Андрей Стоев се занимава със звук, музика и технологии повече от 10 години. Работата му е свързана в две основни направления – звукорежисура и звуков дизайн в сферата на музиката и киното, а също така и разработка на музикални технологии. Двете са силно свързани едно с друго, а основната им движеща сила определено е музиката сама по себе си. Така се заражда и платформата Stoev Lab, за която Андрей ще ни разкаже. 

Какво представлява и кога стартирахте платформата?

Stoev Lab е среда, платформа и бранд. Всъщност е пространство за експерименти и изследвания, и родените от тях музикални и аудио технологии. Стартирах сайта през 2019 година, когато реших да пусна част от проектите си с отворен код. Корените обаче са много по-дълбоко във времето.

Вие самия музикант ли сте или се занимавате с музика единствено чрез плъгините?

Занимавам се с музика под различни форми – свиря на перкусионни и на електронни инструменти, правя звукозаписи, разработвам музикални технологии.

Как се случва програмирането на даден музикален ефект/плъгин? Има ли запис на реален инструмент из начало или се използват семпли от даден софтуер?

При мен работата започва с конкретна идея, която определя и самия работен процес. Опитвам се да си отговоря на въпроси като: кой е най-подходящият начин за реализирането на тази идея, може ли въобще да се реализира и какво изисква това. Ако отговорът е „плъгин“, сядам и пиша плъгин, макар че често резултатът е самостоятелен софтуер или дори хардуер. Що се отнася до записи или семпли, когато проектът го изисква, обикновено се правят записи. Семплите най-често са предназначени за използване в музикални продукции, т.е. в самата музика, и лицензите им не позволяват друго.

Колко са необходими музикалните plug-in-и за музикалния процес? В днешно време всички ги използват, но как са се справяли хората без тях, преди 50 години?

Зависи от музикалния процес – понякога изобщо не са необходими, друг път не може без тях. Като се има предвид, че повечето плъгини са базирани на инструменти, звукотехнически устройства или процеси в „реалния“ свят, мисля че хората са се оправяли чудесно без тях преди 50 години.

Създаването на музика на компютър плюс или минус е в тази насока? Не смятате ли, че може да се говори за известно разглезване на музикалните продукции? Въпреки че, предполагам, използването на плъгини излиза по-изгодно за продукцията.

Музиката е тясно свързана с технологиите в най-общ смисъл. Новите технологии (тук не разбирайте само компютърни технологии) позволяват създаването на нови музикални инструменти и нова музика. От тази гледна точка използването на компютър за създаване на музика е съвсем естествено. Но то не изключва всеки един от другите познати ни начини за създаване на музика. Просто в момента има още един. Иначе, когато говорим за музикална продукция, бюджети и т.н., използването на плъгини може да излезе по-изгодно. Зависи какво искаме да постигнем.

Какъв код използвате и през какви етапи преминавате в създаването на музикален плъгин?

Най-общо казано, започвам с лист и химикал. Когато идеята се поизбистри обикновено разработвам прототип, който най-често е написан на някой специализиран език като Pure Data или SuperCollider. На този етап все още няма плъгин. Тествам и модифицирам този прототип докато е нужно. Когато съм доволен от резултата, преминавам към писането на самия плъгин обикновено на C++. Тук е момента да се направи и графичният интерфейс на плъгина, ако до този момент няма такъв. Следват още тестове, като използвам плъгина на практика в реална среда. В тези тестове може да се включат и други хора. Когато плъгинът работи според очакванията е време да достигне до потребителите и… оттук предполагам си представяте какво следва.

Кога разбирате, че даден плъгин е готов?

Готов е, когато изпълнява предназначението си, всеки път. За тестването ще добавя, че е добре да тестваме плъгините във възможно най-много плъгин хостове и на различни операционни системи.

Получавате ли конкретни поръчки от музиканти или продуценти? Какви например?

Да, получавам. Интересен пример, въпреки че не е музикален, е софтуер свързан с излъчването на футболни мачове на живо. За предаване на звука от играта се използва една много специфична микрофонна постановка от осем или дванадесет микрофона, разположени около самия терен. Тонрежисьорът, който отговаря за това, внимателно следи играта и смесва сигнала от различните микрофони в зависимост от това къде на терена се развива действието. На практика обаче, това не е особено лесно, отчасти защото разпределението на тези микрофони на смесителния пулт е доста неинтуитивно – не отговаря на физическото им разположение на терена. В този случай моята задача беше да разработя софтуер, който предлага алтернативен подход като позволява тази работа да се върши буквално с един пръст – тонрежисьорът, използвайки тъч скрийн, проследява с пръст действието на терена върху интерфейса на софтуера (който също е с формата на терен) и звука от необходимите микрофони се смесва автоматично.

И един забавен музикален пример – мобилно приложение за деца, което представлява виртуална клавиатура на пиано, на която те да свирят. Особеното беше, че освен да свирят с тембъра на пиано и други инструменти като китара и ксилофон, трябваше децата да могат да свирят и със звука на куче, котка, патица, жаба, овца и прасе.

Какви затруднения би могла да срещне една продукция, така че да има нужда от разработка на конкретен плъгин?

Нужда от разработка на конкретен плъгин обикновено имат хората, които искат да направят дадено нещо по различен начин, по нов начин или изцяло ново нещо. Затрудненията обикновено се изразяват в това, че не съществува готово решение, нито подходяща комбинация от съществуващи технологии за постигането на конкретната цел.

Разкажете за open source проекта, който разработвате.

Всъщност разработвам два отделни, но тясно свързани проекта с отворен код – fm tools и sample tools. И двата представляват многоплатформени VST плъгини за управление на два конкретни хардуерни инструмента – volca fm и volca sample. Плъгините позволяват да се преодолеят голяма част от специфичните ограничения на тези компактни инструменти, разширяват функционалността им и подобряват интеграцията им с DAW. Предназначени са както за хората, които използват въпросните инструменти за изпълнения на живо, така и за тези, които работят с тях в студийна среда.

Интервюто проведе Пламен Михайлов