Стефан Ставрев е създател на компанията за игри с добавена реалност Tri Soft. Той е и преподавател в Пловдивския университет. Стефан сподели какви са интересите на студентите и децата в Пловдив. Също така коментира техническия потенциал на града.
От какви технологии се интересуват студентите ти на ПУ?
На базата на скромния ми опит, тъй като аз преподавам от 7-8 години, игровите технологии са им доста интересни. Има вече съвременни игрови енджини, които доста улесняват разработката. Говорим при разработката за C++, C#, но извън игровата индустрия, интерес имат към .NET и PHP. Може би повече PHP за Web, Java за IoT, а за Front-End имат доста фреймуърци, като най-избиран от студентите е Angular.
Какъв е техническият потенциал на град Пловдив, ако говорим за AR и IoT?
Потенциал има, но не смятам, че е толкова огромен, колкото в София. Това е чисто по демографски причини. Моите лични впечатления са, че от всички студенти, които завършат университет, може би само 20% от тях заслужават да бъдат наети и реално знаят за какво става въпрос. Останалите също могат да се реализират, но в администрация, в готови платформи като Joomla и WordPress. Например, ако има 10 000 студента на година от всичките учебни заведения, само 2 000 са по-дълбоко запознати с материята.
Какви са трудностите при работата със студенти и с деца?
Най-сериозните трудности са при студентите от първи курс, тъй като те са дошли току-що от гимназията и на доста от тях мисленето им е като на деца, а не като на възрастни или студенти. Първият момент е психологически и поведенчески да ги убедиш, че те са в университета по собствено желание, защото висшето образование не е задължително. И се предполага, че в университета за знания, а не просто да вземем този изпит и другия, за да завършим просто. Аз им казвам в прав текст, ако трябва да ги интервюирам за работа, ще взема само най-добрите, които покриват необходимите техническите изисквания. Останалите да са “живи и здрави”. Малко грубо звучи да е директно, но пък колкото по-рано им го кажа, толкова по-рано ще се вземат в ръце.
Работил си за белгийска компания на мениджърска позиция. С какво ще запомниш този период?
Работил съм в Televic Group. Те покриват различни сектори, а аз имах проект за ЖП индустрията. Като всяка западна компания те са доста сериозни и имат високи очаквания. Различен беше начинът на мислене на белгийците в сравнение с българските колеги. Нямахме много формализъм в отношението. Но се случваше да казваме, че всичко сме направили, а мениджмънтът в Белгия да казва, че са очаквали повече. Друг фактор е, че в Белгия много се набляга на мениджмънт т.е. от 10 човека служители има 5 мениджъра. Това, според мен, е излишно.
Колко се е развила добавената реалност в България?
Има инди компании, които разработват видео игри, но специално в добавената реалност не мога да кажа, че имам супер широк поглед. Има го полето за развитие, но не е на нивото на Западна Европа или Щатите, или Сингапур, например. Компаниите, които създават AR, все още са малки от гледна точка на развитие, както и на брой също са малко.
Трябва ли да се налагат на AR в образованието? Как се развиват образователните игри си спрямо entertainment gaming?
Entertainment gaming знаем какво представлява – Counter Strike, Doom и т.н. Видео игри с цел забавление. А други игри, които носят наименованието “Сериозни игри”, могат да бъдат образователни, могат да бъдат за военни America’s Army, която е създадена от американската армия с цел набиране на войници. Симулаторите също са много полезни. Преди да се качи някой на истинската машина, винаги минава през симулатори. Тези игри не са толкова популярни и развити, колкото развлекателните игри. Но пък на мен и на хората около мен им е интересно точно това разработването на сериозни игри. Както знаем преподаването не се е променило през последните няколко века. Но постепенно излизат иновативни методи на пазара. Нашият проект е за иновативен под, на който има игри за смятане, игра за наблюдателност и др.
Технологиите за подробни игри какви са?
Проектор, защото все пак трябва да има проекция на пода. Малко компютърче и да разчита къде са стъпили децата използваме сензор. Експериментираме с най-различни сензори, защото не знаем накъде ще тръгне пазарът. Основно ползваме Unity и по-нискобюджетен хардуер.
Интервюто проведе Атанас Нейчев
Четете още по темата “Другата технологична България”
