Желанието за създаване на перфектната компютърна игра може да се окаже пречка за растежа на норвежката гейминг индустрия – това е становището на изследователката Храфнхилдур Йонасдотир. Норвежката игрална индустрия е доста малка в сравнение с тази на съседите им в Швеция и Финландия.
„В Норвегия имаме около 600 души, които работят с компютърни игри. В Швеция има 7900, а във Финландия – 3200“, казва още Храфнхилдур Йонасдотир, която наскоро завърши докторат към катедратата по информатика в Университета в Осло.
Според нея, това се дължи главно на мобилното развитие. „През 2010 г. Швеция и Финландия отбелязаха голям растеж с въвеждането на мобилни технологии, което улесни разработването и пускането на игри“, заявява тя..
Норвежките компании за игри са имали общ оборот от 40 млн. щатски долара през 2018 г., докато в Швеция тази цифра е 1,85 милиарда, а във Финландия – 2,1 милиарда.
Впечатлението на Йонасдотир от норвежката гейминг индустрия и хората, които разработват игри в Норвегия е, че мнозина прекарват много дълго време в завършване на играта. Те имат страхотни визии, много интересни истории, добра графика, но и стремеж към перфектната игра. Норвежкият производител на игри D-Pad Studio, например, прекарва десет години в разработването на Owlboy.
„Те проявиха креативност в популяризирането на играта и тя се превърна в успех. Но също така я променяха многократно, докато не бяха 100 процента удовлетворени“, казва Йонасдотир.
Според нея, именно перфекционизмът може да бъде пречка за растежа. Когато средното време за разработване на игри в Норвегия е от две до четири години, би било добре за индустрията, ако от време на време се произвеждат по-прости игри, които не са перфектни, а са за чисто забавление.
В Норвегия, Швеция и Финландия съществуват програми за финансиране и подкрепа на разработчиците на игри, но те поставят различни изисквания при разпределянето на парите.
„Доколкото разбирам, Швеция и Финландия се фокусират повече върху бизнеса и пускането на нови игри. Докато в Норвегия фокусът е повече върху насърчаването и налагането на норвежка марка игри на пазара“, казва Йонасдотир.
Норвежкият филмов институт (NFI) предоставя все по-голяма подкрепа за финансиране на игри и покрива до 75 процента от производствените разходи. Те също така изискват играта или тези, които я правят, да бъде свързана с Норвегия или норвежката история, култура или социални условия.
Няма проучване, което да обясни защо норвежките производители на игри са толкова големи перфекционисти. „Смятам, че норвежците са си такива. Влагаме много работа в нещата и искаме тя да бъде с добро качество“, казва Йонасдотир.
