Десислава Димитрова е Старши учител по информатика и информационни технологии в училище “Св. Св. Кирил и Методий”, град Велинград. Тя е и сред спечелилите награда от конкурса на БАИТ “Дигитални новатори в образованието”, в категория “Технологични иновации”. От г-жа Димитрова разбираме, че с любов и разбирателство всичко е възможно дори и в тъмните моменти, защото учителската професия е гордост и призвание.

Г-жо Димитрова, защо е важно да има такива конкурси, като организираният от БАИТ “Дигитални новатори в образованието” и какво означава за Вас спечелената награда?

Да започнем с това, че положението в което всички се озовахме, бе предизвикателство и имаше много сериозен неизвестен елемент. Имахме притеснение с това как точно ще организираме и децата, и родителите. Но специално за нашето училище, “Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Велинград, това се случи в рамките на два дни и бързо успяхме да подготвим всички за платформата, с която предстои да работим – Google Classroom. Колкото до наградата – освен престижна, за мен тя е и оценка на моя труд през месеците, в които се наложи да работим по дистанционен начин. Но тази награда е оценка и за децата, техните родители, както и за училището и моите колеги. Всички ние много се постарахме учениците да не губят материал и да са запознати с всичко, което се случва, защото ние не само преподавахме уроците, а също така и коментирахме цялостно ситуацията. Успокоявахме децата и родителите, че няма нужда от тревоги и че учебната година ще завърши успешно.

Министърът на образованието сподели на награждаването, че учителството е неблагодарна професия донякъде и това е причината тези конкурси да са важни.

Всички, като общност, разбраха какво е да си учител, да даваш всичко от себе си и да се учиш от децата. Ако един учител не се учи от тях, за мен той си е сбъркал професията. Това е взаимност. Аз давам, но и те ми дават. Стремим се по всякакъв начин да сме в полза и да предадем знания. Ние сме иновативно училище и учениците непрекъснато искат повече, интересуват се от всичко което се случва. Ние трябва по такъв начин да им предадем нещата, че да ги завладеем. Виждаме, че в днешно време децата не се интересуват от това да седнат и да прочетат една книга. Но един стойностен учител би могъл да предизвика тази потребност от четене. Важен е начинът, по който тя се представя. Ние работихме с Hangouts и доста от връзките ни бяха лоши – чуваха се всякакви странични звуци и аз реших, че трябва да направя видеа, за да могат учениците свободно да си ги пускат и на по-късен етап. Ако не са разбрали нещо, да могат да се върнат и да го преговорят. Нашите часове бяха половин час и няма как в тази рамка да се обясни, например, как да се направи презентация или проект на Scratch. Невъзможно е и няма време.
Докато във видеата, те се справяха, защото им беше интересно и лесно. Разбира се, ние държахме непрекъсната връзка. Часовете ни бяха до 12:30, но уроците не се изчерпваха до този час. Работехме и следобед, и късно вечер – бяхме непрекъснато на разположение и се стараехме всичко да е интересно. Например, малките ми деца, четвърти клас, направиха проекти на Scratch, свързани с епидемиологичната обстановка, в които поздравяваха своите учители и съученици. Имаха послания като “ще се справим заедно”. Те направиха тези проекти, именно защото имаха интерес.

Стресирани ли бяха децата от това, че не са сред съучениците си, не могат да се видят с приятелите си, не могат да излязат?

Аз преподавам от четвърти до дванадесети клас и мога да кажа, че специално при по-малките имаше повече стрес. Те се притесняваха от незнанието какво предстои да се случи. Но в последствие, след като видяха, че нещата не са толкова страшни и можем да се виждаме и чуваме всеки ден, започнаха да се успокояват. След това, когато говорихме извън материала, те ми споделяха, че им липсвам, че искат да са с другите деца от класа. Но те свикнаха. За големите пък, нямаше никакъв проблем, защото именно с тях преди две години ние стартирахме работа с Google класни стаи. Бяхме подготвени и ги използвахме за тестове, проследяване на домашни, уроци и т.н. За по-големите също бях подготвила много видеа и различни проекти. Например, осми клас, заедно с единадесети, правеха сайтове, свързани с безопасен интернет. Но както и при малките, след като мина месец от началото на извънредното положение, започнаха да споделят, че им липсва контакт с приятели и учители.

Предполагам, като учител по Информационни технологии, за Вас промяната не е била шокираща, както за много учители из България?

Аз съм един от деветте сертифицирани учители по Google обучение в пазарджишка област. Изкарала съм две нива, с изпити на английски и съм запозната с инструментите на Google. Колкото до по-възрастните колеги, те се справиха благодарение на нас, защото трябваше много бързо да им се обяснят нещата. Дори ходих до домовете им, за да инсталирам Google Classroom, да обясня как се използва и т.н. Ние нямахме време да реагираме. Имахме един уикенд на разположение и все пак мога да кажа, че сме първото училище във Велинград, което стартира веднага. Другите се включиха на по-късен етап, защото им отне повече време за организиране. Но в нашето “Св. Св. Кирил и Методий”, в което сме над 60 учители – всички стартирахме в понеделник, на 16 март. Справихме се заедно – нямахме друг избор. Ние сме учители и трябва да дадем всичко от себе си за тези деца. Да ги предразположим, че всичко е наред и не е страшно.

Как се отрази извънредното положение върху успеха на учениците? Имаше ли повишаване или понижаване? В училище, бие последният звънец и това е. Учебният ден е приключил. Докато дигиталната среда позволява да си постоянно на линия.

Специално за нас мога да кажа, че всичките ни деца се включиха напълно активно по време на часовете, които бяха между 8:30 и 12:30. След това, следобед, те започваха да изпълняват проектите си и домашната работа. Но пак са в тази среда, тъй като всичко се случва в нея. Почти целия следобед те са ангажирани, а много често и до късно вечер. Това от друга страна ги натовари, защото някои проекти бяха със срок и се изискваше отделяне на повече време. В противен случай се получава липса на домашна работа, което трябва да се отрази в Школо. Нашите деца се стремят всичко да е на максимум и повечето са отличници с много награди. Те имат голямо желание и затова, за мен лично, натоварването им бе много голямо. По цял ден те бяха ангажирани и трябваше да следят и да изпълняват задачите. Някои от колегите искаха да се правят тестове по време на час. В началото, по изискване, не поставяхме оценки, но водихме статистика за всяко дете.
Но натоварването не бе напълно лошо, защото в общи линии, те нямаха какво друго да правят. Не можеха да излизат, трябваше да си стоят по домовете, така че, времето им бе оползотворено независимо от натоварването. Важното е, че научиха много, защото им предлагахме интересни неща и извън учебната програма. Имахме разтоварващи дни с различни любознателни видеа, като например, как да си направят игра. Мисля, че всичко бе полезно, защото бяха ангажирани.

На Вас лично отрази ли ви се извънредното положение на методологията на преподаване?

При мен специално нямаше никаква промяна като преподаване. Използвах същите методи, които и преди извънредното положение. Аз следя новите неща, но бе неприятно, че не мога да използвам интерактивната дъска от кабинета си. Google Classroom използвам още от преди сегашната ситуация. Тестовете ми са там, защото смятам, че е много по-удобно – не се занимаваш с разпечатка на хартия и после не отделяш време да проверяваш. В дигитален формат, много по бързо може да се направи проверка и тестът веднага да се изпрати до ученика за обратна връзка. Откакто в нашето учители сме сертифицирани, ние предпочитаме тази опция.

А от гледна точка на родителите?

С тях провеждахме родителски срещи ако не всеки ден, то поне през ден. Повечето от тях обаче, останаха без работа и всичко бе много стресиращо освен за децата, и за тях. Няма как да не влезеш в положение на тези хора. Няма как до такава степен нещата да са на максимум, както в нормалния учебен процес и с колегите бяхме не толкова изискващи. Търсихме справяне със ситуацията и спокойствие. Много е трудно, когато ти се струпа толкова стрес, останеш без работа и си затворен вкъщи с две деца.

А психическото натоварване в родителя влияе и на детето…

Няма как. Аз съм майка на седмокласник и много ме притесняваше как той се справя. Това е нормално за един родител – страх от неизвестното. Но когато всички видяха, че децата се справят, нещата се успокоиха.

Определено учебната година бе спасена.

Спаси се и за учителите, и за децата, и за ръководството, и за родителите. Много е важно да имаш директор, който да ти дава криле. Нашата директорка се казва Ани Василева – тя подкрепя всяко нещо и ти дава възможността да се развиваш и да правиш това, което искаш и да имаш свободата да го направиш. Тя има доверие, че ние ще се справим по най-добрия начин. През януари спечелих STEM учител, единствена за област Пазарджик, както и два пъти съм била учител на годината. Затова нашата директорка ни позволява да летим. Но това е взаимен процес. Ти даваш, но и получаваш. В нашето училище цари хармония и дори като класен ръководител мога да кажа, че винаги съм имала и родителската подкрепа. Как тогава да не се чувстваш удовлетворен и да не искаш да покажеш успехи и да покажеш, че в това училище има стойностни учители и деца, които са знаещи, можещи и талантливи? Но най-вече трябва да го носиш в себе си – това е призвание, а не професия. Аз много обичам своите деца, а те ми отвръщат със същото. Така се прави и така се постигат резултати.

Значи нещата се получават с любов и разбирателство?

Абсолютно! Ако ти си настроен срещу тях, те ще ти отвърнат със същото. В такъв случай какво правим? Чакаме да минах 45 минути час, взимаме си заплатата в края на месеца и това е. Не става така.

Има ли как в този дигитален формат, децата да преписват, да си подсказват, да използват “пищови”, каквато практика, както знаем, съществува в училище?

Вероятността за преписване е много малка. Когато имаме час, ние сме с включени камери и аз задавам въпрос към някой от учениците. Те не го очакват и няма как да бъдат предварително подготвени, защото не знаят какъв ще е моят въпрос. Другото е, че ние толкова добре познаваме децата, че знаем кое на какво е способно. Който и преди това е бил стриктен, нормално е да остане такъв и в дистанционната форма. Тези, които са минавали между капките, те също си остават по този начин. Всичко си зависи от детето. Ние сме заобиколени от информация и няма как да знаем дали не са използвали някаква помощ при домашните. Но когато им зададем проект, те няма от къде да го видят или препишат. Ето – аз им давам задание да направят сайт за безопасен интернет, но им казвам и какви менюта да се съдържат вътре. Те няма откъде да го видят. Трябва сами да го разработят. В такъв случай е лесно да разбереш кой знае и на какво е способен. Разбира се, когато са имали трудности сме се чували и сме обсъждали материята. Но всичко е тяхна изработка. Моят предмет е такъв, че не позволява нечестни изпълнения. Но когато им давам да направят презентация на тема “Велики българи”, съм наясно, че има много такива в интернет, защото съм ги виждала. Лесно ми е да позная кога една такава е свалена от интернет. Те могат да не съобразят, че в настройките на презентацията може да се види кога е направена, кога е свалена и т.н. Но така или иначе, нормално – това са деца. Естествено е, когато някое иска да препише или да си помогне от другаде.

Каквото и да се окаже за следващата учебна година, както разбирам, вие сте готови?

Напълно. Имаше много отрицателни мнения за дистанционното обучение, но според мен то се оказа ефективно. Обучение, от което и децата, и родителите разбраха много неща, но най-важното е, че всички осъзнаха какво е да си учител. Имало е най-различни ситуации в училище и някои пъти родителите са ни нападали. Но сега те разбраха стойността на преподавателите. На родителите също така им се отрази и това, че прекараха повече време с децата си и им обърнаха внимание, за разлика от нормалното забързано ежедневие. Но сега нещата се промениха. Ето, че и нас оцениха с този конкурс и показаха силата на това, да бъдеш учител. Аз съм щастлива от моята професия, щастлива съм, че мога да уча деца. Горда съм. Това са децата на България и учителите са хората, които посяват зрънцето в тях. Възпитанието в семейството е много важно, но учениците прекарват по-голямата част от деня си със своите учители и дори имам случаи, в които децата ми споделят лични неща. Това значи, че те ми вярват. Аз ще продължа своята работа, независимо от това, в каква обстановка ще се случва.