В темата “Пазарът на кадри от А до Я” успешно разговаряхме и събрахме различни и плурални мнения по въпросите, касаещи българския ИТ пазар и респективно, българската ИТ кариерна структура – трансформацията от млад, запален по технологиите човек, достигащ до успехи в бизнеса. Всички са наясно, че личностното желание и самостоятелната работа върху надграждане на уменията е екзистенциална. Обаче тази структура няма как да не премине и през образованието – почвата, на която можеш да засееш семето. Ако тя не е плодородна и добре обработена, то плодът няма да е добър. Поради тази причина, че човек не може напълно сам да се развива, както един сектор не може да съществува самостоятелно, без косвена или директна намеса от другаде, нашето изследване успешно се докосна до мненията както на министри, така и на организации, и софтуерни разработчици. И ако от цялото проучване се разбраха някои основни неща, за които всички са единодушни, то това са именно – да, пазарът ще продължава да расте. Да, ще има нужда от все повече специалисти в сферата. Да, България като общо от работна ръка, работни сектори, институции, образование и прочее, трябва цялостно да навлиза с бързи темпове в новото време във всичките си звена от ИТ бизнес до земеделие. Трябва, защото в противен случай рискува неволно да ампутира някой крайник, който е могъл да работи пълноценно и да помага в цялостното движение на държавата.

Технологичният темп на развитие няма как да не доведе до повишаване на динамиката на пазара на труда. Дигитализирането води до необходимост от все повече образовани кадри в сферата на информационните технологии, включително електроника, роботика и др. Един от основните въпроси, които засягаме, независимо от това с кого разговаряме, е този за недостига на кадри. В основен план, общото мнение сред специалистите и институциите е, че въпросният недостиг е със сериозни размери и именно това влияе значително на повишаването на възнагражденията в ИКТ сектора. Например, за второто тримесечие на 2019 г., средната заплата се е покачила с цели 390 лв. или 14,6% по-високо от същия период за предходната година. За референция е редно да кажем, че тази сума се равнява на почти две минимални пенсии.

Споменавайки третата възраст, средната пенсия в страната е “скочила”, както пишат някои медии, с 22 лв. за период 2018-2019 г. Станала е 386, 27 лв. – берекет версин. От друга страна, въпреки недостига, България има ръст в технологичното си развитие. Т.е. липсата на достатъчно кадри не дърпа назад сектор, който така или иначе се разраства. По-скоро, може би го забавя. Но колкото и цветущи да ни изглеждат гореспоменатите данни за ръста в заплатите и колкото и да се успокояваме, че недостиг има в цяла Европа и дори цял свят, то решението е ясно. За да се разраства пазарът на кадри, трябва да се произвеждат повече такива. За това вече е необходима образователна стратегия, чрез която децата от най-ранна възраст да придобиват интерес към технологиите. Възможно е, дефицитът на кадри винаги да съществува, поради факта, че светът все повече се дигитализира, т.е. ще се отварят все повече възможности за позиции. Но може поне да се редуцира проблемът до по-незначително ниво. На децата от малки постоянно им се повтаря “учете езици”, за да успеете. Новият слоган трябва да бъде – “учете програмни езици”. Това е настоящето, това е и бъдещето.

Възрастта на заетите достига до 35-40 години, а средната е 29 г. Според БАСКОМ, България разполага със сектор, в който за момента работят 30 000 души и прогнозират 10% увеличение през следващата година. Т.е. нови 3000 попълнения. Доц. Д-р Петя Асенов от НБУ споменава, че над 1000 студенти на година завършватбакалавърските и магистърските програми по информационни технологии. Тези цифри със сигурност, дори с малко, но ще се разрастват в идните години. Тук можем да си поемем глътка въздух, като че ли. Или пък не? Доц. Асенова алармира и за друга тревога. Възрастта на преподавателите по ИКТ расте, а нови попълнение не идват. Заплащането, което университет може да предложи е ниско, в сравнение с това, което една фирма би дала за квалифицирана работа. Следователно, специалистите по никакъв начин не се чувстват примамени към преподаване. Това значи, че може да се стигне и до друг проблем – недостиг на преподаватели.

Крис Георгиев, Business Development Manager, Manpower Експертен коментар: Инвестиция в собствени ИТ кадри или … Със стaгнацията на пазара в ИТ сферата последните години и невъзможността да се реагира адекватно от пазара за създаването на нови, голяма част от софтуерни компании обръщат поглед към гранични държави като Украйна, Молдова, Сърбия, Македония и Румъния с надеждата, че ще успеят да привлекат квалифициран талант от там. На база проучване на Менпауър България има няколко неща с които бизнеса неимoверно се сблъсква. Въпреки, че в Украйна има много ИТ специалисти на глава от населението, основен проблем е липсата на добро владеене на английски език. Процесът с издаване на Синя карта е безкрайно сложен (3-6 месеца) и дори компаниите да успеят да релокират някого в България са изправени пред трудността да го задържат, тъй като докато той премине обучение по внедряване в компанията, проектите и процесите (обикновенно 1-2 месеца) се налага отново да се върне обратно в собствената си държава. Това кара доста работодатели да бъдат гъвкави спрямо чуждестранни кандидати и да търсят вариант в които да ги задържат за по-голям период от време. Квалификацията и оценка на талант от разстояние може да бъде сложен процес. Не на последно място трябва да се вземе предвид конфликта в Украйна и проблема, които се появява когато такъв тип ИТ специалист се превърнат в критична маса в компанията. На база дискусии с компании, които вкарват талант от там се очертават следните проблеми, а именно започват вътрешни дразги и нападки, което подронва морала и културата в компанията. От друга страна голяма част от компаниите са принудени да разработват собствени ИТ академии, които да им гарантират постоянен достъп до квалифициран персонал. Инвестицията в преквалификация и усъвършенстване на уменията е процес който отнема време и вътрешен ресурс на компанията. Възвращаемостта може да се отбележи в рамките на 6 месеца, но лоялността на служителите след третата година пада драстично. Ние забелязваме, че другите по-силно мотивиращи фактори са добре сплотения екип и взаимоотношенията на работното място, възможността за развитие, ясните критерии за оценка и прозрачни правила за работа. Компаниите, които успяват да наложат успешна стратегия за UpSkill/ Преквалификация на техните служители се обръщат към външни компании специализиращи в персонализирани ИТ обучения, чиято цел е за кратък период от време да вдигнат определен тип техническите умения на хората в компанията. Ние в Менпауър сме успели да изградим такъв тип обучения под шапката на Менпауър Академия и разполагаме с 1400 активни технологични преподаватели в Европа покривайки над 50 различни технологии в сферата на ИТ. Също така на база опита ни последните 13 години ние разбираме, че няма един и същ бизнес модел, който да може свободно да бъде дистрибутиран за всичките ни клиенти.

Ситуацията става все по-комплексна. Мнението на институциите и браншовите организации е, че проблемът е с количеството на кадри, не с качеството. Смятат, че образованието и подготовката е на изключително високо ниво. Но от опит, бизнесът е на малко по-различно мнение. Съществува и недостиг на добре квалифицирани специалисти и това не се отрича. Какво значи това? Поради липсата на висококвалифициран талант, масово в компаниите се наемат едва завършили програмисти, само за да се попълни фирмена квота. Тук може да се каже и, че поради златната слава на заплатите в бранша, много бъдещи програмисти биват подмамени поради финансовите изгоди и излизат от учебните заведения объркани и неориентирани в материята, но с цел да изкарват пари. За тях тепърва предстои да се обучат в дадена ниша, която би била полезна за дадена фирма. В противен случай, тези ИТ-та ще черпят от фирмения ресурс, за да бъдат дообразовани за изпълняването на необходимите за фирмата задачи. По този начин се създава финансова дупка.

Фирмите имат нужда от хора, за да изпълнят задачите си, затова наемат въпреки професионалното ниво и умения. В тази насока, Крис Георгиев, Business Development Manager в Manpower, споделя, че на все повече софтуерни компании се налагат алтернативи в търсенето на качествен талант сред ИТ специалистите.
Поради стагнацията в сектора от последните години, казва той, много фирми поглеждат с надежда към страните Украйна, Молдова, Сърбия, Северна Македония и Румъния. Но от Manpower предупреждават за някои редовно срещани спънки в опцията с привличане на специалисти от чужбина. “Програмирането е новият английски,” казва г-н Димитров, но ето, че за украинските специалисти именно владеенето на английски се оказва препъникамък. Вътрешната комуникация във фирмата се усложнява, защото украинците, може да са страхотни във владеенето на програмни езици, но не и на английски. Друга бариера се оказва, отново споделя Крис Георгиев, бавната процедура по изкарването на “Синя карта” и релокация. Процесът отнема от 3 до 6 месеца. Време, което фирмите не могат да си позволят, поради спешните си нужди.

За да намери служител, фирма А ще покачи заплатата с 500 лв. за същата позиция, която предлага и фирма Б. Тогава, фирма Б ще повиши своята бонус система или условия на труд, за да навакса разликата. Фирмите имат навика да се надцакват, за да спечелят кадри. Но ето го парадоксът. Накрая печели служителят, защото ако недостига на кадри повишава заплатите, може да се каже, че недостатъчно квалифицираните кадри печелят от своята недостатъчна квалифицираност. Т.е. биват наети и се хващат на балона с хелии (в който се намират заплатите в ИТ сектора), независимо дали са способни да изпълняват напълно своите задачи към фирмата. Разбира се, в малки и средни фирми, наброяващи 10-20-30 специалисти, нещата са по-сложни, защото има повече прозрачност в работата. Но какво остава за големите компании, в които работят много повече ИТ специалисти. Неквалифициран или немотивиран служител буквално може да не извършва работата, за която е назначен, което е напълно възможно да остане незабелязано. Едно от правилата в икономиката е, че балоните се пукат. Затова и специалисти като Милен Великов заявяват, че ако българските кадри станат прекалено скъпи, то тогава много аутсорсинг компании и инвеститори ще изнесат свои определени функции или дори целите компании някъде другаде.

Според изследване, цитирано от компанията Easy Consult, има известна разлика между най-важните фактори за световната ИТ сфера и за българската. Михаела Величкова, Експерт ИТ подбор ни споделя, че от най-високопоставено значение в световен план, специалистите поставят програмните езици, „framework“-а, както и други технологии, с които биха искали да работят. Според същото изследване, най-важните фактори у нас са възможността за развитие, интересни проекти, екип, добри условия, стабилност и спокойствие на работното място.

По данни на Европейската комисия от 2014 г. е прогнозирано, че до 2020 г. в Европа може да има недостиг на 900 000 ИТ специалисти. Съдейки по това, че в момента сме в залеза на 2019 г., то нещата изглеждат доста тревожни. С такъв дефицит нищо чудно, че много компании наемат служители въпреки нивото на квалификация. Което поставя пазара в положението на шегата за комунистическо време – “те ни лъжат, че ни плащат – ние ги лъжем, че работим”. Разликата, обаче е, че в случая наистина се плаща. Но решението не трябва и да е крайно. Заместник председателя на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация, Йонко Чуклев, смята, че поставянето на таван в заплатите също не би могло да бъде решение. Дори би задълбочил проблема, защото тогава именно най-талантливите специалисти ще бъдатпринудени да се ориентират към друг пазар. Опасностите в българския ИТ сектор могат да се задълбочат.

Михаела Величкова, Subject Matter Expert IT Recruitment, Easy Consult Социалният пакет не е определящ, когато възнаграждението е по-високо Кои са най-популярни технологии за разработка на софтуер? В България са C# и Java, докато в глобален аспект е JavaScript. Същевременно най-обичана в световен мащаб е Rust, а след нея Python. Най-добре платените технологии? В топ 5 в световен мащаб са: Clojure, F#, Go, Scala и Elixir, а Java е на последно място. В България обаче Java е сред водещите и най-скъпо платени технологии. Кои са водещите фактори за избор на работно място при хората от ИТ сферата? В световен мащаб са програмните езици, frameworks и други технологии, с които биха искали да работят. У нас най-важните фактори са: възможността за развитие, интересните и разнообразни проекти, екипът, добрите условия, стабилността и спокойствието на работното място. Също добро заплащане и свобода на работа. „Homebased“ или работно място в офиса? Каква е световната тенденция? По-голямата част от ИТ специалистите у нас не държат на 100% работа от вкъщи, а по-скоро предпочитат между 2 и 4 дни от месеца да прекарат извън офиса. Това предпочитание се припокрива и с едно отнай-мащабните глобални проучвания, от което става ясно, че обикновено не повече от веднъж месечно ИТ специалистите работят от вкъщи, и че предпочитаното място за работа сред 57% от 90 000 участвали в проучването е офисът. Социален пакет или заплата са по-важни за ИТ специалистите? Гласувалите (84.7%) са почти единодушни, че социалният пакет не е определящ, когато възнаграждението е по-високо от стандартното.

Ако се сложи таван на заплатите, специалистите ще бъдат принудени да потърсят друг пазар, в който да се развиват финансово. Но ако няма таван и заплатите непрестанно растат, тогава компаниите ще бъдат принудени да се преместят на по-изгодни пазари, като Африка например (който се разраства все повече), и тогава в България няма дори да остане пазар, за който да говорим. Парадоксите в стил “Параграф 22” дебнат зад всеки ъгъл и водят до задънена улица. На Цариградско шосе, където са офисите на доста ИТ фирми, трябва да се разпъне един голям плакат-лозунг, гласящ: “НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА ИТ ПРОИЗВОДСТВОТО”. Може да се изгради Информационно и комуникационно трудово кооперативно работническо стопанствo. Ще обикалят едни държавни представители и ще агитират частните фирми да си предадат бизнеса на държавата за общото благо. А пък ако откажат – пак ще им ги вземат. Историята показва, че този модел успешно може да издържи около 45 г. В такъв случай, ако започнем от другата година, ето един нациoнален план “България 2065”. Ще го направим както трябва – ще поставяме плакати на различни места из страната – “Във всеки дом – програмист” или “Всеки написан код – гвоздей в леглото на империалистите”. И ето така, тези световни кадрови проблеми и промени в пазара няма да ни касаят, защото ще сме си добре. Най-важното е да сме живи и здрави. Останалото – и на фалит сме живяли…

Отвъд времената, в които земеделците бяха ИТ специалистите на България, колкото и абсурдно да звучи наистина, страната има нужда да съществува като автономна ИТ структура, за да може да се
самоиздържа. Защото в момента, сигурно около 80% от сектора работи за външен пазар… Т.е. фирмите идват тук, защото им е евтино и имаме все пак кадри и ИТ пазар (не защото сме много талантливи, както много хора биха изтъкнали). Колкото и да е евтино, за нас все пак си е доста висок стандарт и все повече хора се ориентират към него. Но пазарът се разраства и има нужда от още повече хора, нещо, което образованието не може да поеме. Заплатите се вдигат постепенно, за да привличат още и още повече хора. Накрая компаниите ще искат да отидат на по-евтино и пазарът ще се срине. Тогава пак ще стане евтино и компаниите пак ще искат да дойдат, но и много специалисти ще са отишли в други страни, където има по-добри възможности.

Колкото и да е парадоксално, образованието наистина е разковник в този казус. Пазарът за ИТ кадри наистина страда от липса, същевременно ИТ индустрията наистина е най-бързо развиващата се и най-високоплатена. Може би, с повишаването на годишната университетска и академична кадрова продукция, празнините ще бъдат запълнени до известна степен, а заплатите ще се стабилизират, което звучи като добро решение за националния бизнес интерес. Все повече компании организират обучения, а както вече съществуват и примери, някои директно стартират свои академии за обучение на специалисти.

Ахинора Младенова, HR, Know-How & Quality Lead, B EYE Експертен коментар: Служителите са най-добрите „амбасадори“ на компанията Employer Branding-ът се базира на микса от визията, мисията, ценностите, културата и целите на компанията. За да бъде успешен, е необходима добра стратегия, актуализирана на годишна база; идентифициране и разбиране на целевите групи и правилна комуникация с тях, което ще рече, че посланията, които компанията отправя, трябва да са базирани на горепосочения микс, ако са, ще достигнат до правилните хора и обратното. Що се отнася до целевите групи, традиционно водещата целева група е тази на настоящите служители на компанията, които ако са част от създаването, развитието и/или надграждането на микса от визията, мисията, ценностите, културата и целите на компанията, го приемат за свой и се превръщат в най-добрите „амбасадори“ на компанията като работодател, каквито са и служителите на B EYE.“

Какво остава за държавните университети?

Прогнозата на доц. Петя Асенова, че няма да останат преподаватели след няколко години, поради ниския стандарт, звучи плашещо. Компаниите плащат своите данъци, осигуровки и т.н. на българската държава, следователно очакват от нея да осигурява квалифицирани специалисти. Но ако няма кой да преподава, нивото на материалната база в държавните университети би било последния проблем.

Осъзнаваме колко е нелепо студент в трети курс, без достатъчно познания, да изкарва повече от своя преподавател. Финансовата стойност на ИТ сектора е толкова голяма, че оставя много сериозна празнина след себе си. Няма как един държавен университет да примами ИТ специалист в качеството му на лектор, поради финансови съображения. Същевременно, частни компании организират безплатни курсове. Така се образува хаос, в който всеки се спасява сам, както намери за добре и нещата отново придобиват “Параграф 22” ниво. За да се привлекат висококвалифицирани специалисти, следва да се повиши стандартът на заплащането. Но пък същевременно има липса на кадри и се наемат специалисти, които не е задължително да са достатъчно квалифицирани… Не са достатъчно квалифицирани, защото има глад за кадри и могат веднага да започнат високоплатена работа. Нивото на образование в университетите е много високо, но евентуално няма да се намери кой да преподава, защото стандартът е нисък. Частните фирми създават свои програми и курсове, защото имат нужда от още и още програмисти. А на този фон, браншовите организации се стараят да балансират сектора във връзката между бизнеса и държавата. Тук се среща огромно противоречие на институционално ниво, което малко или много демонстрира колко са сериозни нещата.

Програмата “Обучение за ИТ кариера” цели, учениците след 12 клас директно да започват работа в ИТ сектора. Програмата е организирана от Министерство на Образованието и Науката. Добре би било за децата от по-ранна възраст да се обучават в ИКТ. Но държавното ведомство, отговарящо за образованието в страната, създава програма, абсолютно омаловажаваща и изтриваща всякакъв смисъл от записването на висше образование. Нещо, което би трябвало по принцип да стимулира. Ясно е, че това е държавно решение, опитващо се да навакса с желанията на бизнеса. Все пак – нещо не е наред. Нека видим докъде ще доведе тази програма. Но ако нещата не се подобрят? Можем ли да очакваме, че министерството ще елиминира и средното образование? Ако човек, поради социалните норми, учи в училище и университет, за да придобие специалност, започне работа и изкарва пари, по тази нишка – образовани ИТ деца могат да работят и на ранна възраст. Да вземем Китай, например. Какво им е? 7,74% от децата между 10 и 15 годишна възраст работят. Това за население като китайското, са си доста деца. Да, учат по-малко, но пък ако човек учи, за да може след време да работи… Можем ли да направим подобна прогноза и за ИТ сектора? Детски труд. Да се върнем на лозунгите – “Всяка детска градина – ИТ школа”, “От 14:00 до 16:00 спят само мързеливите деца”, “Раждаемостта – национална отговорност в борбата срещу империалистите”, “За раждане на едно дете – щафета салам, за раждане на близнаци – два килограма кайма” или пък “Българската майка – венец в икономическия прогрес на България”.

Даниела Иванова, Recruitment Team Lead, Modis Bulgaria Инвестираме в подобряване на уменията на кандидатите Вярваме, че нашите служители са най-ценният ни ресурс. През последните няколко години инвестираме в подобряване на уменията на кандидатите, които имат желание да се развиват в сферата на ИТ аутсорсинга. През 2015 г. стартирахме академии за повишаването на немски език на хора, които искаха да започнат работа, но нямаха високото ниво, което е необходимо. Последваха upskilling програми за френски и английски език, които също имат голяма успеваемост – около 90% от завършилите тези академии повишават нивото си и продължават работа при нас. Фокусът ни върху ИТ се увеличава все повече и в началото на 2019 г. създадохме академия, която има за цел да повиши техническите умения на кандидатите в сферата на мрежовите услуги. След нейния 100 % успех стартирахме и такава, която е насочена към по-общи технически знания.

Ах, този глад…

Изключително важна съставна част от изследването на пазара на кадри в България, трябва да се отбележи, е свързан с количество работна ръка, което не достига. Очевидно е, че има нужда от даден брой специалисти, които да заемат даден брой позиции. Но тук кодът се чупи, защото няма точни данни колко програмисти работят в ИТ сектора. Според БАСКОМ, в България заетите в ИТ сектора са около 30 000, като са се покачили тройно за последните 10 години. Според данни на НСИ за 2017 г., 85 219 души работят в сферата на информационните и комуникационни технологии. Според Министерство на Икономиката – 60 000 са осигурените работни места в ИКТ сектора в България. Според информация от уеб страницата на InvestSofia, 50 000 са заетите в ИТ сектора само в София. В кръга на шегата, може би различните данни на институциите водят до мнението, че има нужда от още кадри, просто защото сметките не излизат. Ако в България има 30 000, а в София 50 000, това прави дефицит от 20 000 софтуерни разработчици. Ако в България заетите са 30 000, а в другата България заетите са 85 219, то имаме дефицит от грубо казано 50 000, които пък, явно се намират в София. Да не забравяме, че във формулата се появяват и едни 60 000. Например, ако от Министерство на икономиката предадат назаем 10 000 кадри на БАСКОМ, така България ще има общо 40 000, т.е. ситуацията ще се подобри. А пък ако Министерство на икономиката не разполага физически с тези 60 000, то тогава може да прехвърли cloud кадри, колкото да излязат сметките.

За улеснение на всички, може Devstyler да организира един национален събор-преброяване на ИТ кадрите в Копривщица. Там е много хубаво. А пък нали се говори постоянно за глад и кадри – ще има и скара. Кебапчета и кюфтета на корем, че да можем да заситим поне единия глад. Другият – много сложно. Но все пак, наистина – колко точно специалисти са необходими на бизнеса?

Error 409 Conflict

От: Пламен Михайлов