Ханк Кюн беше гост на Софийската работилница за иновации, в която се развиват идеи, които да подобрят инфраструктурата, енергетиката и въобще иновациите в градска среда. Ханк Кюн е основател на холандската компания Educore и създател на методологията за работилниците за иновации. Той сподели впечатленията си за участието му като ментор.

Как се представиха отборите на работилницата? Какво се случи?

Мисля, че се преставиха доста добре. Както казах в заключението си към тях, България има още 5 работилници като тази. Всеки може да види някои от идеите, които вече са активни. Това е същото, както и в останалите държави. Изисква време да създадеш първата идея, която да премине през политици, администрация, финансови дейности и други аспекти, които са важни. Когато тези идеи вече се разработят и внедрят, хубаво е да се знае, че нещо се е случило, което нямаше да се случи, ако не бяха тези идеи.

Казахте на участниците, че добри примери са създаване на идеи има във Финландия и България. Какво имахте предвид?

Просто информацията, която имах е за Финландия, защото отнема време от идея до внедряване ѝ. Но имаше идеи по време на първите кампове във Финландия, които отнеха 2-3 години и вторият най-голям град в страната смени цялата концепция за това как да мисли за себе си – от града, който никой не беше чувал за него до иновационната градина на Финландия. Използвайки идеите от тази иновационна градина, създадени на Работилниците за иновации, те бяха финалисти в Европейска столица на иновациите, но също така привлякоха към себе си млади хора и международния бизнес да дойде и осигури предприемаческия дух, ентърпрайзите и се получи като център на всичко това. Мисля, че това е истинската добра идея!

Като създадел на метологията за работилници за иновациите, смятате ли, че всичко това може да се адаптира в по-малко населени места в България, не само в София?

Всъщност, вече са изминали 3 формати на работилницата в Габрово. Методологията може да се приложи във всеки български град. Ключът е да се намерят хора с различен опит, различни възраст, с различни експертизи. Заедно да погледнат към едно предизвикателство от различни перспективи. И това, което видяхме в Софийската работилница за иновации, както и в тази в Габрово, че когато тийнейджъри и ученици са на едно място с професионалисти от различни сфери, получаваме неочаквани идеи и неочаквани проблеми, но ако атмосферата е позитивна, то проблемите се разрешават много бързо, а тук атмосферата е много позитивна.

Ако имаме един хакатон, решаваме проблем и излизаме с отговор. Но когато имаме социално предизвикателство, първо трябва да разберем какво наистина се крие зад това предизвикателство и какви са проблемите зад проблемите. Затова се получават сложни ситуации, но тези работилници са доста ефективни и показват, че това е едно споделено разбирателство от различни гледни точки.