Кирил Балтаджиев е студент в Американския университет в Благоевград. Той е стажант в Tumba Solutions, където се занимава с интересни проекти. Кирил има специално отношение към музиката и към програмирането.

Как започва работният ти ден?

Почти винаги си правя кафе. Просто без кафе не мога. Идвам около 10:30-11:00. Хубавото за Tumba е, че няма строго работно време.

С какви проекти се занимаваш?

Разработвам система за администрацията в компанията. Технологиите, които използват за нея, са доста. Основата е JavaScript, което технически е Google Apps Script. Но има и допълнителна функционалност отгоре. Има толкова много неща, които ми е трудно да изброя.

Как изглежда бюрото ти? Имаш ли нещо по-специално на него, напр. талисмани, специална чаша?

Не съм се прибирал скоро в Благоевград и не съм скочил да си взема някои неща. Но определено искам да си взема едно кактусче, защото всички знаем, че това е офис растението. Гумено патенце все още нямам, но си търся активно. Наблюдавам как постепенно нещата се трупат върху моето бюро. В началото просто си върших задачите и си тръгвах, събирайки почти всичко.

Имаш ли интерес към даден спорт?

Не бих казал, но по принцип играя футбол с приятели. Откакто съм в университета, не съм се занимавал активно със спортуване.

Какви програмни езици използваш? Къде си ги научил?

С програмиране се занимавам още от гимназията. Първият език, с който се запознах, е Pascal. Доста стар език, но върши работа за обучителни цели. Впоследствие започнахме да пишем на Visual Basic и тогава се запознах с някои графични елементи. Когато влязох в университета, записах се на курсове на C++, Java, C#. Като цяло съм запознат с повечето езици, но не мога да кажа, че съм ги овладял напълно. Защото всеки един от тях има по нещо специфично и конкретно, за което трябва практика. Откакто съм стажант в Tumba, започнах да се занимавам активно с JavaScript. Доста добре дойде фактът, че взех курс за JavaScript точно преди да дойда тук, така че това със сигурност ми помогна. Това са технологиите, с които се занимавам и езици, на които пиша.

Каква литература четеш за разпускане?

Когато намирам време, чета художествена литература. Най-често чета приключенски романи. Просто обичам, когато и да чета нещо, просто да ме изкара извън реалността, да се откъсна за момент. По този начин разпускам. Книгите на Толкин са уникални. Прочетох “Хобит”, а сега съм на първата книга от “Властелинът на пръстените”. Препоръчвам също и Айзък Азимов.

Къде откриваш решение на професионалните си предизвикателства?

Като Junior Developer се опитвам да бъда, колкото се може по-независим. Все пак работата е една предизвикателство, което е лично към мен. Така че искам да постигна, колкото се може повече с мои усилия. Когато обаче имам някакъв нерешим проблем, колегите в офиса винаги са насреща. Никога не съм срещал проблем, който те да не могат да решат. По този начин решавам проблемите и разбира се – Stack Overflow. Но винаги имам по едно гуру в офиса за определен проблем и буквално за 5 минути се решава всичко. Това ми спестява поне 1-2 часа търсене в интернет. 

Как се справяш с концентрацията в работна среда?

В офиса е много спокойно. Супер тихо е. С концентрацията не съм имал особени проблеми. Винаги помага, когато прегарям, да си пусна музика за 2 минути и да се разсея. След това обратно се връщам към проблема с нови сили. Това помага много за концентрацията.

Какви са ти хобитата след работа?

Свиря на китара от 3 години. Като се прибера и веднага хващам китарата. Удрям няколко акорда и това винаги ми е приятно. По принцип съм и радиоводещ в Университетското радио. Това също е много приятно хоби, което не правя през лятото. Музиката ми е голяма част от ежедневието.

Помниш ли първия си работен ден? Как беше интервюто?

Първият ми работен ден мина малко по-бавно, защото беше ден за ориентация. Да ми покажат офиса, да ме запознаят какво ще работя. Тогава ми връчиха служебния лаптоп. Нямаше нещо по-интересно. Но пък беше хубаво, защото имах време да разгледам всичко, да свикна с работната обстановка. Интервюто беше интересен момент, защото беше едно от първите ми интервюта. Бях много развълнуван.

Посещаваш ли технологични събития? Защо според теб са важни?

До преди година не посещавах събития, но миналата година бях на хакатона, организиран от Американския университет. Аз съм част от The HUB AUBG. Кандидатствах за член на клуба и бях един от организаторите. По този начин индиректно участвах и виждах всичко как се случва. Тези събития са страшно важни, защото за всеки един млад програмист е изключително важно да има добра мрежа от контакти. Без контакти много трудно се намират възможности за работа, много трудно се намират проекти, върху които да работиш и т.н. Много е полезно, въпреки че програмистите не се хвалят с това, че са много социални, но е много важно да се опитват да бъдат такива.

Разкажи ни за забавна случка по време на работа.

Колега имаше проблем с лаптопа си – вентилаторът му шумеше страшно. При което стоим си на една маса и това нещо започва да шуми все едно излита самолет. При което колегата решава, че трябва да го удари, за да спре да шуми. Шумът идваше от вентилаторчето, което е леко разклонено и като го удари, то се наместваше за секунда, но от самото въртене пак започваше да шуми. Първите 5 минути, в които бяхме с друг колега там, той просто на всеки 10 секунди удряше силно върху лаптопа, а ние се опитвахме да водим някакъв разговор. И аз не издържах и започнах да се смея.

Къде си се представяш след 5 години?

Бях почти сигурен къде искам да бъда след 5 години, докато не започнах стажа. Понеже видях, че практиката учи на много неща. Първоначалната идея беше, след като завърша бакалавъра ми, да си намеря магистратура. След това да я завърша и нея и да започна да се реализирам. Съответно след стажа преди да правя някакви специализации, ще се фокусирам върху това да работя и да намеря моята сфера, в която искам да се развивам. След 5 години се виждам като Senior Developer. Това е голямата дума.

Кога кодиш – през деня или през нощта?

Никога не съм бил сутрешен човек. За мен максималната продуктивност е между 16 и 18 ч. През нощта също предпочитам. Затова и като бях в Америка на бригада, часовата разлика смаза моите колеги, а аз просто си минах на нормалния си режим. Ставах сутрешно време, бях продуктивен и нямах никакви проблеми.

Имаш ли домашен любимец? Как се казва той? 

От 15 години имам пинчер. Казва се Ники. Голям сладур е. Остарява вече и взе да побелява видимо, но жив и здрав да е. Много си ни радва вкъщи.