Планинското колоездене е популярно хоби за много хора по света. То съчетава физическата активност с любовта към природата и добрата компания. За това какво е да си планински колоездач, разговаряме с Любомир Попов.

Разкажи ни за себе си, с какво се занимаваш и какви са твоите интереси?

Казвам се Любомир Попов. Програмист съм от почти осем години, отскоро съм част от екипа на “Ocado Technology”. Работил съм по различни видове проекти през годините, на различни позиции – Front-End, Back-End, Full Stack. Напоследък работя главно като Front-End разработчик. Извън работната обстановка съм човек, който много обича да прекарва времето си навън, сред природата. Извън вкъщи, в парка или най-вече в планината, където предпочитам да съм на две гуми – с колелото. Обичам да се разхождам и пеш, но забавлението с велосипеда е много по-голямо.

Как започна да се занимаваш с планинско колоездене?

Първото ми истинско каране в планината, по пътека, беше с един мой колега от университета, Филип. Понастоящем сме колеги в компанията, много интересно се стекоха обстоятелствата в това отношение. Аз тогава много исках да карам маунтин байк, но не познавах никой, който да ме заведе по пътеките, въпреки че живеех много близо до планината. Тогава Филип ме покани на едно каране и още на второто излизане с колелото се запознах с хора, с които карам и до днес. Добри приятели сме не само на две колела, но и в живота като цяло. Тези хора са част от “BT Revolution” – нашият колоездачен клуб. Той е неформален и е една чудесна приятелска общност – там сме малки и големи, приятели, колеги – една интересна социална среда.

Какво ти дава този спорт? Свързваш ли го с натоварването в работата?

В началото всичко започна като хоби – вместо да ходя на фитнес, ходех да карам колело в планината и определено много ми допадаше, не само спусканията, но и изкачванията. С напредването на работата и кариерата колоезденето придоби и друг смисъл – прекарването на време в планината с колело ми дава спокойствие, освобождава ме от ежедневните мисли. Ежедневието на програмистите е доста забързано, проектите, по които работим, са комплексни, трябва да се помнят редица детайли и в един момент човек просто трябва да разпусне, да излезе от контекста на ежедневния офисен живот. С колелото това се постига напълно!

Популярен ли е този спорт сред работещите в IT сектора?

Бих го определили като популярен. Аз лично познавам няколко колеги от IT сектора, които са доста сериозни, ходят по състезания и не просто ходят, но и тренират буквално и през обедните почивки! Моето впечатление е, че доста хора от IT бранша търсят подобен спорт, за да разпускат, и много от тях избират колоезденето.

Участваш ли в състезания? Кои са най-популярните?

Участвам от време на време. Преди имах повече участия, стигал съм до 10 – 12 състезания на сезон, в момента в участвам в около 3 на сезон.

Като най-популярно съревнование бих определил 24-часовия маратон над село Мътеница. Това състезание е изключително популярно сред истинските фенове на планинското колоездене. Форматът е много интересен и малко хора се решават да поемат това предизвикателство. Друго известно състезание е 100-километровата обиколка около Витоша (“Витоша 100”). Почти всички знаят за това мероприятие и, макар че е много масово, в никакъв случай не е леко – както като дължина на трасето, така и като условия като цяло. Ранното ставане не е за всеки програмист!

Важно е да спомена и “Купа Мургаш” – изключително предизвикателно трасе. Последната година беше организиран и турнир Мургаш Епик, който вече се мери със състезания от международно ниво – като подготовка, трасе и предизвикателство към участниците.

Колоездачите организират ли понякога благотворителни инициативи?

Сещам се за една инициатива в подкрепа на едно момче с церебрална парализа, за което трябваше да се пригоди велосипед, с който да се измине 300-километров маршрут по Дунав за 5 дни. Знам за тази кампания, че беше изключително успешна (можете да научите повече тук)! Друго интересно нещо, което съм срещал при състезателите е, че някои от тях са подарявали наградите си (в доста случаи наградата е велосипед) на деца в неравностойно положение, които обичат колоезденето, но не могат да си позволят велосипед. Щастлив съм, че хора от близкото ми обкръжение са правили този много хубав жест!

Разкажи ни някоя интересна случка от твоя опит като колоездач.

Наскоро се събрахме голяма група, около 10-15 души, и излязохме да покараме. Опитните от нас в планинското колоездене бяхa малко на брой, за повечето този спорт беше нов. Някои от тях дори бяха с градски велосипеди. Имаше едно спускане, на което изчаках всеки по отделно и ги предупредих да внимават, защото спускането е коварно, увлича, има пясък и може да поднесат и да паднат. След като изчаках да минат всички, потеглих и попълних колекцията си от нелепи пребивания, като се подхлъзнах на един пясъчен насип на последния завой и се пребих пред погледите на всички хора, които бях предупредил да внимават. Внимавайте, когато инструкторът ви не прави това, което ви казва!

Интервюто проведе Цветанка Боева.