Христо Хубенов е ученик от град Харманли, който учи в езиковата гимназия там, но е много активен по събитията за предприемачи. Участва в клуба по иновации “INNOVAONE” в своя град и е един от създателите на технологичното решение Defender One.
Как се запали по технологии и от къде започна?
Много харесвам технологиите и се запалих, когато излязоха телефоните с тъчскрийн. По иновациите ме запали моят учител по английски език Емануил Манолов. Той постепенно ме въвеждаше в тези сфери. Участвахме на няколко събития като първото беше областно, където спечелих първо място. Идеята беше да създадем мобилно приложение, с което учениците могат да кандидатстват през него без да идват до големия град.
Какви са проектите, по които работиш в момента? Намираш ли някакви трудности в това?
Основният ми и нов проект е Defender One, а другият проект е на нашия клуб, в който имаме за цел да създадем робот. Defender One представлява проект, който да покаже дали има пестициди на места, където има кошери. Пчеларите не знаят къде е поставен всъщност кошерът им и не знаят как да предприемат действия, за да запазят пчелните си популации. Това е голям проблем и решението представлява система от IoT устройства. Използват се сензорите за LoRaWAN и върху платката на приемника се поставя датчик, който следи за наличието на пестициди.
Тази идея ми се зароди в програмата ABLE Mentor. Аз имам интерес към пчелите, защото дядо ми е пчелар. Първоначално си мислехме да направим хардуерно устройство и разбрахме, че вече съществува такова. И в рамките на 3 месеца решихме да направим нещо друго с моя ментор, затова сменихме идеята да бъде като сайт за информация. Целта беше пчелари да получават някакви новини, информация, трикове, които биха им били полезни да си подобрят пчелите. По-късно разбрахме, че подобни сайтове има много и информацията е горе-долу еднаква. Затова започнахме да мислим как можем да изпъкнем сред еднакви сайтове. Затова направихме Defender One. Тази идея съществуваше много по-рано, като беше система от датчици за замърсяване на въздуха, но по-големите градове вече имат такива системи. Имахме готов проект с датчици и проект за пчелите и сляхме нещата. И сега сайтът ни е посещаван благодарение на проекта. Не бяхме си “написали домашното” и нямахме никакво проучване по темата преди да започнем да правим сайта.
Как се снабдяваш с части? Какви са технологиите? Кои са хората, които ти помогат да се случи всичко това?
Не сме много сигурни все още. Знаем, че проектът е LoRaWAN. Със сигурност ни трябват хора, които да ни помогнат да изберем още по-точно устройство. Все още нямаме готов прототип и това е един от нашите проблеми. Говорихме си с пчелар, който е готов да ни даде неговите кошери и да тестваме сензора на тях.
Аз съм се занимавал с HTML5, Python и C++. Не съм работил много с тях, но мога да програмирам сензора. Ще ми трябва помощ от някой технически директор, който разбира от хардуерна разработка.
Как се развива технологична идея, докато си ученик в град Харманли?
Проблемът е, че хората тук са малко по-скептични и я няма тази сигурност. Хората не са свикнали да приемат иновационни технологии. За да развием проекта тук ще е малко по-трудно, защото ако бизнес идеята ни е хората да плащат за абонамент и да получават информацията, те много рядко биха платили за някоя онлайн услуга, особено когато не е сигурно, че работи. Това е най-големият проблем извън София – хората не са толкова иновативни. Просто не са свикнали с иновациите и биха им казали “луди и странни неща”.
Не смяташ ли, че е много рано да говориш бизнес планове на 17 години?
Не смятам, че е много рано. Не смятам да изоставя проекта, а да опитам. Ще продължавам да търся начини да се подобрявам. Има много примери за млади хора, които са направили много интересни стартъпи. Не мисля, че възрастта е главен фактор, който да определя дали един човек е достатъчно готов или не.
Ти си доста активен човек. Как избираш на кое събитие да отидеш? Как обработваш информацията?
Ние сме на ниво тестване. Бях на Teen Innovator, ходих и до Американския университет. Аз не съм сигурен в коя сфера работя най-добре и в момента търся начини да разбера. Затова ходя на събития. Все пак голяма част от информацията може да бъде намерена в интернет и затова няма нужда да се ходи на абсолютно всичко. Важно е да си опознаеш средата и така да разбереш, че това нещо, което правиш, би имало ефект.
Какво е нивото на образованието в твоя край?
Аз съм в езикова паралелка и учим английски и немски. Моето мнение е, че учителите са ни добри, но на тях им казано да преподават по програми. Проблемът не е в образованието, проблемът са децата, защото са много незаинтересовани. Не се напрягат и не се опитват да научат нещо. Това е проблем в нашия регион. Аз съм 11-ти клас и виждам как хората не се интересуват. Затова съм в клуба по иновации и там се събираме по-заинтересованите – тези, които имаме някакви интереси, да си развиваме проекти и да си помагаме.
Мислиш ли за кариера в IT индустрията? Накъде си се насочил?
Много неща са ми интересни и ми трябва малко време да избера най-точните. Интерес имам към астрономията и биологията, но ако ще работя нещо в технологичната сфера, ще искам да бъда софтуерен инженер.
Какво си пожелаваш да се случи с твоята технологична идея?
Пожелавам си да продължим да се развиваме и да не се отказваме. Да търсим решения на проблеми в този стартъп, защото не сме измислили силен бизнес модел и други детайли, които трябва да оправим. Целта е да се фокусираме върху един проблем и да решаваме проблемите един по един. Защото когато мислим за всички проблеми наведнъж и ми се струва невъзможно.
Какви съвети получавате най-често?
Постоянно получаваме съвети. Срещаме се с някакви хора и винаги се опитваме да научим нещо ново от тях. Хората ни подкрепят идеята, но примерно на StartUpStage ни казаха, че нямаме бизнес модел и трябва да бъдем по-детайлни към работата, която вършим. Но най-добрият съвет, който бих искал да дам аз, е да споделяш идеята си и да търсиш подкрепа.
Интервюто проведе Атанас Нейчев
