БАСКОМ проведе анкета сред своите членове, съдържаща актуални въпроси, засяващи ИТ сектора и неговото състояние, вследствие на COVID-19 кризата. Ето и какво разбираме от нея.
Близо 75% от гласувалите са на мнение, че COVID-19 е доказал необходимостта бизнесът да бъде по-иновативен, гъвкав и бърз, а 65% от компаниите смятат, че всички са много по-свързани, отколкото са очаквали. Разбира се също, че 63% от анкетираните фирми са били негативно засегнати от кризата, което е повлияло на финансовото им състояние, като най-уязвими са микро и големите компании.
Над ⅔-ти от гласувалите пък, смятат, че пандемията ще предизвика глобална рецесия – факт, който ще подложи българския софтуерен бранш на изпитание. Ето и други резултати.
61% споделят за отложени проекти и поръчки от клиенти. 35% – отложени инвестиционни решения. От по-позитивна гледна точка – над ⅓-та от анкетираните не оценяват като негативно въздействието на COVID-кризата върху финансовото си състояние.
40% от фирмите продължават активно да наемат таланти. Като цяло тези, преминаващи успешно през кризата, дори успяват да се развиват. 26% са се позиционирали в нова пазарна ниша, а 41% са увеличили времето и ресурсите за нова развойна дейност.
Близо две трети от фирмите, които отчитат ръст в дейността си, са посочили, че са използвали този период, за да се фокусират върху изследователски проекти, за които преди това не са им достигали време и други ресурси. Това поставя предизвикателства пред готовността на висшите училища да си сътрудничат достатъчно гъвкаво с бизнеса например посредством създаване на спиноф компании за комерсиализиране на научни открития, привличане на специалисти от практиката като гост-лектори и най-вече промяна на модела на образование чрез изменение на пропорцията теория-практика в посока увеличаване на стажовете и изследователската работа на студентите в рамките на академичния хорариум.
Половината от анкетираните компании отговарят, че сред най-подходящите мерки за подкрепа на ИТ бизнеса, е увеличаване на приема в ИКТ специалности в университетите. Аналогичен процент от респондентите посочват, че е необходимо категорично приоритизиране на дигиталната трансформация и също толкова – че виждат ролята и отговорността на държавата в стартиране на мащабни публични ИКТ проекти.
Висок процент от участвалите пък, са помогнали технологични решения за справяне с кризата, като 41% са предоставили безплатен фирмен ресурс за улесняване на работата на други бизнеси и сектори.
Близо 60 % декларират, че са се включили в борбата с пандемията със спонтанно възникнали инициативи, сред които безвъзмезден труд на служителите в помощ на държавата, дарения или закупуване на медицинска техника.
В анкетата се акцентира и на home office режима, като около 2% предвиждат да превърнат отдалечената работа в постоянна форма на заетост. 54% от компаниите са избрали стратегията на плавна реинтродукция при връщане на служителите в офисите.
Около 89% от участвалите не са се възползвали от правителствените програми за подпомагане на бизнеса. Става ясно, че като мерки за подкрепа, те очакват запазване на данъчната стабилност, намаляване на максималния осигурителен праг, подкрепа на стартиращите иновативни компании и приоритизиране на дигиталната трансформация.
Колкото дали кризата ще се повтори, компаниите не знаят дали ще е по същия начин, но са сигурни, че сега са по-подготвени за такъв сценарий.
Ето и какво сподели председателят на УС на БАСКОМ Доброслав Димитров, по повод анкетата.
„Знаете, че чрез своето Годишно проучване на софтуерния бранш в България „БАСКОМ Барометър“ асоциацията ни вече над десет години следи текущото състояние и тенденциите в развитието на сектора. В края на 2020 г. отново ще представим актуални данни и прогнози. Настоящата анкета няма претенциите да е представително изследване, тя е по-скоро моментна снимка на настроенията в софтуерния сектор и дава представа за очакванията и тревогите на компаниите. За нас анкетата още веднъж категорично потвърждава тезата ни, че дигиталната трансформация на българската икономика е крайно необходима, а кризата с коронавируса изостря в огромна степен този въпрос”, коментира председателят на УС на БАСКОМ Доброслав Димитров.
