Можем ли да си представим как животът ни се обръща и през делничните дни сме на село – работим, а пред уикендите си почиваме в града? Над 160 села в България са обезлюдени, а над 1000 са с по-малко от 50 души население. Засега, българското село и ИТ сектора нямат много общо, но имало едно време, преди пет години, когато из общественото пространство нашумя една идея – ИТ специалисти живеят на село. Кодят, гледат чушки, отглеждат деца, облагородяват региона. Поне така изглеждаше в главите на масите. Човекът зад тази идея се казва Иван Куков. Той е програмист от Варна, а в долните редове ни разказва какво се случи тогава и какво стана с инициативата.
Г-н Куков, разкажете как започна всичко – ИТ специалисти пренасящи се на село, стартиращи нов живот?
С приятели и колеги си говорихме за това колко презастроени стават големите градове и колко дискомфорт носи това. Как огромното количество коли замърсява въздуха, как вече няма зелени междублокови пространства, а в същото време на достъпно разстояние от градовете има села, предлагащи достатъчно удобства. Ако това може да се комбинира и с възможност за отдалечена работа, нещата не изглеждат толкова трудни. Като допълнение, такива хора могат да създадат и някаква допълнителна заетост на местните с други професии в селото и по този начин да са си взаимно полезни.
Какво стана след първоначалната искра на идеята? С кого се свързахте и как протекоха нещата, организацията?
Първоначално идеята се разпространи сериозно през 2014, покрай един конкурс във Facebook за идеи за вдъхване на живот на селата. Тогава разписах идеята на 2-3 страници и доста хора я споделиха. Не е имало и не мисля, че някога ще има някаква цялостна организация зад идеята. Тя не е нещо строго регионално или свързано с определени хора и може да се реализира от всеки почти навсякъде.
През 2014 г. много медии отразиха инициативата Ви. Защо не потръгнаха нещата и защо новините от “ИТ специалисти искат да работят на село” не се стигна до “ИТ специалисти работят на село”? Какво не достигна на тази романтична идея и къде беше проблемът?
Може би покрай медиите остана едно впечатление, че едва ли не ще има село ей сега до 1-2 години, в което ще заживеят 50 семейства ИТ специалисти. Даже помня имаше едно заглавие от сорта на „ИТ специалисти купуват изоставено село“. А това е невъзможно да се случи в кратък период на време. След 20 години може и да има такова село (или села), но не и след 2-3-4 години.
Основният проблем, ако може така да го наречем, няма нищо общо с това дали са ИТ специалисти. Просто, за да заживееш някъде, трябва наистина да го искаш. Това е свързано и с по-голяма инвестиция за имот, не е като да си купиш колело. Отделно че различните хора харесват различни неща/села. Един иска в планината, друг иска до морето, трети до река.
Пробвайте се да съберете 50 човека и да изберете конкретно място за едноседмична почивка. Гаранция, че няма да успеете да навиете всички. Какво остава да ги навиете да си купят къща в едно и също село. Затова и тази масовост няма как да се получи. Въпросът е, обаче, че ако си харесал някакво място и там има други трима млади семейства със сходни интереси като твоите, може и да е голям плюс при избора ти, дали това не е и твоето място.
Има ли как държавата да помогне в организацията на една такава миграция? Съответно – как, с какво? Какви политики биха били необходими да се намесят?
Ще говоря за селата, които са в близост до по-големи градове. Да кажем на около 30км. Един от основните им проблеми е обществения транспорт. Повечето села в този радиус, в най-добрият случай са с по един автобус сутрин и един вечер. Което пак е нещо, но не може да разчиташ само на него. Ако си с деца ученици, няма как да се справят с ежедневно ходене до училище в града само с тези автобуси.
Този проблем обаче е малко като яйцето и кокошката. Няма автобуси, защото в селата няма достатъчно хора. Няма достатъчно хора, защото една от причината е липсата на автобуси. Но вече повечето автобусни линии са частни и не знам доколко държавата може да помогне в тази насока.
Друг сериозен проблем, в който вече държавата има основната роля е справянето с битовата престъпност и кражбите. Който също до някаква степен би се решил органично, ако в селата има повече хора.
Бяхте ли преценил детайлите около едно такова изнасяне на част от индустрията? Например, електроснабдяване и Wi-fi? Отделно, ако селото е обезлюдено – там няма магазини, няма храна, няма заведения…
Пак да уточним, че говоря основно за по-близки до големия град села, не такива в откъснати райони. В повече такива села, електричеството е на добро ниво. Рядко се чува вече за места с електрическо от по 100-120V, в които на хората им горят електроуредите. Добрият интернет от друга страна е едно от нещата, с които България се слави. Така че, това не е пречка.
До всички други удобства човек може да стигне сравнително бързо. Ако всичко ви е на 30 минути с кола (или имате редовен обществен транспорт), винаги може да отидете на кино, театър, до голям магазин. Не е нужно той да е на 5 минути пеша от вас. Не мисля, че това е проблемът, който спира хората от живот на село.
Сега погледнато – струва ли Ви се идеята прекалено амбициозна? Поне за онова време, тъй като минаха пет години.
Аз никога не съм го виждал като някаква крайна цел, която да се случи в някакъв период от време. По-скоро е идея, до която да стигат повече хора с развитието на дигиталните професии и да знаят, че и това е вариант за тях.
Повечето мои приятели или познати на мои приятели, които са направили този избор са сложили на кантар ипотека на апартамент в града, която да изплащат следващите 30 години и къща в село на 10-20 км. от града, която да изплащат 5-10 години. Вярно, ще пътуват всеки ден, но ще имат собствен двор, градина, паркомясто. Децата им ще имат място за игра, ще дишат по-чист въздух.
Всичко е въпрос на гледна точка и приоритети. Ако ви предложат вашето дете да не страда от дихателни проблеми, като в замяна трябва да минавате по 50 км. на ден с кола, бихте ли се навили? Защото едно семейство от селото, в което ние си взехме къща, точно затова се е изместило.
Възможно ли е възобновяване на тази идея? Все още ли Ви е мечта и смятате ли, че сегашното време позволява повече един такъв проект да се развие? Има повече компании, сферата се разширява, технологията е напреднала…
Не мисля, че е спряла, за да я възобновяваме. Хубавото е, че все повече компании се съгласяват за работа отдалечено. И за тях е добре, защото не плащат наеми на офиси, ток, консумативи. Позволява ли го естеството на работата, все повече фирми започват да го обмислят.
Как виждате интеракцията между българското село и ИТ специалистите? Планът е бил свързан изцяло с ИТ работа и целият консумативен ресурс да бъде доставян – храна, напитки? Или пък, програмистите да се включват и в селски труд, като поддържане на градини, гледане на животни? Не е ли утопично това?
Същността на работата на ИТ специалистите е свързана с малко физическа дейност и повече мисловна. Затова много от моите приятели програмисти са доста активни хора в свободното си време. Има и такива от тях, които практикуват градинарство като хоби в свободното време. Малко изкривено е схващането, че всички програмисти са едни момчета, цъкащи по цял ден пред компютъра и без интереси в никакви други сфери.
Как ИТ специалистите биха могли да модернизират селския труд?
Има страшно много варианти за автоматизиране и оптимизиране на всякакъв вид работа, не само селската. Всеки който се интересува знае, как роботи превземат все повече работни места на хора. Сещам се как преди десетина години, почти никой не беше чувал за капково напояване със седмичен програматор. Сега, не е така. Хората имат достъп до страшно много полезна информация в интернет и действат в посока да си улесняват ежедневните дейности.
В крайна сметка, ето че Вие сте закупил къща, живеете и работите от село…
Около 2014 г. със съпругата ми решихме да си търсим селска къща около Варна, където живеем. Бяхме решили на какви критерии да отговаря, но не бяхме избрали къде да бъде. За това понякога в почивните дни обикаляхме селата около Варна, за да видим на място как са нещата. Обиколили сме сигурно 20-30 села. И така при една от разходките попаднахме на село Круша, което ни посрещна с табела на която имаше уеб сайта на селото и надпис „Свободна интернет зона“. И така ни спечели вниманието още с влизането. Селото се намира в зона на Натура 2000, на 1,5 км. от река Камчия и на 15 км. от плаж Камчия.
Последваха още няколко посещения и с времето решихме, че това ще е нашето село. Отне ни 3 години, като през това време се появи първото ни дете. Така че нещата се проточиха малко във времето, но в крайна сметка за никъде не бързахме. През 2017 купихме къщата, която продължаваме да ремонтираме и до днес. През това време се появи и второто ни дете, което също остави работата по къщата на заден план за известно време. Ако на някой му е интересно, може да хвърли един поглед тук www.selo.kukov.net където от време на време споделяме прогреса ни. Оказа се, че в селото има къща друг ИТ специалист, който е създал сайта на селото, в който кмета доста редовно добавя новини и снимки от различни събития. Кметът от друга страна се занимава с композиране на музика и също е много интересна личност.
Интервюто проведе Пламен Михайлов
Четете още по темата “Другата технологична България”
