Цветослав Цачев е главният инвестиционен консултант на ЕЛАНА Трейдинг от 2015 г. с фокус върху инвестиционни консултации, прогнози, обучение и образователни проекти. Преди това в продължение на 10 години е ръководител на отдел „Анализи” в посредника. Присъединява се към екипа на ЕЛАНА през 2003 г. като анализатор. Преди това е работил като редактор по теми финанси и капиталови пазари във в. Пари. Цветослав Цачев е завършил Макроикономика в Университета за национално и световно стопанство, София. Притежава сертификат от Комисията за финансов надзор за инвестиционен консултант.

Г-н Цачев, в какво предпочитат да инвестират ИТ професионалистите?

В това, което познават. Разбира се, невинаги е възможно да се инвестира в компанията, в която работят, но те харесват ИТ сектора. Той е най-горещият инвестиционен сегмент в световен мащаб, който бута напред борсите и е с най-големи печалби. Освен това, ИТ специалистите могат да се сдобият с информация за сфери, в които не работят, но виждат инвестиционни перспективи за следващите 5 до 10 години. Много често се случва да ни питат – “погледнете тази компания, какво мислите за нея?”. Ако аз смятам, че тя ще има някакъв интересен продукт и успех след 2, 3 години, достигаме до обсъждането – струва ли си като добра инвестиция в момента? Работата ми в този случай е да проверя какво мисли пазарът за дадената компания, защото графиката на цената ни показва баланса между търсенето и предлагането – между очакванията и настоящите резултати. Много често ИТ специалистите се фокусират само в успеха на продукта, но добър продукт не означава и добра акция. Тя може да е прекалено скъпа или рискована, или да не е подходяща за рисковия профил на инвеститора. Той желае парите му да бъдат защитени от потенциалното падане на акцията с 20-30% – нещо, което се случва.

Защо е необходимо да се инвестира?

Защото капиталовият пазар създава стойност както нищо друго на света, при това за малки суми. Разбира се, най-добрият вариант е да инвестираш в компания, която след време ще струва милиарди, но тези случаи са малко. Милиони са хората, обаче, купили акция, която е увеличила стойността си значително за даден период от време. Тази тенденция води началото си преди един век и ще продължи да се случва и в бъдеще. Това е смисълът на инвестирането – търсенето на възможност капиталовият пазар да създава разпределена между всички участници стойност.

Какво е необходимо да знаят ИТ специалистите, преди да започнат да инвестират в акции или други инструменти?

Всеки трябва да знае златното правило на инвестицията – повечето риск води до по-големи печалби. Но поемането на повече риск не означава непременно по-голяма възвръщаемост. Трябва да се знае, че поемането на повече риск води до опасността от значително падане на цената. Контролът върху риска е най-важното нещо за един инвеститор. Най-сериозните проблеми не идват от това, че пазарът е паднал с 10-15%. Те идват, когато тези проценти се намират над зоната на комфорт на инвеститора. В този случай той ще се уплаши и ще продаде на дъното на пазара. От друга страна, това не означава, че инвеститорът трябва да се задържа на губеща позиция. Ако дадена компания не работи добре и отива към фалит за вечни времена, няма смисъл да задържаш акциите си в нея. Човек трябва да има гъвкавост, но и да знае своите лимити на пазара. Друго, необходимо да се знае – за какво се използват тези пари? Ако говорим за дългосрочно инвестиране, се разчита на един много добър продукт на компанията и евентуалното покачване на нейната стойност. В дългосрочен период виждаме как за последните 100 години, американският пазар прави средно по 8% на година. Това е най-важното за една инвестиция. При много силни години имаме връщане към средната стойност на растеж. Обратно – когато годините са много лоши, то след тях ще последва растеж на цените на финансовите инструменти. Точно тогава човек трябва да бъде по-агресивен на пазара. Да купува по-рискови позиции, акции в по-интересни компании, които ще растат по-силно. Съществуват два основни стълба при инвестициите. Първият е постоянството. То се получава, когато често влагаш спестяванията си – година след година. Най-важното е, че дори при слаба година на пазара, когато е паднал, внасяйки новата инвестиция в инвестиционния портфейл, всеки купува по-евтино. Следователно, при възстановяване на пазара – инвеститорът ще спечели. Вторият стълб на развитието е диверсификацията или разпределението на риска. Никога да не трябва да се поставят всички пари в един финансов инструмент.

Каква сума е необходима, за да започне някой да инвестира и има ли подходяща възраст за това?

Говорейки за сума е най-лесно е да кажем, че 1000$ са минимум за една сделка, защото все пак има разходи. Транзакционни, такива за покупко-продажбата на инвестицията и други. От 3000$ до 5000$ са достатъчни за закупуването на две, три различни позиции. Акция, борсово търгуван фонд или пък инвестиране в суровина като златото. Да кажем, че това са минималните суми, които правят изгодно да се инвестира, без разходите за комисионни да са прекалено високи. Ако погледнем доходите в ИТ сектора – това са възможни средства и са достатъчни за стартиране на инвестиционен процес в една сравнително ранна възраст. За пример – ако погледнем ежегодния ръст от 8% в 30 годишен период, инвестиционният портфейл ще бъде нараснал четирикратно от първоначалната инвестиция. Това се случва единствено при равни вноски всяка година. На този принцип разчита световната пенсионна система. Изисква се поемане на повече риск и търсене на повече доходност.

Има ли универсални правила за намаляване на риска?

Най-напред човек трябва да знае колко риск иска да поеме. Правилният начин е да се търсят най-различни видове активи. Ако се купи акция в една технологична компания, колкото и да е добра, тя винаги ще е подвластна на дадени проблеми в сектора. При избор на акции от различни сектори, ще има баланс. Едните ще са в добра ситуация, другите не в толкова, но ще се редуват в различен период от време. Затова е важно към портфейла да се добавят дългови инструменти, каквито са облигациите. Когато пазарът пада, облигациите са тези, които поскъпват и носят допълнителна доходност. С един дълг трябва да се лавира добре между самите инструменти. Кризата от 2008 г. е добър пример за това. Оттогава имаме 11 години на икономически и борсов растеж и за всички е ясно, че това няма да продължи още толкова. В един момент, когато се натрупат много негативни новини за световната икономика, е добре да се търси по-малко риск. Тогава активите, които биха спечелили от една криза, трябва да се предпочитат. Добрата практика е свързана с това, веднъж или два пъти в годината, човек да купува и продава половината си акции.

Доколко е важна диверсификацията?

Тя е важна от гледна точка на психологическите фактори. Дали инвеститорът може да си позволи да изчака един спад от 30-40%, без да прави нищо. След тези проценти всичко ще е по-евтино и ако той има ресурс, ще си купи акциите на много по-ниска цена, без значение дали след пет години ще е на плюс. Диверсификацията между различните видове активи, например, при покупката на поскъпващо злато, когато пада пазарът – води до по-динамично управление на портфейла. По време на всеки един икономически пазарен връх, когато инструментите се изкачват много бързо, човек започва да се ядосва. Защо пропуска печалбите, защо не си е купил инструмент, чрез който за една година да е направил 100% печалба? Исторически погледнато, такава печалба е невъзможна, но затова е важно човек да следи случващото се.

Каква е разликата между “investing” и “trading”?

Определям я в това да инвестираш парите си и да ги оставиш да стоят на едно място, без да правиш кой знае какви промени. Това е инвестиране. Trading или търговията означава да търсиш краткосрочните промени в цената и да следиш какво реално се случва в икономиката. Изисква стратегия на излизане, когато нещо не върви както си го планирал. Инвестирането е процес, който трябва да бъде насочен към спечелване от средното покачване на пазара. Трейдингът изисква работа. Например, половин или един процент тази седмица, след това другата и т.н. Ще има дни и седмици, в които инвеститорът ще бъде на минус, но парите изискват управление. Не може да бъдат оставени да не работят, трябва избор кога да се купи и продаде.

Какъв подход да имат към парите си ИТ специалистите, за да могат да осигурят бъдещето си?

Трябва да мислят коя част от доходите и спестяванията си могат да насочат за инвестиции. Особено когато говорим за по-млади хора. Този период на натрупване на доходността от 20, 30 години носи допълнителна стойност. Подходът на отделяне на част от спестените пари трябва да се повтаря плавно. Необходимо е ИТ специалистите да рискуват повече. Особено ако говорим за хора в 20-те или 30-те си години. Те могат да си позволят поемането на повече риск, знаейки, че парите ще натрупват стойност след време. Същевременно, не трябва да се “заспива зад волана” и поетият риск изисква постоянно наблюдение. Особено на върха на икономическия цикъл, както в момента, вземайки предвид рисковете за глобалната икономика и епидемията от коронавирус. Това наблюдение става и чрез ползване на инвестиционни консултации, не е нужно човек да поема натоварването сам.

В какво бихте ги посъветвали да инвестират и в какво не?

Преди месец беше лесно – покупка на любимите на пазара технологични компании плюс някои активи, каквито са облигациите и златото. Към края на февруари се виждаше, че глобалната икономика ще преживее тежък момент, защото Китай е блокиран от коронавируса и заразата се разпространява. В средата на март вече се усещаше и паника на пазарите. Златото се покачи, а правителствените облигации на САЩ отчетоха рекордни стойности. Това са двата инструмента, които в известна степен могат да донесат печалби до края на годината под заплахата от рецесия и спад на фондовите пазари. През това време може постепенно да се инвестира и в акции от различни сектори или добри компании. Глобалната рецесия ще доведе до преоценката на всички активи – акции, облигации, имоти и т.н. През тази година ще има атрактивни възможности за инвестиции, които ще създадат основата за големи печалби за дълго време напред. Това, което съветвам, зависи много от рисковия профил на даден човек. Не можем да дадем една формула за всички. Съветът ми е да не се бърза с инвестицията, защото навлизаме в т.нар. „мечи“ пазар, когато за година-две падат цените на акциите. Дори и силно поскъпналите петролни акции до момента все още не са достигнали дъното си. Глобалният проблем не е пандемията, а прекомерната задлъжнялост в световен мащаб. Тя ограничава способността за стимулиране на икономиката и увеличава риска от фалит за компаниите. Добра инвестиция са фирмите, които нямат дългове, защото те ще излязат от кризата много по-силни от останалите.

Интервюто проведе Ивелина Абаджиева и Пламен Михайлов