Антония Атанасова ни разкрива детайли за freelance пазарa и какво да направим, така че да се издигнем в него по най-добрия начин. Тя работи на свободна практика като Web Developer, започвайки от нулата, но достигайки ниво, позволяващо ѝ сама да избира проекти, по които да работи. 

От колко време се занимавате с freelance? 

В началото не започнах точно с freelance, тъй като работих в агенция за дигитален маркетинг. В даден момент любителски започнах да уча програмиране, изключително много ми хареса да изработвам сайтове и предложих на компанията да започнем да предлагаме и такава услуга, каквато повечето маркетинг агенции предлагат. Следователно, започнаха директно към мен да аутсорсват дадени поръчки от клиенти, които имаха нужда от изработването на уеб сайтове. Тъй като по-силно исках да се занимавам с програмиране, няколко месеца след това напуснах тази компания, но въпреки това, те продължиха да ми дават поръчки, а аз пък започнах сама да намирам клиенти по различни начини. Това беше преди три години.

Какви са начините за намиране на клиенти? 

Те са различни спрямо това, дали човек иска да работи с български или чужд пазар. Когато аз започнах, тъй като нямах изградено портфолио, а дотогавашните ми проекти бяха под името на компанията, която ми ги даваше, първите ми лични проекти бяха за неправителствени организации, на доброволни начала. Само защото исках да изградя портфолио. След като направих два безплатни проекта, третият, който започнах, пак беше уговорен да бъде безплатен, тъй като аз бях член на въпросната организация. Все пак, хората много го харесаха и ми платиха. След това реших, че вече имам някакъв изграден опит и комуникация с хората и реших, че е време да започна да си търся и други клиенти.

Доста време инвестирах в personal branding. Изградих си портфолио, социални мрежи, страници и т.н. Все пак бих казала, че клиентите са били тези, които винаги ме намират. Аз по-скоро избягвам процеса на търсене. Опитвала съм в големи платформи като UpWorks и Freelance, но предпочитам българския пазар, тъй като комуникацията става по-бързо. Все пак – тези платформи са изключително добри за freelance-ри.

Какви съвети бихте дали за възможно най-добро изграждане на портфолио? Кои поръчки биха били добри и кои биха повлияли лошо? Трябва ли да се отказват поръчки? 

В началото, смятам, че не трябва да се отказва никакъв проект. Трябва, дори да се взимат проекти, които не се заплащат, защото човек изгражда име и чак след това може да започне да иска някаква по-висока сума за услугите си. Моите първи проекти включваха всичко, което ми се предложеше. След време започнаха да стават прекалено много и се налагаше да избирам, но за мен изборът е много лесен, тъй като винаги си захващам проекти, които да ми допадат на мен и да са на определена тематика.

За доброто портфолио, човек не трябва само да покаже проектите си, а да показва кой е той и как работи, какъв е процесът му на работа. Клиентите не ги интересува само портфолиото, а ги интересуват и факторите, през които ще преминат в изграждане на проекта.

Връзката с клиента трябва да бъде максимално добра? 

Freelance-ът е толкова готина професия, защото ние не се занимаваме само с едно нещо.  Повечето фактори ги управляваме сами. Нямаме project manager-и в повечето пъти, особено пък когато стартираме. Комуникацията с клиентите е директна.

А коя е негативната част на тази професия? 

На семинара, който последно водих за freelance, споменах, че положителните страни са, че можем да печелим колкото си поискаме, да работим по колкото проекта искаме и можем да бъдем много гъвкави във времето. Ако решим, можем и по 20 часа на ден. Но същевременно – съществува рискът нито да нямаме пари, нито проекти, нито как да сме гъвкави с времето.

Лошата страна на freelance-а се появява, когато човек не може да пребори това, да бъде инициативен, така че да просперира сам в това, което прави. Голяма степен от нещата не ни ги казва никой. Ние сами си определяме правилата, за това е изключително важно човек да може да организира сам цялото това нещо за себе си и да има желанието да го прави. Повечето хора, когато нямат ясен път, полза и графици, се отказват или решават, че това не е тяхното нещо. Не, че е лошо това качество, но да кажем, че ако човек го пребори, то ще се превърне в доста голям плюс. Но мисля, това е най-трудна стъпка.

Да кажем, че човек разполага с тази организираност и инициативност. Все пак, като freelancer единствено, способен ли е да задмине стандартите, които би получавал на същата developer позиция, само че в офис, работейки за компания? 

Това зависи много и е строго индивидуално за човек. Аз съм работила 3-4 месеца само като freelance, без нищо друго. През това време единствено учех, но всичко за мен беше окей. Проблемът е, че дойде време, в което имах нужда да съм с някакви колеги, екип с някаква организация. Freelance-ът също предполага екип, но той е дистанционен. Чуваме се по Skype, даваме си срокове. Но на мен ми липсваше да работя с хора и да сме на едно място, затова реших, че на този етап full time freelance-ът не е изцяло за мен. Но реално ако човек реши, че това е нещото, с което иска да се занимава и да превърне в свой бизнес, може директно да аутсорсне цялото си време натам. Да вземе по-големи проекти и по-дългосрочни, и реално приходът ще си дойде като месечна заплата.

Как се рекламираме на пазара? 

Много зависи, но все пак живеем в дигитален свят и е редно всички да ни асоциират с това, че сме freelancer-и. А това не става и много трудно, стига да се сподели feed в социалните мрежи. Ако всеки споделя това, което прави и с което си изкарва прехраната, все повече хора ще разбират за това. Смятам, че това трябва да се прави от всеки един freelancer.

Имате ли наблюдение за freelance пазара в България и къде се намира той спрямо страните от Източна Европа или Европа като цяло? 

Аз лично съм виждала много малко freelance-ъри, които отделят специално време на това да се брандират. Повечето разчитат на платформите. Ако влезете в UpWork, в профила на всеки има достатъчно информация за него, така че да му се доверите. Дори пише и колко пари е получил този човек през платформата. Изключително лесно е да се работи в такава платформа, защото тя ни дава целия процес. Дава ни клиента, дава ни интеграция с плащане и по-голямата част от freelance-ърите в Европа работят по този начин. Аз лично не го предпочитам, защото за мен freelance-ът не е просто нещо, което ми носи приходи, а е нещо, в което има много комуникация. Харесва ми да се справям с всичко сама, без платформа.

Как може един freelance-ър да даде оценка на труда си максимално добре, така че да не иска прекалено голямо възнаграждение, но също и да не смъква много от цената, само и само за да го наемат – което също не би изглеждало добре? 

Реално, когато човек започва има няколко важни стъпки. Както вече споменахме – да се брандира. Да има свой сайт, да има портфолио и реално хората да знаят кой е и с какво се занимава. Когато аз стартирах, нямах никакъв проблем да дам труда си безвъзмездно. След това, започнах да разпитвам всички от моята сфера и да проучвам по всички възможни канали, колко би струвал моят труд, на базата на опита ми. Проучих и в Европа колко струва, като разбира се, там цените бяха три пъти по-високи. След като разбрах каква е средната сума за България, аз поисках на първия си клиент два пъти по-малко. Това беше, защото процесите ми не бяха изчистени, беше ми трудно, не бях сигурна в себе си, но това нещо се изглаждаше с всеки следващ проект. След като успях да си изчистя целия процес на работа, не ме тревожи дали взимам малко или много, защото знам на колко се оценявам. На семинара, който водех ме попитаха “на каква сума да започнем”. Според мен няма верен отговор тук, всеки трябва сам да проучи пазара и прецени стойността си.

Интервюто проведе Пламен Михайлов