Антон Георгиев е професионален треньор по CS:GO и с отбора му SMASH обикалят света и трупат успехи. Стартът е ясен – младежът е зарибен по компютърни игри, а родителите му му казват “не прекарвай толкова много време пред компютъра”. Но инвестираните часове водят до професионален договор и животът се завърта в тази посока. Звучи като сбъдната мечта за всеки, който обича електронни игри и звучи лесно, нали? От Антон обаче, разбираме, че тази професия изисква много повече, отколкото си мислим и не случайно най-често използваната дума в интервюто е “трябва”…
Кога започнахте да се занимавате с компютърни игри и как се става треньор?
Занимавам се с компютърни игри още от ранна възраст. Както всеки един младеж в по-малките градове, най-напред в компютърните клубове. По онова време всичко беше като хоби и нищо по-сериозно. Преминах на следващото ниво през 2010 г. със Starcraft, a след това и със Starcraft II. Бях треньор и подписах първия си професионален договор по Starcraft II с най-добрия отбор тогава – Team Dignitas. Общо взето така започна моята кариера като треньор. Няколко години по-късно излезе Counter-Strike: Global Offensive и реших да се захвана с нея.
Как протича обучението на геймъри?
В случая, CS:GO е отборна игра и да си треньор е доста отговорна работа, която се нуждае от много време. Говорим за професионално ниво. Трябва да имаш нужните качества и умения да работиш с група хора, както от различна възраст, така и от различни краища на света. Необходим е правилен подход. Самата игра изисква много детайлно мислене и е доста емоционална. Трябва търпение и воля за победа. Самият отбор е задължително да е на едно мислене и всички да са еднакво отдадени на работата и да разполагат с висока дисциплина. Имайки това, с времето могат да се очакват добри отборни резултати. Както към треньорите, така и към играчите се изисква много. Нещата не се получават бързо. Затова ежедневното отдаване на процеса и дисциплината са единствените, които могат да те пренесат до успеха.
Ако при Вас дойде един абсолютно начинаещ играч, който тъкмо е видял CS:GO, колко време би му било необходимо, за да стигне професионална форма? По цял ден ли трябва да се играе?
Ако вече си решил да се занимаваш професионално, тогава e-спортът не се различава по нищо от всеки един друг спорт, било то футбол, тенис и т.н. Трябва да си отдаден изцяло на него и ако искаш да се развиваш в професионален план, се налага да играта да е приоритет номер едно. Има индивидуален график, има и отборен. В определен час стартират тренировките, има часове само с теория, след това практика, след това пак теория и след определено време денят приключва. За един начинаещ играч, процесът на стартиране е доста труден. Това е и причината, поради която не трябва да се отказваш. Трябва самодисциплина. За да преминеш от аматьор до професионалист се изисква много работа – да следиш големите играчи какво правят, да слушаш треньорите, да няма спорове, а единствено всекидневно попиване.
При Вас идват хора с конкретното намерение да станат професионалисти или има и такива, които просто искат да задобреят на играта?
В момента изцяло работя на професионално ниво и затова съм концентриран върху това. Има отбори, които постоянно измислят нещо ново и ако искаш да си в топ 30 на най-добрите, е наложително да се подобряваш с тях. Затова няма как да се върнеш няколко стъпала назад и да се занимаваш с начинаещи. Тези, които са над теб, ще напреднат и догонването ще бъде по-трудно. Това е и причината аз да работя изцяло с професионални играчи с новия отбор SMASH, който е създаден от DJ Dimitri Vegas & Like Mike, които са номер едно за DJ-и за 2019 г.
Какви са плюсовете и минусите на професионалния гейминг?
Винаги има и от двете. Плюс е когато отборът е сплотен и изграден, а връзката между играчите в игрови план е затоплена, което е предпоставка за по-бързо развитие. Минусът е, че работата е прекалено много. Освен огромно количество време, ти трябва да имаш личен график – да ходиш на фитнес, да излизаш, да се разтоварваш. Това дори се изисква по договор при професионалните играчи – да имаш определен брой часове за игра и брой часове за физическа активност. Същото важи и за треньора, но освен това, неговата мисия е да държи дисциплината в играчите. Това е добър пример за разликата между аматьорската и професионалната работа на CS. Нивата са коренно различни.
Споменахте договори. Как всъщност става тази процедура? Един играч подписва с отбор и получава заплата от спонсорите, г/д както във футбола?
Предимно е така, да. Договорът се подписва към организацията и ти ѝ принадлежиш – отдаден си на нея. Не можеш да се състезаваш за други отбори и т.н. Точно както във футбола. Имаш и клаузи в договора – колко време трябва да stream-ваш, колко време трябва да се занимаваш със спортна активност, колко часове да тренираш и т.н.
Има ли достатъчно турнири в България и какви са разликите между българския и световния e-спорт? Смятате ли, че българите са по-консервативни в това отношение и не го приемат като сериозна професия?
Напротив. Бих казал, че в последните две, три години има доста турнири в България, чиито награден фонд за тукашния стандарт е доста добър. Все повече хората у нас стават запознати с думата e-спорт и с това, че съществуват игри, турнири и т.н. Важното е, че хора на високо ниво, занимаващи се с бизнес, научават за тази практика и сфера. Относно европейски и световен мащаб, турнирите са доста. Предимно се разчита или на квалификация, или на покана за участие.
Т.е. има достатъчно добра мрежа от турнири, така че е възможно един човек да се изхранва с компютърни игри…
Напълно. Професионалното ниво е като нормална работа. Единствената разлика е, че играеш електронни игри.
Предполагам, възрастовата категория е предимно от по-млади хора, в 20-те си години?
Да, това е основната възрастова категория в игри като Fifa, Fortnite и др. Но спортът си има професионална стълбичка на развитие. След като минеш определена възрастова категория е нормално да станеш треньор, след това мениджър, след това собственик и т.н.
Вие имате богат опит в електронните спортове и дълъг изминат път, но не винаги е било така. В тази насока – как Вашите родители приемаха заниманието Ви в началото, преди успеха? Повечето по-възрастни не приемат насериозно играенето на игри, а доста младежи срещат сериозна съпротива в това си желание…
Винаги когато се започне в ранна възраст, родителите са скептично настроени от дългото стоене пред компютъра. Аз също съм против – един млад човек, ако не иска да се занимава професионално, не трябва да прекарва толкова много време на компютър. Трябва да има разнообразие и спорт. Но ако искаш да изкарваш пари от тази работа, вероятно родителите ще разберат, че нещата са сериозни. При мен специално се получи точно така. Моите родители бяха против това да стоя толкова дълго време пред компютъра. Но когато подписах първия си професионален договор и направих първото си пътувате за първия си турнир в Копенхаген, чак тогава те разбраха, че наистина ако трябва да се занимавам както аз искам – професионално – те трябва да отстъпят.
Споменахме огромното количество време прекарано пред компютър, което със сигурност води до “burnout”. Какво препоръчвате за освежаване на ума? Нещо като лек срещу т.нар. “избозване”…
Както вече споменахме, че професионалистите си имат изграден график, така и начинаещите трябва да знаят, че е добре да изградят свой такъв – разходки, излет, спорт, фитнес и т.н. Това са нормални дейности за един млад човек. Играенето по цял ден е вредно. Много хора си казват – “ако днес стоя 10 часа, утре ще съм много добър”. Напротив – един график от по 10 часа за 6 дни, без никаква друга активност, прекарани с вредна храна и газирани напитки, няма да доведе до нищо хубаво. Това се опитвам аз да изградя и за моя отбор – освен отборния график, всеки да има свой индивидуален.
Колко души са във Вашия отбор?
Отборът е от пет играча, един треньор и един мениджър на отбора. Всеки си има роля – един ще е само снайперист, друг пък ще отговаря единствено за бомбите. Всеки изпълнява своята изконна задача.
Кои са най-популярните e-спорт игри в България и същевременно в световен мащаб и кои са най-доходоносни?
Това е сложен икономически въпрос, но бих казал, че CS е сред най-популярните. След това може би Fortnite, League of Legends, DOTA, WOW. За доходоностни, всичко зависи от спонсори, турнири, наградни фондове и т.н. Но бих казал, че CS е най-популярна в света. Fortnite е след това, но тя прикрепя по-младите играчи, което аз не одобрявам напълно. Става въпрос за 10-12-15 годишни деца.
Миналата година на световното по Fortnite, момчето, което стана световен шампион, е доста младо…
Да. На 16 години.
В България ще се създава гейминг клъстер. Какво мислите по този въпрос и какво значи това за българската гейм зона, как ще повлияе на пазара?
Всичко това звучи много добре. От професионална гледна точка това е голям плюс и означава, че електронният спорт се е развил до такава степен, че ни предстои да догонваме големите от света – организатори на турнири и лиги. На всеки един български играч надеждата му е България да бъде домакин на голям турнир. Било то Dreamhack, квалификации за Major… Нещо с такъв размер и ниво. Страна като нашата има ресурс и може да направи такова мероприятие и да покани световните най-добри отбори.
Организационно, как може да се случи това?
Мисля си, че организаторите трябва да покажат, че наистина искат да го направят и да демонстрират едно професионално мислене, създавайки топла връзка със световните организатори. Да предоставят маркетингов план, място и т.н. Всичко, което един турнир изисква – streaming платформа, реклама, спонсори. Повечето турнири разчитат на голяма реклама в позитивен план. Ако се направи един добър турнир, той автоматично няма да остане единствен. Имаме страхотни места, на които може да се проведе нещо такова и много от страните не разполагат с такава инфраструктура.
Интервюто проведе Пламен Михайлов
