Рафал Лешко е Cloud software engineer в Hazelcast, трейнър и лектор на различни конференции, специализиран в разработка на Java и облачни пространства.
Какви са Вашите отговорности като Cloud software engineer в Hazelcast?
Това с което по-конкретно се занимавам е да разработвам по-старите интеграции с Cloud, като Kubernetes и AWS плъгин. Другото е, Cloud team building в cloud-a на Hazelcast. Разработваме наша собствена инфраструктура, базирана на AWS, GCP или Azure. След това имаме Web конзола, с която поддържаме целия клъстер.
Какви са предизвикателствата в Cloud средата?
Най-напред, всеки cloud е различен и има свои API и инструменти. Дори и да си дивелъпър, трябва да разполагаш с DevOps нагласа, защото се налага да си запознат с това какво можеш да използваш и как. Това може би е най-голямата трудност, когато работиш в cloud.
Освен това сте работил и в ЦЕРН. Какви са разликите между работата в компания и организацията за ядрени изследвания?
Определено и двете са интересни. Не бих могъл да кажа, че едното е по-добро от другото. Но да, има известни разлики. Например, ЦЕРН е едно много специално място, защото е пълно с учени…
Нещо като Ватикана на науката?
Именно, да. Там е мястото, където науката се случва. Например, когато открихме Хигс бозона, имаше огромни празненства и новини в медиите от цял свят. Беше голямо събитие за науката и можеше да се усети атмосферата навсякъде. Дори когато си паркираш колата на паркинга, хората обсъждат физика или някоя тема, важна за науката. Всичко това се усеща и ЦЕРН е специално място за работа.
Същевременно сте работил и за Google…
Да. Работих за Google в Краков, но затвориха офиса. Можех да отида в Калифорния, но не исках, защото харесвам Полша.
Разкажете за книгата си. Затруднихте ли се с това начинание?
“Continuous delivery with Docker and Jenkins”. Всъщност, най-сложното нещо в писането на книги е намирането на време, защото изисква много. Докато пишех книгата работих на пълен ден и смогвах или вечер, или през уикендите. Отвъд това, самият процес на писане много ми харесва. Затова, ако взема решение за втора книга, по-скоро бих напуснал за три месеца, за да имам време за работа и концентрация по книгата. Един вид – бих приоритизирал писането като ежедневна работа.
Коя е любимата Ви книга за програмиране и компютърни науки?
Не бих могъл да кажа само една. Все още харесвам онези стари, но ефективни книги като “Effective Java” и “Clean code”, които са много важни за всеки начинаещ програмист. Също така “Java Concurrency in practice”. Наскоро четох книга за Kubernetes, но дори не мога да се сетя как се казва. Мисълта ми е, че определено има много полезни книги.
А художествена литература?
По-скоро не. Понякога чета, но не точно художествена литература. Наричам ги “наука за глупави”. Те не са научни книги, не са и биографични. Например, Стивън Хокинг е автор на такива, които не са специализирана научна литература. Те са за всички, защото не е необходима някаква сериозна основа в науката. Те съдържат сложни елементи от науката, обяснени на общочовешки език. Има такива книги за физика, философия и др.
Ако имаше един бутон, който да изтрие всичко от cloud-а, какво би се случило с хората?
Всъщност, това дори не е въпрос от научната фантастика, а е доста валиден. Много компании в днешно време са на мнението, че cloud сам по себе си не е достатъчен и не искат да бъдат зависими само от един доставчик на облачни услуги, дори не искат и от два. Предпочитат трета опция – hybrid cloud. Една част от инфраструктурата е локална, на сървъри на компанията, а другата е в облачното пространство. Това е добра опция ако наистина има един бутон, който да изтрие всичко от cloud-а или пък цените за поддръжка се покачат. Дори имаме клиенти, които вече не приемат cloud-а като единствена опция.
Интервюто проведе Пламен Михайлов
