаб. Но не бива да се заблуждаваме, в България този мащаб е невъзможен.

Вие и колегите Ви говорите за трансформацията в мирогледа, че офисът не е просто място за работа, както сме свикнали. Споменавате за идеята “сградата като общество”. Как можем да определим съдържанието на това определение?

Това оригинално се появи от коуъркинг революцията. Не знам какво ще се случи с тях като бизнес модел и как ще се развият, но те наистина вкараха друго разбиране за клиентите на офиси. Много ясно казаха, че най-важен е индивидуалният човек. За разлика, големите офис сгради разглеждат фирмите като клиенти. Те знаят списъка на 20-те наемателя, банковите сметки, договорите, финансовият директор и това е. Но кои са хората, които обитават офиса? На каква възраст са и какви услуги искат да използват? От какво са доволни или не? Към момента големите офиси нямат представа. Но ето, че конкуренцията се увеличи както между самите сгради, така и между самите офиси и home office режимът. Затова сега те знаят, че трябва да научат повече за работещите хора и да комуникират с тях.
Много често в една офис сграда има търговски обект, който явно не е направен за печалба, защото тя идва от наемите на офисите. Това значи, че този обект е създаден за служителите. Ако има възможност да се изгради такъв, то това директно е в плюс. Проблемът е, че големите офиси нямат представа, доколко работещите използват тези търговски обекти и доколко хората от квартала. Ето, че те нямат такова технологично решение, с което да докажат, че цветарският магазин се е посетил от 30 служители в сградата в рамките на деня. Нито могат да докажат, че във фитнеса не са влезли повече случайни хора, а не работещи.
Но освен търговските обекти, те могат да предложат още много услуги. Хората имат нужда да знаят как могат да прекарат времето си и след 18 часа. Поради това е добре да са наясно какво се случва около тях. Ето, че вече офис сградите го разбират за себе си – нямат никаква дейност след 18 часа. Докато коуъркинг пространствата станаха популярни и с това, че там се случваше живота и след работно време. Постоянни събития, дискусии и т.н. Когато се повиши комуникацията между сградата и хората, които я населяват ще видите, че могат да се случват интересни неща и в тези скучни офиси. Те имат техническата възможност да бъдат забавни и готини, и следващия си рожден ден да го отпразнувате в някое необичайно място, което никога не сте подозирали, че съществува. Един феноменален покрив, на който никога не сте се качвали или някое страхотно алтернативно кътче в подземието.

Значи всичко тръгва от коуъркинг пространствата, с които сега сградите искат да се конкурират?

Поне моят анализ показва това, да. Теси общи пространства създадоха едно друго ниво между работещите и фирмата оператор. Идеята се разпространи навсякъде и промени представата за това, как да се използват активите в една офис сграда. Според мен всички ще бъдат повлияни. Ето, че вече има такива примери като приложението WeWork, което създава общност между хората, посещаващи офисите на компанията.

Това ли е в момента пресечната точка между недвижимите имоти и технологиите?

Не само, но е едно от нещата, които можем да видим, че се случват на запад. WeWork е един пример. Подобна практика има в доста от големите сгради в САЩ и Англия. Това е нещо, което трябва да стане и на българския пазар. Офис помещенията от Клас А в България са с обща квадратура от 2 000 000 кв. м. Те се управляват, посещават и дори се живее в тях, по много сходен начин както в САЩ или Англия. Така че, тенденциите са едни и същи. Разбира се, има и чисто технологични фактори. Не всичко е само community based. Представете си, че с телефона в джоба си можете да преминете през всички бариери на входа, на паркинга, можете да получите достъп до асансьора и какво ли още не. Това не е трудно, просто трябва да се направи.

Става въпрос за такова удобство, което да ангажира повече служителите с местоработата им? Не просто да стоят на бюрото до 18:00 ч., а да могат да използват приложение, от което да прегледат останалите опции в сградата?

Точно това е, да. Но ще забележите също така, че чисто физически ще се променят сградите. Тази идея не е просто онлайн революция. Аз смятам, че след пет години общите части на офис сградите ще изглеждат много по-интимно и приятно. Ще има повече места за сядане и комуникация. Както във фоайетата, така и в коридорите. От сега можем да започнем залагането коя ще е първата офис сграда, която ще направи пространство, което да прилича на камина. Както знаем, огънят винаги носи чувство за уют.

А защо точно сега се отваря възможност за подобен тип технологии?

Поради ред причини. Можем да кажем, че сега е технологично възможно. Ако говорим специално за България – това е лична моя инициатива. Вече 15 години работя в имотния бранш, по образование съм математик. Но ми се правят различни неща, които да имат въздействие за по-дълъг период от следващата финансова година, защото аз тези таргети съм ги изпълнил и преизпълнил. Затова искам да имам нещо общо с промени, които да имат траен характер и да видя този бранш, който разбирам, по-дигитализиран. Разбира се, не го правя сам. Видях, че около мен много хора, които искат да дадат своя принос и имат нужда от леко побутване. Ето, че “Pitch for a Pilot” ще стане възможен благодарение на собствениците на сгради, благодарение на изпълнителните директори на Park Lane и Lion’s Head, като се надявам и други да се включат в нашата цифрова революция, ако можем така да кажем.

Пречи ли пандемията на организацията и на идеята? В крайна сметка става въпрос за собственици на сгради, но има доста малко хора по офисите…

Сградите няма да изчезнат. Те ще останат, а целта на собствениците е да ги направят още по-привлекателни. Те няма какво да подобряват във фасадата, например. Единственото, което остава за ъпгрейд, е да подобрят услугите. Когато се похвалят с такъв Tenant Engagement App, вие ще научите много повече за сградата и за това, колко по-удобно можете да я използвате. Това е като наръчник “Как да използвам сградата по най-забавния и готин начин”. Да вземем например НДК и етажите -3 и -5. Там има толкова невероятен живот, дори има ресторант. Ето, че повечето хора не знаят за това. Представете си същото за офис сграда. Може в съседния офис да се случва нещо, но няма да разберете. Там например, може да се провежда много интересен курс по корейски.

С какви предизвикателства ще трябва да се сблъскат участниците в конкурса?

Задачите са разнообразни. Най-лесното, за което се сещат всички, са техническите задачи. Но един такъв Tenant Engagement App трябва да се интегрира с най-различни системи. Да, ти можеш с телефона да минеш през бариерите, но трябва системата, която ги управлява да е отворена така, че да може да комуникира с останалите. Можеш да си запазиш маса в заведение, но това софтуерът трябва да го позволява. Можеш и да платиш с телефона си и това да бъде начислено за сметка на твоите социални разходи във фирмата, но отново – трябва системата да го позволява. Единият въпрос е свързан с отвореността на тези системи и способността им да комуникират помежду си през едно място. Това е от технологичен аспект. Другият е как да ангажираш хората. Ти ще направиш една прекрасна услуга, но как ще ги накараш да я използват? Всички са претоварени от информация и се питат какво ще им донесе поредното приложение. Каква стойност? Има и нещо друго важно. Формално погледнато, на фактурата ще пише името на собственика на сградата и той ще избере кой ще разработва Tenant Engagement App-а. Обаче, дори от икономическа гледна точка, той няма да плати разходите и ще ги прехвърли на наемателите в сградата, които няма да използват услугата, а ще я използват техните служители. Ето предизвикателството пред участниците – трябва да са сигурни, че служителите ще използват нещо, което ще се фактурира на собственика на сградата, а ще платят фирмите наематели. Това значи, че участниците трябва да направят услуга, която да ощастливи три много различни аудитории. Не е лесно.

Определено не звучи лесно…

Аз винаги казвам на младите, че за да не е направено нещо, то има някаква причина. Не, че няма да решат задачата, но има някаква причина това да не се е случило до ден днешен. Все пак, за това сме тук с колегите от офис сградите – за да помагаме и съвместно да решим това предизвикателство, в полза на всички, които работят и посещават съответната сграда. А това не са малко хора и много често достигат хиляди.

Самата надпревара е в няколко кръга?

Част от тях минаха, като направихме и уебинар, който е наличен във Facebook групата BG PropTech Community, в който работещите в real-estate бранша разказват за това, какво очакват от едно такова приложение. Много благодаря и на Жеко Колев, който работи в WeWork Европа. Той даде много примери от тяхното приложение. Последваха и лични срещи с мен, на които аз дадох допълнителна информация на екипите, а до 20 септември очакваме от тях да изпратят своите апликации, които трябва да включват три неща. Най-напред – как си представят, че ще работи тяхната платформа. След това – кои са те и защо са способни да реализират своята идея. На трето място – колко ще струва, съответно на сградата и дали ще имат нужда от инвестиция за разработването и каква ще е тя.

Финално да Ви попитам, такива инициативи и приложения ли са бъдещето? Може би не само за сгради, може да са градски приложения, но става въпрос за максимално създаване на удобство на потребителите?

Бъдещето е да се срещнат хората от различните браншове. Дигитализацията не е задача на ИТ бизнеса. Тя е задача на ИТ бизнеса заедно със съответната индустрия. Тук говорим за имотната такава, но това важи за всички. Съветвам ИТ хората да общуват повече с представители на други браншове, за да знаят много по-добре какви проблеми има за решаване, как функционира тяхната индустрия в момента и съвместно да измислят как тя да се оптимизира, дигитализира и да се превърне в по-удобна за хората, които я използват.

Благодаря Ви за това интервю, желая Ви успех!

Линк към Pitch for a Pilot #1
Кандидатствай със своя проект ТУК

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Author