Свилен Димитров се запознава с компютрите благодарение на вуйчо си, който в БАН му показва за пръв път как се програмира на „Правец 8C“. След това се запознава с машина, която е с процесор 286 и цели 4МБ РАМ памет. Първите неща, които разучава, са няколко „триизмерни“ надписи на AutoCad. През 1995 г. започва обучението си в тогавашното ДТГ „Димитър Хадживасилев“ в Свищов (сега ПДТГ). След година в училището по обмяна на опит идва учител от Япония – г-н Фумия Сато. Той преподава нещо много важно, а именно, че в училище трябва да се разбират принципни неща, а не конкретика, защото в годината на завършване, технологиите няма да имат нищо общо с изучаваните. Следват две висши образования в СА „Димитър Апостолов Ценов“ и в СУ „Св. Климент Охридски“ – „Информатика“.

Започва работа като учител през 2004 г. а и оттогава е преподавател в две от най-големите троянски училища. Открива, че много млади хора имат желание за изява и започва да работи с тях, за да ги запали по програмиране и дизайн. През годините има много добри попадения и страхотни ученици, които днес работят за престижни български и международни ИТ фирми – един от тях е Минко Гечев, за който вече ви разказахме. Създава изпитен център на Microsoft и полага успешно изпити по HTML5/CSS3/JS и Master Office Specialist. В момента е учител в СУ „Васил Левски“ в Троян.

На каква възраст децата са готови да програмират? Кои са качествата, които трябва да се развият възможно най-рано?

През годините мислех, че учениците трябва да започват от най-ранна детска възраст, но практиката ми показа друго. Аз съм може би един от малкото, които смятат, че именно от пети клас трябва да се започне с програмирането, а информационните технологии да се вкарат доста по-рано. В момента децата изучават от трети клас дисциплината „Компютърно моделиране“. В нея има заложено доста програмиране, но има няколко коварни капани – все още повечето от децата нямат познанията по математика, необходими за програмиране. Това ги кара да наизустяват кода, да се опитват машинално да го пресъздават и когато вече са в пети клас са толкова преуморени от постоянното „назубряне“ на различен код, че нямат никакво желание да учат правилно. Затова смятам, че от трети клас е добре да има работа с технологии, а програмирането да започва в пети, където вече знанията по математика са на прилично ниво и ще помогнат на децата да създават собствени неща, които са осъзнати, а не машинално преписани. Точно това смятам, че е основното качество, което да развият възможно най-рано – мисленето как да се реши даден проблем.

Обикновено на пети клас давам една стара логическа задача – тази за кутията с тайно съобщение. Двама приятели имат по един ключ и по един катинар. Ключовете и катинарите са различни. Единият приятел иска да прати на другия тайно съобщение. Слага го в кутия и го заключва със своя катинар. Проблемът е, че ако изпрати ключа, служителят в куриерската служба може да отвори и да прочете какво пише. Ако изпрати ключа със закъснение (т.е. след като кутията е пристигнала при приятеля му), съобщението ще е сигурно, но вече ще трябва да ползва друг катинар, защото не може да е сигурен дали служителят не си е направил дубликат на ключа. Въпросът, който им задавам, е как приятелите да си разменят съобщението, но без да се налага постоянно да си купуват нови ключове и катинари? Ето тук става моментът, в който разбираш, че децата не са свикнали да мислят и искат бързи отговори.
Вече имаме едно поколение, израснало само с технологии, което не се притеснява, че нещо не знае. В този случай получават задача, за която отговор в Google доста трудно може да се намери. Това ги амбицира да мислят повече и да започват да развиват алгоритмичен подход към решаване на даден проблем. Имало е класове, в които съм чакал и месец да получа отговор от учениците, но си струва, защото удовлетворението, че са открили решението на едва задача, ги подтиква да искат да научат повече и да се развиват, а не да получават нещата наготово.

Каква е основата, която трябва да знае един Junior Developer?

На първо място – принципите на функциониране на езика, който ще ползва. Как работят функциите (въобще има ли функции), какви са процедурите, кои са циклите и т.н. Трябва, като погледне кода, да може да каже принципно какво се очаква да прави този код. Така този човек би бил полезен, когато се правят повторяеми действия, които изискват написването на даден код за няколко модула, който е идентичен. Да обобщя – мисля, че най-важното е да може да осмисля кода, който получава от някой Senior Developer.

Колко често организирате извънработни активности и доколко са ефективни?

Винаги два пъти, а понякога и 3-4 пъти в годината. В първите години като учител правех всеки месец, но практиката ми показа, че когато учениците са презадоволени от нещо (в случая ходим до реални фирми и виждаме работния процес – примерно изграждане на сайт или създаване на мобилно приложение) губят интерес. Допълнително, макар ръководителите на фирмите да искат да запознаят децата с дейността си, реално служителите имат крайни срокове, те не могат да им отделят всеки месец по няколко часа, за да обясняват в детайли работата си, а по-скоро само показват монитора си, почти не говорят и това прави посещението невероятно скучно. От друга страна, когато се разберем с фирмите и направим такива посещения до три пъти в годината, нещата стоят различно. Предвиждаме ден, в който по даден проект нещата са в крайна фаза и вече се очаква само одобрение от клиента, програмистите са много по-спокойни, разказват с по-голямо желание какво са свършили до момента и най-важното – отговарят на детските въпроси. Решението – днес по план ще ходим във фирма „Х“ е напълно неефективно и ми е показало, че след това имам огромен проблем с мотивацията на самите деца, защото са се почувствали като натрапници на нечие работно място. Тези активности са нож с две остриета, но ако са добре планирани от учителя, имат невероятен положителен ефект.

От какви технологии се интересуват децата?

Преди щях да кажа компютърни, но сега определено са мобилни. Най-добрите деца и тези, които искат да се учат, първо искат да си направят собствено приложение за своя Android или iPhone. Може да е нещо съвсем елементарно, като нов калкулатор, но определено това е много зарибяващо. Другото, което ги впечатлява са „old school“ технологиите, както те обичат да се шегуват. Примерно имаме училищен звънец, но от тези, които, знаете, все едно си на учение в казармата. Звъни и те напряга. Спечелихме проект за окабеляване и поставяне на тонколони във всички стаи и една озвучителна система, която да позволява да се пуска определен звънец, който да е с мелодия. Имаме си сървър и децата с огромно желание написаха една малка програма, която проверяваше в базата от данни коя схема на звънеца е активна, проверяваше часът и в съответния час пускаше звънеца. След една седмица добавиха и сверяване на сървъра с ntp система, защото как така звънецът ще бие 40 секунди по-късно за излизане от час, защото часовникът на сървъра е изостанал. Не ги интересуваше фактът, че реално е бил и 40 секунди по-късно за влизане. Дори си гледаха телефоните и се радваха като първокласници, когато показва 10:49… става 10:50 и звънецът се пуска на секундата. В същото време сме пробвали технологии като STEM и STEAM, които макар и много впечатляващи, бързо губят ученическия интерес, защото липсва творчеството и децата знаят, че нямат никакъв принос в създаването им. Колегата работи в кръжок с Lego роботи и Raspberry PI. Има страхотен интерес, защото тези технологии дават точно възможността за творчество.

Вие интересувате ли се от гейминг? Какви са предимствата на игрите в образованието?

Да и това учудва много от децата. Често ги чувам да казват: „ама вие сте възрастен“. Да, и? Според една разпространена теория, която споделям с учениците, човек е като тенджера под налягане и за да не гръмне, му трябва вентил. Едни предпочитат да са сред природата, други да излязат на кино или ресторант, а аз предпочитам да се разсея с някоя игра. И винаги избирам такива, които може да има времеви лимит. Затова любимата ми е „Mortal Kombat”. Дори и профилната ми „снимка“ във Facebook всъщност е колаж от играта, направен на Photoshop. Защо ми е любима? Ами влизаш, играеш 3 битки и излизаш. Това ми е като мото. За 15-20 минути се разсейваш от всичко, което може да те е изнервило през деня и намираш малък отдушник.

Проблемът на сегашното поколение е, че много от тях вземат нещата присърце в гейминга и благодарение на родители и учители, които смятат това за губене на време или дори го забраняват, те нямат гейминг култура.

Няма да забравя първите години като учител. Идва един мой ученик с превързан крак. Питам го какво става, а той ми каза, че паднал и си навехнал глезена, докато се опитвал да тича по стената, както правел Принцът на Персия. Тогава се съгласих, че рейтинг 14+ за тази игра е напълно логичен.

Наскоро чухме по новините, че обвиняват игрите за насилието, случващо се в САЩ. Не, не са виновни игрите, а мълчанието на възрастните по въпроси около гейминга. Не можем да се преструваме, че гейм индустрията, една от най-големите в света (според някои анализатори, дори застигаща или изместваща филмовата) не е фактор в определянето на мирогледа на подрастващите. Нашата роля е да не заклеймяваме, а да обясняваме. Реално, след случая с навехнатия глезен, съм отделял винаги поне по 10 минути на седмица с даден клас, за да си говорим за нови игри и какво можем да научим или да не научим от тях. Защото, ако това се прави регулярно от всички, ще приемаме Mortal Kombat точно като игра за разтоварване, а не като призив да изтръгнеш сърцето на някого, защото виждаш ли един от героите превел точно това. Факт е, че деца, които играят, но споделят с мен и други, които ги изслушват, стават много по-малко агресивни спрямо съучениците си и близките си. Важното, което винаги им повтарям, е да спазват правилото на колежката по биология – всяко нещо, в голямо количество, е отрова. Геймингът помага, ако е разумно и с мярка, а не е мания и пристрастеност, която да пречи на работа ти. Ако вече си по-голям и искаш професионално да се занимаваш с това – моля, но докато си в училище е много важно, да успяваш да си начертаеш правилната граница, която и да те разтовари, и да не ти пречи.

Какво отличава Вашия град като иновативен и технологично напреднал? Как допринасяте за развитието на неговата IT инфраструктура?

В Троян има няколко фирми, които се появиха през последните години, но най-голямата безспорно е TSD, която има филиали в София и в Пловдив. Тази фирма започна да привлича младите хора и да ги амбицира да учат за програмисти, защото предлага много добри условия за работа и най-вече момичетата видяха, че ИТ секторът не е само за момчета.

Има ли технологични общности от програмисти на местно ниво? Организират ли срещи и събития?

Много бих искал да кажа, че има, но практиката показва, че по-скоро се организираме в Discord или други системи за общ разговор, а не в нещо като JS Talk например. Като цяло явно не сме пораснали достатъчно, за да можем да бъдем център на подобни събития, но това не пречи голяма част от учениците да са информирани и дори заедно да сме присъствали на различни национални мероприятия. Например с група ученици бяхме на тазгодишното издание на Webit и те бяха истински впечатлени, особено от робота Хармъни.

Кой български град определяте като IT център?

Ако ме бяхте попитали преди години, когато бях ученик, щях да отговоря Варна. Тогава почти всичко тръгваше оттам – имаха най-бързия интернет, регистраторът на домейните беше там, бяха с най-иновативните технологии… Разбира се, това е в миналото. Сега всеки един добър програмист е или в София, или мисли да отиде в София. С технопарка и всички други възможности за развитие, София е не само столица, но и технологична столица на България. Единствено се надявам все повече фирми да не се плашат да наемат freelancer-и от провинцията, защото с днешните технологии невинаги местоположението ти определя твоите качества.

Интервюто проведе екипът на DevStyleR