“Какво ще стане, ако роботът в бъдеще получи същия брой човешки мозъчни клетки като на един човек.” Кевин Уоруик е първият киборг в света, който дори имплантира чип в съпругата си и успява да свърже нервната си система с нейната чрез електрически сигнали. Кевин сподели за първи път пред българска медия за своите научни разработки върху интелигентни компютърни методи и комуникация от нов тип.

Какво означава да бъдеш първият кибернетичен човек в света? Как се захранва Вашия имплант и как функционира?

Експериментите, които проведох, бяха изключително вълнуващи от научна гледна точка. Мога да опиша като много специално чувството да бъдеш първият човек, който някога е изпитвал нова форма на комуникация и да можеш да контролираш роботска ръка, използвайки собствените си мозъчни сигнали, и то на друг континент. Имплантът “BrainGate” се нуждаеше от собствено захранване, за да предава сигнали от нервната система към компютъра, както и за да използва сигнали от компютъра с цел стимулиране на нервната ми система. По този начин успях да извърша цяла поредица от експерименти.

Каква е разликата между Вашите научни тествания “Project Cyborg 1.0” и 2.0? Какви са плюсовете и минусите?

Проект “Cyborg 1.0” включва устройство за радиочестотна идентификация, което бе имплантирано в лявата ми ръка. С това компютърът в моята сграда можеше да проследи местоположението ми в реално време. Например докато минавах по коридора светваха светлините, докато отивах към лабораторията, вратата се отваряше автоматично. Когато влизах през входната врата пък чувах поздрава „Здравейте професор Уоруик“.

Проект “Cyborg 2.0” включва BrainGate имплант, който се инжектира в нервната система през лявата ми ръка. Операцията по поставянето на импланта беше проведена от неврохирурзи и отне 2 часа. Имплантът се състоеше от 100 електрода с шипове с дължина 1,5 mm. Това електрически свърза нервната ми система към компютър, а след това и към интернет. Ултразвуковите сигнали ми придадоха усещане за разстояние между обектите. Когато един обект се приближаваше по-близо до мен, мозъкът ми моментално получаваше импулси електрически ток, увеличаващи се честотно. Нервната ми система беше включена към интернета на Ню Йорк и само със силата на мозъчните си сигнали контролирах робо ръка чак в Англия. Ръката притежаваше и сензори на върха на пръстите и данните се ползваха, за да стимулират мозъка ми в Ню Йорк. Нервната ми система и нейните възможности бяха разширени чрез интернет. Усещах колко много сила моята робо ръка може да приложи на друг континент.

Съпругата ми също имаше имплантирани електроди в нервната си система, дори свързахме нервните си системи чрез електричество. Всеки път, когато  свиваше ръката си, мозъкът ми получаваше сигнал. Общувахме телеграфно. В бъдеще този експеримент ще се проведе от мозък към мозък и ще бъде метод за комуникация със силата на мисълта.

Тази имплантацията на чипа се случва през август 1998 г., но не се превръща във „вълната на бъдещето“. Според Вас защо и как идеята отговаря на настоящите опасения за сигурността на данните ни?

Ролята на имплантът от ‘98 беше само да ме идентифицира и направи едно цяло с компютъра в моята сграда. Аз бях първият човек, който експериментира с този имплант. Понастоящем същата технология се използва и за заплащане на пътувания в Швеция, както и редица други приложения. И все пак съм съгласен, че все още не се е превърнала в голямата нова технологична вълна.

Смятам, че етичното ни общество все още е малко предпазливо по тази тема, но същевременно жизненоважно ново приложение все още не е въведено. Един потенциален пример за това би бил следното, представете си, ако една страна разреши подобни импланти да се използват като допълнителна паспортна информация, така че да можете да стигате до предната част на опашките за паспортна проверка, когато пътувате. Ето с такива заявления, в които обясняваме как ползите биха могли да бъдат полезни, драстично ще се увеличи и броят на ползвателите им. Да, хората имат опасения за неприкосновеността на личния си живот, но аз вярвам, че тези притеснения обикновено изчезват, когато приложението е истински полезно!

Снимка Дейвид О’Нийл.

Институтът по физика Ви обяви за „един от 7-те изтъкнати учени, които илюстрират етичното въздействие, което научната работа може да има”. Как бихте определили Вашата научна работа, каква е нейната основна цел и как тя помага на технологичния напредък на човечеството?

Отчасти това е свързано с подобряване на терапевтичните методи за лечение на неврологични проблеми. Но също така е свързано и с повишаване на човешките способности – придобиване на нови сетива, по-добра комуникация, по-добра памет и така нататък.

Също така поставих биологични неврони в роботско тяло, като по този начин придадох на робота биологичен мозък – за да може да използва човешки мозъчни клетки, като обикновено мозъчните клетки идват от плъхове. Всички тези неща повдигат етични въпроси, особено човешкото подобрение. Тъй като става дума за „интелигентност“, създаването на човешко ниво на суперинтелигентност може да не е приемливо за всички.

Кои са последните впечатляващи нововъведения в нанотехнологията?

Особено харесвам някои от последните разработки в нанороботите. Те могат да революционизират медицината, като например такива роботи започнат да обикалят в тялото ни, да прилагат химикали или пък да извършват незначителни операции. Мисля, че е време да тестваме някои от тях сега, за да видим какви са възможностите. Възможно е дори да могат да се използват и за прилагане на електрически импулси – нещо, което може да е изключително полезно, като имаме предвид, че нервната система и мозъкът работят електрохимично. Следователно е напълно възможно такива роботи да се използват за прилагане на електрически импулси с цел отстраняване на болката. Така няма нужда повече да приемате аспирин!

Някои от вашите изследвания включват интелигентни компютърни методи в полза на биомедицинското инженерство. Бихте ли ни разказали за работата по тези проекти, какви бяха основните технически трудности?

Работя с неврохирурзи в болницата „Джон Радклиф“ в Оксфорд, за да подобря положението на болните от болестта на Паркинсон. Дълбоката мозъчна стимулация включва прилагане на електрически импулси към центъра на мозъка на реципиента, за да се противодейства на тремора (неволевите свивания и отпускания на мускулите) и симптомите на заболяването.

Ние измерваме електрическата активност в мозъка на индивида и го захранваме в изкуствена интелигентна система, която се научава да разпознава (и моделира) тази конкретна част от човешкия мозък. Системата може да предскаже много точно началото на симптомите, така че стимулацията да се използва само когато е необходимо т.е. стимулиране при поискване. Но също така, поради класификационните свойства на AI, той също е добър при посочване на вида на болестта на Паркинсон, която пациентът има. Този метод е много полезен и е в помощ на хирурга при дефиниране на конкретния случай на пациента и необходимото за него лечение.

Докъде може да стигне AI и какво ще се случи с противоречивото култивиране на човешки неврони?

Вече се обръщаме към AI в много практически приложения и се доверяваме на това, което може да направи технологията за нас. Разбира се, това може да бъде много съществено за медицинските приложения и дори при вземането на решения. Но също така може да бъде и много опасно във военната и / или финансовата търговия. В подобни случаи може да се вземат решения, които да навредят на някои хора и нищо не можем да направим по въпроса. Важното е, че AI трябва да бъде част от мрежа.

Като хора ние не сме в състояние да разберем какво всъщност означава интелигентност в контекста на машинната мрежа. Трябва да помним, че няма да можем просто да  изключим тази технология.

В едно роботско тяло човешките неврони могат да се развиват и разработват. Това е продължаващо изследване, което помага в медицината, експериментирайки с това, което е ефективно, с мини-мозъка. По този начин могат да бъдат наблюдавани ефектите на различни химикали или добавянето на мозъчни клетки.

Но какво ще стане, ако роботът в бъдеще получи същия брой човешки мозъчни клетки като на един човек. Как се отнасяме към такъв робот?

Как си представяте бъдещия технологичен свят и роботите, които ще го обитават?

Сливането на хората с технологиите е една вълнуваща перспектива. Този процес вече ражда много нови терапевтични лечения, а в бъдеще ще има още повече възможности. Електронните форми на медицината ще станат много по-разпространени. Но още по-интересното, което предстои е възможността за човешко подобрение и възможностите за много по-мощни средства за комуникация по отношение на емоции, чувства, цветове и мисли. Нашите настоящи средства за комуникация, речта, те могат да се окажат остарели. Също така, ще можем да изпитаме много по-широк спектър от сензорни данни, вместо да пропускаме случващото се около нас, което е настоящата ситуация. С тази нова технология няма да бъде нужно мозъкът и тялото ви да са на едно и също място. Всъщност, тялото ви дори не е нужно да бъде с ръце или крака, а по-скоро биха могли да бъдете сграда или превозно средство. Не е ли по-добре да свържете мозъка си с AI и технологията да действа за вас, а не срещу вас? Пред нас е цял нов свят.

Интервюто проведе Вяра Стефчева.