Доброслав Димитров е основател на Imperia Online, съосновател на образователния център ИТ Таланти и председател на БАСКОМ – Българска асоциация на софтуерните компании. Ако медицинските служители са на първата линия в здравната криза, причинена от COVID-19, то г-н Димитров е на първата линия на икономическия фронт. Освен, че обсъждаме различните аспекти, които COVID-19 кризата донесе, Доброслав Димитров ни разкрива и една много по-сериозна и пагубна заплаха за ИТ сектора, задаваща се именно от тези, които отговарят за сигурността и доброто здраве на българската икономика.
Според Вас необходима ли е държавна помощ върху ИТ сектора? Много специалисти са на мнение, че той винаги се е саморегулирал и в този случай може да се справи сам.
Твърдо смятам, че ИТ браншът няма нужда от помощ от държавата. Има нужда от това държавата да не го закача. В БАСКОМ смятаме следното – ние (ИТ сектора) работим добре, но държавата трябва да ни даде възможност за това. Сега ще работим малко по-трудно, но продължаваме и ще се справим. За мен всяка една държавна намеса е опасна, но има сектори, които имат огромен проблем в момента и имат реална нужда от помощ. Туристическият сектор е такъв пример. Това лято няма да има бизнес и могат да бъдат убити хиляди, хиляди ресторанти и хотели. Дори целия сектор. Докато при нас работата ще намалее частично.
При нас е малко по-различно – ние сме бизнес, който може да е растял през годините, но не и такъв, който да може да си позволи покачване на данъчната тежест с 15-20%. Това може да убие цели компании или да принуди други да се изнесат от България. Правителството не трябва да ни помага, но не трябва и да ни пречи. Да, компаниите няма да пораснат тази година, ще се свият, но ще продължат да работят. Помощта трябва да отива там, където е необходимо. Формулирано в поговорката – не трябва да убиваш кокошката, която снася златните яйца.
Това значи, че държавата би могла да има пагубна роля?
Вземете например call центровете, където има много чужденци, дошли в България. Там всичко е сметнато до последната стотинка. Ако прагът на осигуровките се вдигне, те имат два избора – или да смъкнат заплатите, което ще предизвика тези хора да се върнат там, откъдето са дошли или просто да се изнесат от България. Call центровете могат да се релокират лесно, а това са хиляди работни места.
Явно доказателство за това, че ИТ сектора не разполага с толкова, колкото всички си мислят е, че в случая имаме компании, които в кризата не могат да се самоиздържат 2, 3 месеца. Това значи, че всичко се случва месец за месец…
Ами да. Заплатите при нас са изключително високи и затова секторът е изключително важен. Той предоставя стандарта на живот, който българите търсят, когато бягат към прословутия Запад. Трябва да продължим да даваме същия този стандарт, за да можем да растем. За да растем обаче, ние трябва постоянно да реинвестираме печалбата почти на 100% и това да се случва всяка година. Една компания, за да има ръст от 20% на година (с колкото расте и целият сектор), означава всички изкарани пари да бъдат инвестирани обратно в развитие. Следователно, няма как компаниите да имат резерви.
Да кажем, че една компания има резерви. Би се справила в кризата, но не би могла да се развие след това?
Няма как ИТ компания да има големи резерви, освен ако не се казва Apple. Секторът се развива постоянно в динамични условия. Това е, което много хора отстрани не разбират и казват „на вас ви е лесно“. Всяка една от компаниите в нашият сектор, ако загуби гъвкавостта си е силно заплашена и колкото по-голям ставаш, толкова по-трудно се справяш, когато се случи нещо такова – COVID-19.
В какви измерение ще е грешна държавната помощ към сектора?
Тя не е нещо опасно. Проблемът е, че ще се пропилеят едни пари. Най-вероятно не особено прозрачно и не вярвам, че ще отидат там, където е необходимо. Има компании, които ще имат нужда от тази помощ, но най-вероятно тя няма да отиде при тях.
Следователно очаквате, че ще има 5-10 големи компании, които да вземат парите, а една малка компания от 15 човека няма да види нищо?
Може и да съм песимист, но да. Така смятам. Видяхме какво стана с футболен клуб Лудогорец. Това е изключително емблематичен пример. Има хора, пак казвам, които наистина имат нужда да вземат тази помощ. Ако се помага на компании, които в крайна сметка ще се справят, какво ще остане за тези, които истински няма как да работят? При нас, в ИТ сектора, може да се наложи малко да паднат заплатите, въпреки, че се съмнявам. Може да се намали малко персонал, но не мисля, че някоя от сериозните компании ще се гътне.
Т.е. Лудогорец взеха едни пари, а отборите от Б група…
Именно – най-големият отбор взе пари първи. Това е емблематично за това какво ще се случи и с ИТ бранша. Тези пари идват от всички данъкоплатци и ще бъдат дадени на тези, които най-малко се нуждаят. В България все си я носим тази поговорка „болен, здрав носи“. Ако искат да помагат на ИТ сектора, просто да не вдигат данъчната тежест – това е единствената помощ, от която имаме нужда!
От БАСКОМ водите ли дискусии, разговори относно кризата?
Разбира се. Точно преди кризата успяхме да направим едно голямо обединение на индустриите с висока добавена стойност, което бе подготвяно от година преди това. Нарича се Българска работодателска асоциация иновации и технологии – БРАИТ, 27 организации от технологичния сектор, аутомотив, аутсорсинг и тн. Тази година планирахме, че може да достигнем 20% от БВП, но предвид кризата може да останем на около15-16%. Това са все бизнеси, за които работят над 150 000 души на високи заплати – изцяло на бяло. В БРАИТ обсъждаме и следим внимателно случващото се. В момента комуникацията помежду ни е много висока и истински ни е страх от повишаване на данъците и осигуровките. Това ще удари само и единствено нас – тези, които работят за износ, в сектори с висока добавена стойност. Това са секторите, които са бъдещето на страната. Разбира се, по-старите сектори, по-старата икономика трябва да бъде подкрепяна, защото касае много хора, но лека по лека тези хора трябва да се прехвърлят към печелившите индустрии, където е бъдещето.
Щях да Ви попитам защо в такъв момент са важни браншовите организации, но разбирам, че всъщност вие осигуряване нещо като надзор и сте представителство на хиляди работни места…
Да, ние даваме контекст и мащаб на нещата. Преди малко повече от 10 години тези сектори ги нямаше. Ако ние растем с по 15-20% на година, само след още 4-5 години икономическата карта на България би се променила изключително много. Всички тези хора създават по 4, 5 работни места в други сектори. Когато човек работи на висока заплата, той излиза и на ресторант, ходи на почивки, купува си апартамент, кола – застрахова я. Всички тези пари се връщат обратно в икономиката или в тези индустрии, които имат нужда от високоплатени хора.
Има ли опасност от това големи компании да излязат от нашия пазар?
Има, разбира се. Това, което може да се случи ако се повиши данъка тук е, че те ще преразгледат дали въобще искат да останат. Ще съберат целия борд на среща и ще решат, че до 6 месеца тази компания трябва да излезе от българския пазар, примерно…
В Румъния, например, софтуерните инженери са освободени от данък. Те са се сетили, че хората с високите доходи правят голям износ и харчат пари, които се връщат в икономиката. Т.е. държавата пак си взима парите за осигуровки и тн, но след като е създала икономическа дейност – парите се завъртат през икономиката. Всички държави около нас имат много силна политика да привличат софтуерни специалисти и софтуерни компании. Ако ние се заиграем с този данък може много лесно да си изгубим индустрията, която в момента е най-силна на Балканите. Имаме преднина, но може много бързо да бъде изгубена в една такава ситуация.
В Румъния вместо директно да съберат данъци, същите пари се завъртат през икономиката, т.е. един вид се изпират.
Лош термин, но да. Те създават голямо потребление, което дава ръст на икономиката. Това е правилният начин –всяка година ние растем и всяка година плащаме повече данъци – няма нужда да ни ги увеличават, това става автоматично. Ако държавата сега реши да увеличи праговите данъци, това ще намали нетния доход на нашите служители, тъй като компаниите нямат ресурса да го поемат те като разход. Предният път когато стана нещо подобно, компаниите предпочетоха те да поемат всичко и доходите да не се променят, но този път съм сигурен, че това няма как да се случи и то директно ще удари работещите хора, защото компанията дори да има голямо желание – няма как да го направи финансово.
А как въобще тръгна тази идея? Те все пак имат икономисти, съветници…
Защото има една малка арогантност сред екипите на правителството, породена от високите заплати в ИТ сектора. Един вид, с тези високи заплати е лесно да плащате и повече данъци… Но пък и всички там не разбират от нашия бизнес. Най-напред, това, че може да платиш 5 000 лева заплата, не означава, че ти е широко около врата. Човек за да изкарва тези пари, заедно с осигуровките си, трябва да има клиент и да се направи продукт с висока добавена стойност.
Другото, което дават като аргумент е „все отнякъде трябва да вземем пари“. Което няма логика – да вземеш пари от единственото място, което дава ръст на икономиката. Това е недалновидно решение и трябва много да се говори за него, така че да не се стигне до тази грешка.
Финални думи от Вас, като председател на БАСКОМ?
Според мен не трябва да се паникьосваме и не трябва да правим резки движения – нито държавата, нито компаниите. В противен случай рискуваме да се убием взаимно. Смятам, че компаниите в България са достатъчно гъвкави и ще продължат напред и без големия ръст, но от едно рязко движение от страна на държавата, съществува риск тя да ни убие.
