Станислава Станева и Ирина Илиева от “Америка за България” представиха проектите на фондацията, свързани с технологиите. Фокусът им е към всички умения, които ще превърнат в следващите иновативни работни места.
Каква е мисията на “Америка за България”? Има ли фокус към технологиите?
Мисията на фондация “Америка за България” е да създаваме средата и предпоставки за един здрав и проспериращ частен сектор. Към технологиите ни насочва това, че човешките ресурси в България, както и в други страни, е важно да отговарят на нуждите на частния сектор. Там виждаме дупка, която не ни се иска да я има. Икономиката на страната ни има нужда от индустриите с висока добавена стойност и то тези, които имат потенциала за износ. Защото хората с всестранни инвестиции вкарват в БВП на България. Това в страната са софтуерната индустрия, автомобилната индустрия и всички други индустрии, които са свързана с високи технологии.
Кои са уменията, които са необходими на децата сега и кои ще са нужни в бъдеще? Върху какви проекти работите?
Имаме огромен списък с програми, както и проекти, които сме подкрепили. Много от тях са от природните науки. Ние го разгледаме на голяма картина цялото нещо. В България липсват около 11 000 програмиста до днешна дата. В бъдеще ще има много други професии, които ще са свързани с технологиите, които все още не съществуват. Както преди 10 години, когато аз съм завършвала, не е имало маркетинг за социални мрежи или хора, които се занимават със Scrum Management. Също така след 10 години, не знаем кои ще са професиите, с които ще се занимаваме. По-точно с децата от образователната система. Затова голяма част от програмите, които подкрепяме, развиват различни умения, с които да бъдеш адаптивен в тази бързопроменяща се среда.
Когато казваме технологични умения, не казвам само програмиране. Тук влизам умения за решаване на проблеми, умения за работа в екип и т.н. Всъщност програмирането за деца, освен че им дава възможност да създават нещо на програми, но им дава и това системно мислене – какви са основните стъпки да решиш даден проблем. Ние не подкрепяме директно технологични проекти, по-скоро проекти, свързани с развитието на бъдещето.
Подкрепяме олимпийските ни отбори по природни науки дългосрочно, включително математика и ИТ. Това са млади момчета и момичета, които се класират благодарение на собствените си умения. Участията им в международните олимпиада и подготовката им ги подкрепяме ние. Подготвят ги университетски преподаватели и професори от БАН. Винаги имат страхотни постижения.
С кои организации си партнирате, за да развивате уменията на децата?
Много от програмите, които сме финансирали развиват умения, които не са свързани точно с програмирането. Ние помагаме на младите българи да допринесат за технологичната индустрия и индустриите на бъдещето. Партнираме си с няколко академии (Враца софтуер общество, Училищна Телерик Академия) за програмиране от IT бранша. С други организации (CoderDojo) помагаме да се развиват учителите и те да могат да достигнат до повече деца. Организираме и други инициативи, които са свързани с по-широките STEM умения.
Партнираме си със Съюза на българските математици и БАН, които подготвят деца за MIT. Две от децата заминават за САЩ, където лекторите са нобелови лауреати. Интересното тук е, че тази програма на Летния изследователски институт е достъпна за 80 ученици, от които 50 са американски граждани. Така нашите деца са най-добри.
Освен да работите по създаване фондове и програми, имате ли другите свои инициативи?
Това е един емблематичен образователен проект – “Училище на бъдещето”. Отново е свързан със STEM умения, но не толкова колкото други програми във фондацията. Това дава възможност на българските общински училища да могат дадат да предоставят възможност на учениците да имат практически опит. Трансформираме образованието и създаваме практически центрове чрез този проект.
Имате ли отзиви от американското правителство? Какво ви е отношението с тях? Имате ли членове на управителния съвет, които са от IT сферата?
Ние сме напълно независима организация. Имаме мандат, в който да действаме в България. Бордът на директорите ни, който ръководи стратегическата визия на фондацията, е частен и е изграден от независими личности от правителството на САЩ. Имаме 10 американци и 3 българина в борда. Те са хора с опит в бизнеса. От скоро имаме нов член в борда Скот Карпентър, който е работил за Google. Останалите са успели предприемачи, инвеститори, адвокати и др. Всички са добре запознати с проблематиката и казусите на България. Дори пътуват до тук няколко пъти в годината.
А как се развиват останалите фондации като “Америка за България” в другите държави? Поддържате ли връзка с вас? Разработвате ли проекти заедно?
Фондовете от всяка една от първоначалните държави, които са предшественици на фондациите, са закрити. Това е бил първоначалният план. Някои от тях са основали фондации със съответната сума, която е останала от фонда. Но просто Българо-американският инвестиционен фонд е имал изключителен успех и затова фондацията “Америка за България” е една от най-големите фондации. От фондовете в Полша и в Румъния са направили големи фондации. Много от тях се занимава със сходни неща като нашата. Не сме свързани помежду си по някакъв специален начин. Всяка е независима. Всяка си оперира по техните приоритети.
Интервюто проведе Атанас Нейчев
