Виден Димитров е управител на Robopartans – училище по роботика, което е фокусирано върху интереса на учениците по физика, информационни и комуникационни технологии, математика и въобще – техническите науки.
Г-н Димитров, къде е мястото на частните образователни центрове в ИТ сферата?
Ролята на частните центрове като цяло е значителна, тъй като те могат да предложат разнообразието от курсове и същевременно добре подготвени преподаватели, и адекватна програма. Като академия в ИТ сферата, най-голяма трудност за нас представлява намирането на опитни преподаватели с необходимите технически познания.
Как достигате до тях?
Обикновено намираме подходящите лектори, с компетенции в определената област, или нашите сами решават да обогатят портфолиото си от знания и се подготвят с помощта на вътрешни ресурси.
Какви са предизвикателствата пред ИТ пазара и съответно пред Robopartans?
Като най-голямо предизвикателство мога да определя бързо променящия се пазар в образованието и конкуренцията от нови фирми, които навлизат на пазара. От друга страна, ролята на университетите, според мен, е минимална. Ако един млад човек има интерес към технологиите, то той го е проявил и развил в по-ранна възраст и кандидатстването му в университета се случва по-скоро, поради обществените нагласи към университетската диплома, а не защото човекът има очаквания това да му донесе нещо като знания.
Какви са изискванията на фирмите за кадри?
По отношение на изискванията на бизнеса, има тенденция големите фирми да занижават изискванията си, за сметка на вътрешно обучение, докато малките бутикови фирми търсят вече подготвени кадри чрез конкурентно заплащане. Пазарът на трудова ръка определя и това дали фирмите дават шанс на по-неопитните разработчици.Тоест, дали има такива кадри, които отговарят напълно на критериите на компанията и каква е стратегията й за наемането на персонал. С други думи, това какво трябва или не трябва да прави една фирма, е диктувано от пазара, всичко друго би било изкуствено и във вреда на бизнеса и на работниците.
