Зорница Йорданова е начален учител в Средно училище “Св. Климент Охридски” в град Аксаково. Тя е сред оценените учители в първото издание на конкурса на БАИТ “Дигитални новатори в образованието” в категория “Технологични иновации” – награда, която ясно говори за старанието на учителите и общите усилия с деца и родители, в една сложна за изминалите месеци кампания. Спасяването на учебната година.

Г-жо Йорданова, какво означава за Вас тази награда и въобще конкурсът “Дигитални новатори в образованието”?

Това е едно много голямо признание за вложения по времето на извънредното положение труд. За мен е голяма чест и наградата от конкурса е важна за целия екип, за цялото училище. Ситуацията, в която цялото общество изпадна беше много специална и тежка, но също така и предостави възможности. Сега за нас следва да анализираме ситуацията и начина, по който я преживяхме, така че в бъдеще да бъдем по-подготвени.

Как се случи кандидатстването Ви за конкурса?

Конкурсът се появи в края на извънредното положение. За него разбрах от Facebook профила на Деси Миленкова, тя е учител, създател на онлайн портала kidsbg.com, администратор на няколко Facebook страници за образование, в чиято сфера работи усилено. Искам да изкажа благодарност към нея за видеата за Zoom, които е публикувала в YouTube и с помощта на които се осмелих да започна работа с програмата и с децата имахме чудесни часове във виртуалната стая. Реших да попълня формата за конкурса, с идеята, че училището в което работя, СУ “Св. Климент Охридски” в град Аксаково, предоставя качествено образование на учениците. Независимо от това, че работя в малко населено място, мога спокойно да заявя, че имам самочувствието за участие в национален конкурс.

Предполагам, че въпреки шоковия момент, сте се справили успешно с учениците и дигиталната форма?

Определено мога да кажа, че въпреки стреса и трудностите, процеса мина успешно и повечето ученици се включиха във виртуалната класна стая. Заедно с децата успяхме да разработим програмата. Искам да подчертая, че работя с второкласници и на моменти имах усещането, че аз тях трябва да догонвам технологично. По-голямата част се справи много добре, а аз предоставях основно дигитални ресурси като Google формуляри, онлайн упражнения и виртуална класна стая. Все пак, едва 6-7% от всички останали изпитаха затруднения, а моята група ученици е от 30 деца. Всички бяха обхванати по един или друг начин. Тези, които нямаха възможност да се включат във виртуалната класна стая и да правят дигиталните упражнения и тестове, работеха по учебниците, с които разполагат и изпращаха домашните си.

Има ли специфични особености в преподаването в дигитален формат? Предполагам, на Вас също Ви е било за първи път. Трябваше ли да промените методологията на образователния процес?

В началото, докато обмислях как да организирам цялата работа, тръгнах от принципите, които следваме в класната стая – игровизация и интерактивност. Но като работа в Zoom имаше някои особености. Трябваше да се работи на по-малки групи, в различни часове през деня, за да мога да обхвана всички ученици. Разбира се, технологиите дават много възможности. В Zoom например, можех да изключвам микрофоните на всички деца, които няма как да се включат в класната стая. Използвах и виртуална бяла дъска, която ми даваше допълнителни възможности и можех да предоставям повече графика на учениците, отколкото в реалната класна стая. Основните трудности произлизаха от липсата на чисто физическата връзка с учениците – такава, каквато имаме по принцип.

Това е от социален аспект погледнато…

И емоционален, да.

А всъщност, като изключим тези 6-7%, за които споменахте, добре ли възприемат децата дигиталната среда като метод на образование?

Мисля, че това е тяхната среда и спрямо обратната връзка, която получавах от тях, смятам, че възприемат добре този начин на обучение. Дори ме питаха, “не може ли да учим по принцип с Google тестове, вместо с учебни тетрадки”. Наясно съм, че в България има такива училища, в които всяко дете си има свое устройство и се работи по този начин и се надявам това да е бъдещето в нашето образование и така да се развиват всички училища – с достъп до технологиите, при това, не само в рамките на извънредно положение.

Дигиталната форма бе необходима алтернатива за момента. Но не пречи да продължи да се използва. Това не значи, децата да не ходят на училище, а просто да имат и двете възможности, така че да използват техните плюсове…

Технологиите са много добър инструмент за учителя и много добър негов помощник. Те трябва да се използват максимално, а не само като декорация или забавление. Наистина те позволяват на децата да се обучават.

Лесно ли бе да преминете в онлайн форма след 13 март? Какво време отне промяната, тъй като не всяко дете или учител е използвал Zoom и виртуални класни стаи преди това.

Нямахме много време да обмисляме в каква тежка ситуация сме попаднали. Аз работя в екип с двама класни ръководители и с колегите успяхме да изгледаме едно обучение за Microsoft Teams. Това бе на 14-ти март, събота – денят след обявяване на извънредно положение. Аз имах представа от работа с Google класна стая, но преценихме, че ще бъде доста трудно да обучим всички деца и родители да работят с тези платформи в рамките на два дни. Затова решихме да използваме родителските групи във Viber, които вече имахме от две години. Факт е, че Viber не е платформа за обучение, но с оглед на това да не прекъсваме учебния процес и да не създаваме допълнителен стрес на хората, решихме да останем на този вариант. През платформата споделяхме връзки за дигитални ресурси и на по-късен етап, след 4, 5 дни, започнахме да работим във виртуална класна стая на Zoom, след като изпратих кратки инструкции на родителите. Може би след седмица, две, децата започнаха самостоятелно да използват платформата. Колегите пък, предоставяха аудио подкасти на уроците си, така че за нас бе много добро решение, че успяхме да запазим спокойствие в учебния процес. Искам да споделя и, че от няколко месеца вече училището ни има регистрация в GSuite и се надяваме ако се наложи, на есен обучението да премине в този формат.

Какво очаквате за новата учебна година? Ще се отпусне ли положението и как би изглеждал един час?

Не мога да скрия притесненията си. Моето вътрешно желание е да започнем присъствено и нещата да се случват в училище. Според мен ще има моменти, в които ще преминаваме в дистанционна форма на обучение, но се надявам те да бъдат по-кратки. След третата, четвъртата седмица на пролетта се усети една доста голяма умора и се работеше по-трудно. Колкото до дистанцията, особено в начален етап, аз не виждам как може да се случи. Дори и при по-малък брой ученици, определени ми е неизвестно как би се получило.

Чисто физически, ако има 30 ученици в една стая, то няма как те да са на отстояние от 1.5 – 2 метра…

А и няма как едно дете да стои на дистанция от учителя. В крайна сметка в началния курс връзката между учител и ученик е по-специална, отколкото тази в гимназиален курс.

Какви бяха предизвикателствата за Вас, като начален учител?

Аз съм начален учител в целодневното обучение. Това е т. нар. занималня. В предметите, които водя, се набляга на самоподготовката, занимания по интереси и отдих. Предизвикателствата бяха свързани с това, доколко учениците ще се включат активно в учебните часове така, както се случва в училище. Над 80% от децата обаче, се включваха във всички допълнителни занимания, които давах, въпреки опасенията ми за отлив. Включвахме допълнителни часове по Български език, Математика. Доста деца дори се включиха и в състезанията по Математика на Кан Академия. Така се оказа, че по време на дистанционното обучение, учениците работиха два или три пъти повече, отколкото в класната стая.

На какво се дължи това според Вас? Може би защото има постоянен достъп до дигиталния формат? Докато физическото присъствие в училище е до последния звънец…

Възможно е. Аз смятам, че децата на тази възраст са много искрени и няма как да ги накараш да правят нещо, което не искат. Ще си кажат. Според мен дигиталните ресурси са начина, по който те учат с желание и възприемат по-лесно. Бях изненадана и че използват една игра, Brawl Stars, за да си създават чат клубове и да комуникират през нея. С процеса на работа се учехме взаимно.

А отрази ли се на успеха на учениците дигиталният формат на образование?

Спрямо моите ученици, не забелязвам голяма разлика в успеха на децата. Оценките от първия срок се припокриха с втория.

А от гледна точка на преглеждане на домашни и т.н.?

Сякаш бяхме по-взискателни. Аз имах повече време да обръщам внимание на детайлите. Дигиталните ресурси ни дадоха възможност да проследяваме резултатите на учениците в по-голяма дълбочина. Можех да водя статистика на допуснатите грешки и в кой момент децата имат нужда от допълнителни съвети или занимания. Когато проверява на ръка, един учител може по-трудно да води такава статистика.

Децата по принцип измислят начини за подсказване и преписване в часовете. Имаше ли го този момент и в дистанционното образование?

Едно дете ако реши да намери начин да излъже, ще го направи. Но когато се изпитваме по Zoom, аз ги виждам на екран, съответно това няма как да се случи. Дигиталните тестове имат и начини да се ограничават във времето, въпросите да се поставят по по-различен начин, който не позволява потенциално преписване.

Да се върнем на инициативата на БАИТ. На наградите, министър Вълчев спомена, че учителската професия е неблагодарна, малко или много…

Наистина оценявам направеното от БАИТ на много високо ниво и за мен е голяма чест. “Дигитални новатори в образованието” поставя във фокусът на общественото внимание работата на учителите. Надявам се това да повдигне въпроси, които да помогнат за развитието на дигиталното образование в България.

Ето, че с общи усилия между учители, деца и родители, всичко приключи добре. Учебната година бе спасена.

По този повод искам специално да благодаря на колегите, с които работя, защото ако съм успяла да реализирам нещо, което е било оценено в конкурса, то е станало благодарение на тяхното сътрудничество, подкрепа и точната обратна връзка. Учителската професия е екипна работа и няма как нещата да се получат от само себе си. Другото важно е, че получихме голяма подкрепа и свобода от ръководството на училището и искам да благодаря и на директора и заместник-директора.

А как протече работата с Вашите колеги?

С тях се чувахме ежедневно по телефон, Viber и т.н. Организирахме седмицата в неделя, така че през работните дни не се занимавахме с организационни въпроси, а се концентрирахме върху това, как максимално добре да предадем учебния материал. В края на седмицата пък правихме и разбор – как са се провели часовете и ресурсите, които да предоставим на децата. Но тъй като говорихме за децата и колегите, не на последно място искам да благодаря и на родителите, без чиято подкрепа, съдействие и доверие, нямаше да се получат нещата. Отчитаме трудностите, през които са преминали през това време и определено не им е било леко. Но точно това е – с общи усилия се справихме успешно.