Мария Матева е софтуерен инженер в британската компания ATTRAQT. От началото на нейното развитие до сега, тя остава заклета джаварка. Преминава през компютърни науки и изкуствен интелект, но нейният IT път ще бъде осмислен, едва когато успее да сбъдне мечтата си – да напише софтуер, заличаващ алчността от съзнанието на хората.

Какво Ви затрудни в научаването на програмни езици? Какво намирате за лесно и съответно – какво за трудно? 

Не мога да кажа, че съм програмистки полиглот. За мен лично са по-любопитни проблемите, които имат допирна точка с математиката и основите на компютърните науки – алгоритми, структури от данни, оптимизации за ефективността им и т.н. В този ред на мисли, самото научаване на езиците не беше предизвикателно за мен. Решаването на конкретни задачи с тях е наистина вълнуващата част. Трудностите се появяват при избора на точните подходи и технологии в перспектива, и правилното им приложение, създаване на добра архитектура на продукта – проста, скалируема и ефективна. Освен това, следването на новостите в бранша е истинско предизвикателство. Мисля, че минаваме и модната индустрия по динамика.

Като човек учил компютърни науки, какво е нивото на образованието от Ваша гледна точка? 

Аз съм много доволна от образованието, което получих във ФМИ. Честно казано, университетът ми предложи повече, отколкото можах да взема. В нашите потоци имаше впечатляващо студентско тяло и много добри преподаватели. Незаменимо е това, което научих от всички тях.

За състоянието в момента не мога да говоря в детайли. Младите колеги, които сме взимали “от скамейката”, са се справяли изключително добре. Наблюдавам появата на множество школи, които дават шанс и на хора извън бранша, на различни възрасти. Доста от тях също се справят добре.

Харесва ми, че сега има повече деца, които още преди да завършат гимназия научават много, правят интересни проекти и са безкрайно вдъхновени. Популярността на IT сферата си казва думата.

Предполагам не е достатъчно човек просто да изкара 4 години университет… Трябва ли постоянно усъвършенстване и научаване на нови неща? В противен случай, ако не се ъпгрейдваш, има ли как да намериш работа със сигурна позиция, или в даден момент ще станеш демоде и компанията ще продължи без теб? 

Единственото сигурно нещо е промяната. Важно е човек да учи и да се развива. Всички го правят – и производителите на хляб, и земеделците, и лекарите, и адвокатите. Във всички сфери има новости и е отговорност на професионалистите да ги следят. Както казах по-горе, нашият бранш се развива твърде динамично.

Но в момента има голям глад за способни кадри и програмистите не се притесняват особено за позициите си. Прогнозите гласят, че нуждата от софтуерни инженери в ЕС ще се увеличава в идните години.

Относно компаниите – има различни видове – някои са по-иновативни, други залагат на изпитани методи и не бързат чак толкова с новите решения. Има фирми, които търсят хора, владеещи доста стари технологии и моето впечатление е, че те по-трудно си намират служители. Но и самите програмисти търсят работни места, които ще им позволят по-голямо развитие.

Позициите ми се струват сравнително сигурни. След като човек мине изпитателния срок и навлезе в проектите, не е много лесно да уволниш програмист по мои наблюдения. Рядко се налага. За нас е по-добре да се местим отвреме-навреме така или иначе.

Магистратурата Ви е по изкуствен интелект, отново в Софийски Университет. Разкажете за тази специалност? Какво представлява, какво Ви привлече и какво Ви донесе изучаването на AI? 

Когато се записвах, това беше най-интересната за мен и една от най-трудните магистратури. Студентите, приети в нея също бяха сред най-добрите. Специалността включваше курсове по машинно самообучение, извличане на информация, анализ на данни, семантични технологии, невронни мрежи, компютърно зрение, разпознаване на образи и т.н. Привлякоха ме типа проблеми, които “изкуственият интелект” решава, като например, да разпознае лице на снимка, да разпознае частите му, или пък да анализира части от текст, да ги преведе машинно, да определи настроението в дадено изречение и пр. Имах страхотни преподаватели като проф. Агре, проф. Нияшева, проф. Койчев и имах възможността да направя дипломната си работа при научни сътрудници от БАН/СУ –  доц. д-р Кирил Симов и проф. д-р Петя Осенова. Удоволствие и чест е човек да работи с такива хора – научава наистина много. Заредих се с любопитство и ентусиазъм за години напред.

Всъщност, как станахте Software Engineer? Точно този профил ли искахте от програмирането? 

Изборът не беше лесен тогава. В гимназията бях влюбена във физиката и математиката. Нямах обаче ясна визия как искам да продължа с тях. Разпитвах познатите си първокурсници и внимателно проучих програмите на потенциалните специалности.

Един приятел ми посочи “Компютърни науки” във ФМИ на СУ и до ден днешен съм му много задължена. Това се оказа най-правилният избор за онзи момент.

Веднъж попаднал във ФМИ, човек автоматично си “изцапва” ръцете с някаква IT дейност. Известно време се лутах точно какво искам и именно изкуственият интелект ме задържа в бранша. Той направи програмирането наистина интригуващо. Впоследствие и други теми ми станаха интересни. Може да се каже, че сега съм точно в профила, който искам.

С какви програмни езици е свързана работата Ви? По какви интересни проекти работите?

Така се стекоха нещата, че си останах джаварка – от началото до сега. Естествено, налагало ми се е да пипам доста екстравагантни неща (например, Haskell-базиран език за писане на граматики на естествени езици – GF), но основата е била винаги Java.

За интересните проекти – в текущата ми компания интегрираме три софтуерни линии в една. Този процес създава множество интересни инженерни задачи. Отделно, работя над проект за синоними при търсене и той доста ме вдъхновява.

Освен всичко, Вие сте и преподавала… Разкажете за този Ви опит и интерактът със студентите.

Да, във ФМИ има лека нотка на взаимно училище – някои от по-напредничавите студенти започват да помагат на преподавателите. Особено тези, които имат вече съществен опит от бранша. Доста естествено се получава. Аз се включих чак в края на магистратурата. Работата ми в Ontotext беше много свързана с предмета, по който ме поканиха да водя упражнения.

Работата със студенти е изключително удовлетворяваща, но и изискваща. Насреща си имаш 20-30 умни и жадни за знания глави, които не се задоволяват с прости отговори. Но най-важното е да представиш предмета по интригуващ начин. Тогава виждаш как твоите интереси и усилия се мултиплицират многократно в лицата на млади и енергични хора. Незаменимо чувство.

Беше ми доста трудно да съчетавам работа като програмист на пълен работен ден и преподаване. Затова накрая се отказах. Впоследствие получих големи признания за тази дейност от студенти в най-неочаквани моменти и това осмисли всяка минута усилие за преподаването. Може някой ден да се върна отново към него.

Какво представлява Information Retrieval?

“Извличане на информация”. Знаете, че е трудно с преводите на български на някои термини, а този има доста сходни. Затова когато преподавах аз започвах с “ние сме курсът с търсачките”. Извличането на информация се състои в създаването на “каталог” на наличните данни (индекс), предоставянето на ефективен механизъм за търсене върху него (търсачка), и в представянето на дадена нужда от информация на машинен език, който търсачката “разбира”(заявка). Излишно е да ви казвам, че го практикувате всеки път като ползвате “Google”. На пръв поглед изглежда като решена задача, но има много тънкости, а и нови нужди, например, търсене по картинка.

С какво се занимавате извън професията, извън матрицата, така да се каже? Какви са Вашите хобита и интереси? 

С ходене по протести. Ще ми се да има повече активни интелигентни хора в гражданското ни общество. Мисля, че сега е по-нужно от всякога. Иначе, както всички, и аз обичам да пътувам, обожавам да обикалям по музеи и галерии, автентични места, обичам да ходя на театър и концерти. Но най-ценно е времето, прекарано сред природата! Включвам се в разнообразни еко-кампании, например, за садене на дървета. Аз съм човек от морето, който се учи на планина. Движението и спортът са изключително важни за седящи професии като нашата, така че гледам и редовно да минавам през фитнеса. Пиша блог за борбата с излишните килограми.

Ако можете да създадете един код, уникален, който да промени нещо в света – какъв би бил той? 

Бих написала софтуер, който изтрива алчността от съзнанието на хората и бих заразила всички мобилни мрежи с него. Мисля, че доста проблеми ще изчезнат така.

Интервюто проведе Пламен Михайлов