Първа част от интервюто с доц. Радева можете да откриете тук.

След като наши ученици прославиха България с първи места в конкурс на NASA , успяхме да се свържем с доц. д-р Веселка Радева – ръководител на Планетариума на Висше военноморско училище “Никола Йонков Вапцаров”, Варна. Като ръководител на проекта тя разказа повече за подготовката и сподели, че чрез учениците и студентите, участващи в подобни проекти, тя успява да изживее своята космическа мечта. През юни месец предстои участниците в конкурса да посетят Конференцията на NASA за международно космическо развитие, където екипът ще бъде не просто “отборът на МГ “П.Берон”, Варна, а отборът на България.

Как подготвяте учениците за конкурсите на NASA ?

За да ги подготвям, създадох една програма, която се казва “Ученическа космическа агенция”, в която се обучаваме на всички нужни за проекта дисциплини.

Аз съм астроном, но моето първо образование е инженерно. За начало създавам екип, уча участниците да работят и да бъдат отбор, много е важно да знаят какво е космическо право, как се управлява едно общество. Учим се на всичко докато постигнем нашите успехи, така тази година участвахме с два проекта. Получихме първо място в категория “Индивидуален участник” с проекта на Катерина Саматовна от 11 клас, която разработи проекта „GENESIS-369”. Второто ни първо място е в категория “Голяма група” с проект “Градът на космическия ускорител”, който е резултат от екипна абота на други ученици от 11 клас. Ръководители на проектите сме аз и Силвия Захариева, преподавател по физика и астрономия, както и носител на званието „Учителят будител на 2017“.

Мога да кажа, че Катерина е герой, тя беше човекът-екип. Миналата година тя участваше в един проект отново сама и получи 2-ро място, тази година успя и да бъде първенец. Тя е страшно добра и сама направи своя прекрасен дизайн благодарение на професионален софтуер за дизайн. Проектът й се казва “GENESIS-369”,  защото толкова часа й е отнело разработката му. Тази година проектът на космическия колайдер и на този космически град отне две години и половина. Това е много време, прекарано в четене и в сериозни дискусии. Много неща се отхвърлят, защото аз много трудно казвам “Да”. Не се работи лесно с мен, но участниците знаят, че резултатът накрая ще бъде много добър и дори се чудят как са могли да направят първите си варианти.

Какви са най-големите предизвикателства при разработката на проектите?

Отборният проект “Градът на космическия ускорител” стана много интересен, защото по принцип идеята за космически колайдер е разработвана през годините от много велики учени и всички казват, че това не може да се случи. Това беше и голямата провокация за учениците, а именно да докажем, че това може да се случи. За да се случи, през изминалата година, заедно с другия ръководител на проекта, Силвия Захариева, организирахме обучение на учениците в ЦЕРН, Швейцария, където български инженери им обясниха как работят ускорителите и отговориха на всичките им въпроси. Така че много хора са вложили много, много емоция и усилия, за да може България да представи нещо добро и най-вече децата да получат знания. Постигнахме страхотен успех и аз се гордея много с тях!

Защо за Вас е важно участието на учениците и студентите в подобни проекти?

Убедена съм, че проектите на всички участващи младежи са в основата на всички идеи, които ще се разработват за бъдещите космически градове. Това е една огромна банка с ноу-хау, която показва на младите и възрастните как трябва да изглежда един космически град на бъдещето. Това е хубавото на конкурса, защото провокира младите да направят проекти, без да се ограничават в мисленето. Аз може би съм по-консервативна и съм влязла в определени рамки на науката, но те са много мотивирани и знаят, че всичко, което поискат е възможно да се случи. Затова тези проекти са толкова ценни – ние създаваме космическото бъдеще на планетата и чест прави и на нашата държава, че е част от космическата цивилизация на тази планета. Предполагам, че децата на техните деца ще живеят и работят в космоса, на Луната и на Марс, а какво по-прекрасно от това да знаеш, че като ученик си правил този проект и той е толкова интересен, че твоите деца и внуци ще видят частица от него, когато бъде реализиран в космоса.

Победителите са поканени на Конференцията на NASA за международно космическо развитие. Какво ще се случи там?

Това, което казах на участниците е че, това, че са спечелили проекта всъщност е най-лесната част от играта, защото тепърва започва трудното. Те ще участват в Конференцията на NASA за международно космическо развитие през юни. Участието им е много сериозно, то ще е в научните сесии на космическите специалисти, където ще имат 10 минути за представянеа на проекта, следвано от много дълга сесия в рамките на няколко дни, когато те застават до своя постер, изготвят 3D модел на идеята и отговарят на въпроси на космически инженери, учени и гости които се интересуват от космоса. Тогава е най-големият изпит, защото целият екип трябва да знае всичко за проекта. Освен това трябва да се презентира достатъчно интересно, убедително и най-вече достоверно. Постерът също следва да е много атрактивен, както и презентацията и филмът. Екипът непрекъснато работи и се готви за това представяне, защото когато отидем, никой няма да говори за екипа на МГ във Варна, тогава всички ще говорят за България. Когато децата видят и усетят, че ТЕ са България, отговорността е огромна.

Кои са най-вълнуващите моменти в участията ви?

Миналата година, когато отново бяхме на първо място и представяхме “UniSpace” – общо космическо пространство за всички, при отбора дойде един възрастен участник в конференцията, който сподели, че идва специално, за да се запознае с нашия проект. Той каза, че е бил в комисията и има няколко въпроса, на които екипът успешно му отговори. Похвали ги и каза, че идеята е страхотна и тогава за първи път ние видяхме непознат човек, който идва да ни поздрави и иска да разбере повече за работата ни.

Коя е най-смелата Ви мечта за Вашите ученици?

Изпитвам страхотно удоволствие в работата с учениците и студентите, защото на практика аз съм част от екипа и успявам посредством тях да изживявам и своята космическа мечта.

Много често съм в Националната астрономическа обсерватория, където наблюдавам небето със своя телескоп. Моята мечта е някога някой от тях да полети, да направи една обиколка на Земята, да мине над България и над Рожен, над обсерваторията и да каже “Аха, доцент Радева отново е на телескопа и отново гледа към небето”! Това би ме изпълнило с огромно щастие! 🙂

Не можете да си представите колко съм горда, когато на конкурсите виждам едни страхотни, красиви, усмихнати, знаещи и уверени в себе си деца. Когато преди 2 години направиха конкурс за представянето на самите проекти, ние бяхме класирани на 3-то място, но младежите се бяха подготвили толкова фантастично, че ги класираха на първо място. Там беше директорът на Европейската космическа агенция, който беше поканен в екипа и аз съвсем случайно видях как заедно с колегите от National Space Society коментират как да бъдат подредени водещите финалисти. Тогава видях как той върви и казва: “Българите са най-добри, България е най-добра, българският екип е най-добър и трябва да бъде на първо място”. Ето това за мен беше най-голямата награда, да видя колко е жестоко категоричен в решението си, че сме най-добрите. Да видя, как директорът на Европейската космическа агенция разпознава българите като сила!  Българските младежи са сила и са най-добри и Европа всъщност е на водеща позиция чрез България. Впоследствие махнаха тези конкурси за представяния, защото както казах се оказа, че сме на първо място, но сме класирани на трето място, пък същевременно сме с най-добрия проект, което беше доста объркващо… Важно е участието и децата да почувстват, че са българи. Важно е децата да застанат до Бъз Олдрин, вторият човек стъпил на Луната, и да си поговорят с него, да си вземат неговата книга за Марс. Важно е да си поговорят със специалисти, с други участници. Въобще цялото изживяване е важно – от началото на проекта до защитата и завръщането у дома. Всичко това е едно страхотно обучение. Много е важна и връзката с медии, много е важно учениците да се научат да представят тези сложни проекти на прост език. На всичко това те се учат стъпка по стъпка. Участието в конкурса е една голяма житейска школа.

Първа част от интервюто можете да откриете тук.
Благодарим Ви доц. Радева!  Интервюто проведе Вяра Стефчева.