SoftAcademy е ИТ академия, позиционирана в София и Пловдив. Повече за функциите ѝ ни разказва Делян Пеев, който е съосновател.
Разкажете малко повече за SoftAcademy. Какво включва портфолиото от обучения, които предлагате? Към какъв тип клиенти са насочени те?
Предлагаме два типа обучения – за крайни и корпоративни клиенти. Обученията за крайни клиенти, които провеждаме в София и Пловдив, целят да подготвят хора без предишен опит за работа в IT сферата като QA, Backend или Frontend разработчици. Обученията за корпоративни клиенти са изготвени специално за конкретни нужди на компаниите. Теми, за които сме правили такъв тип обучения, са git, JavaScript, Docker, Kubernetes, Spring Boot, Agile & Scrum, Management skills, Automation testing и др.
Инвестират ли българските компании в ИТ обучение за техните служители и до каква степен? Какви са вашите наблюдения?
Зависи от компанията, но наблюденията ни са, че са малко компаниите, които предварително заделят бюджет и изготвят стратегия за обучаване на кадрите си. Предимно това се случва при необходимост.
Имат ли усещането българските разработчици, че знаят всичкo или търсят да увеличат своите знания?
Определено зависи много от човека. По-често се случва да има хора с малко опит, които да мислят, че знаят много, отколкото обратното, но това е често срещано, не само в нашата сфера. Основният проблем, според нас, не е необективната самооценка. Опитът ни от курсовете, които сме водили, показва, че не са много разработчиците, които наистина работят с желание да стават по-добри всеки ден. Най-големият проблем, с който се сблъскваме, е липсата на дисциплина и мотивация. Все пак, има много хора, които работят с желание и усърдно, и са причината да изпитваме удоволствие от това, което правим.
На какъв етап от развитието си един разработчик може да започне да се самообучава?
Може би средно между година и две, като периодът зависи най-вече от това колко самоинициативен е въпросният човек. Срещали сме хора, които и на шестия месец са напълно готови да четат техническа литература с разбиране и да се справят почти изцяло сами, като помощ им е нужна по-скоро, за да ги насочи някой кои неща са добри практики и кои – не толкова.
Каква е ролята на университетите и на частните центрове за полагане на тези основи?
В никакъв случай не отричаме университетите, които дават изключително добра среда и са възможност младите хора да попаднат в общност от хора със сходни интереси. Според нас обаче, голяма част от учебните програми в тях са недостатъчно актуални, спрямо пазара. Частните центрове, от своя страна, попълват тази дупка, предлагайки обучения водени от нуждите на компаниите.
Усеща ли се в различните поколения разработчици различна необходимост/потребност от обучение?
Потребност и необходимост винаги има. Най-голямата разлика е начинът, по който трябва да се водят обученията в зависимост от аудиторията. Похватите да привлечеш вниманието и интереса на хора от различна възраст и ниво са различни.
Трябва ли ИТ фирмите да дават шанс на хора, които все още не са достигнали до необходимото ниво?
Да, определено, и мислим, че това се случва постоянно. Често компаниите гласуват доверие на служители, които не отговарят на всички изисквания за позицията. Ако въпросният служител обаче има добра основа от базови познания за дейността (софтуерно тестване, програмиране или др.), той много бързо успява да запълни пропуските си по време на работния процес, учейки се от по-опитните си колеги. Тук голямо значение има екипът, в който ще попадне, и умението на по-опитните му членове да доразвият техническите и социални умения на новия член на екипа.
Как лекторите подобряват своите знания в постоянно развиващата се IT сфера?
Академията ни работи изцяло с лектори, които са част от софтуерния бранш и са практикуващи специалисти. Вярваме, че най-добрият начин да вървиш успоредно с развитието на технологиите, е да ги използваш на дневна база, а не да се занимаваш изцяло с преподавателска дейност.
