Рафаела Рафаелова се занимава с изкуство. Тя е VR артист във VRExpress, преподава моден дизайн в Националната гимназия по Приложни изкуства, докторант е в НХА, специалност „Мода”, а освен това и съ-собственик на етноспортния бранд „KOREN”. Интересите й са свързани с търсенето, създаването и творенето. Казва, че в нея се таи и силна страст към българския фолклор и традиции.

Разбрахме, че се занимаваш с #VR рисуване. Какво означава това и къде открива приложение?

Занимавам се с VR рисуване от 2 години. Съвсем случайно, но явно съдбовно (съдбата се казва Дария Митушева, актриса и колега в общ проект), беше запознанството ми с екипа на VRExpress. Те ми предоставиха възможността да пробвам този тип рисуване и от тогава го практикувам при тях, работим по различни идеи и проекти.

VR рисуването има различни форми, това, което аз правя е рисуване през VR очила и контролери, в 3D среда, в която имате реални движения и усещане за пространство. Техниката наподобява рисуването върху голямо платно, рисуваш с цялото си тяло, но линиите не се полагат върху плоска равнина, а във въздуха. Интересно и предизвикателно е изграждането на 3D обекти с помощта на 2D похвати.

Какви технологии се използват в дигиталното рисуване?

Аз лично рисувам в Tilt Brush, програма на Google. Когато започнах да рисувам, момчетата от VR Express ме запознаха с няколко различни програми за – Quill, Medium, Gravity Sketch и още много, но Tilt Brush ме спечели, с това, че придава на рисунките магичност, изкуството там оживява и се усеща по-силно именно заради това. Когато влезете през VR очила в такава сцена имате усещане ,че сте се озовали в картина.

Какво според теб е бъдещето на VR технологията и дигиталното рисуване?

Ами VR наистина е бъдеще, лека полека навлиза в ежедневието и ще започне да става все по-голяма част от живота ни. Представете си колко е прекрасно да видиш динозаври, да погледнеш в очите им, да се озовеш в космоса или на някой далечен остров, а още по-вълнуващо е да се озовеш в главата на един артист, да погледнеш през неговите очи. Това според мен дава виртуалното рисуване, обектите и средата, които твореца е създал, могат да се преживеят и усетят още по-силно.

Отделно от сферата на изкуството, технологията намира все по-широко приложение в бизнеса, образованието, здравеопазването и редица други сектори.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си срещала до този момент в работата ти с VR технологии?

О, различни са. Всеки нов проект и нова идея е вид предизвикателство, колкото по-дълбоко навлиза човек в дебрите на конкретна програма, с толкова по-големи предизвикателства решава да се сблъска и всъщност това е интересното.

Освен с дигитално рисуване, ти се занимаваш и с дизайн и преподаване. Би ли ни разказала повече за това?

Да, ами преподавам на 11 и 12 клас – Моден дизайн – и емоциите, които ми носи това са различни всеки ден, вярвам много в бъдещите творци и откакто се запознах с тях гледам много позитивно към бъдещето. Те имат всестранни интереси и не са безразлични към проблемите на човечеството и държавата. Изключително емоционални и емпатичи. Тези млади хора изучават академично рисуване и живопис, освен моден дизайн и VR Express бяха така добри да ни поканят в техния офис, за да сблъскаме бъдещите творци с новите технологии за рисуване и се получиха страхотни опити.

Също съм съ-собственик на етноспортен бранд KOREN, със съдружниците ми – Катерина Малаганска и Нед Дервенков създаваме качествено, спортно облекло, което разказва за българския фолклор. Идеята, че комбинираме спорт и история, облеклата носят смисъл и символика, както и магията на българския корен.

Работиш ли към момента върху някакъв VR проект? Какъв е той?

Ами да, работя по един, за който скоро ще започна да разказвам. Естествено съм замесена със страхотен екип – Дария Митушева, Мария Койчева, Мартин Дойчев от Marfuse.

А би ли ни разказала любопитна история от работата ти по VR проекти?

Винаги има забавни истории във VR. Интересното е, че когато човек влезе в това виртуално пространство се изолира напълно. Аз докато рисувам слушам музика и живея абсолютно изцяло в моментната среда, така и емоциите са по-силни, мозъка приема тази среда за реална и въпреки, че знаеш, че си в стая, в офис, в един момент забравяш. Така докато рисувам ми се е случвало да се повлиая от собствената си картина, рисувах планина и се „качих“ на върха й, за да го оформя, погледнах надолу и ужасно ми се зави свят и се наложи да „сляза“. Друг път рисуваш сняг и усещаш студен полъх.

Какво би посъветвала всеки, който се замисля да започне да навлиза в света на виртуална реалност?

Зависи от това в каква сфера на виртуалната реалност навлиза човек. Изживяванията и приложенията са различни. Най-общо казано може да се разделят на кинематографични проекти (360 градусови видеа), 3D моделиране и изграждане на сцени през традиционни софтуери и гейм енджини и VR рисуване и моделиране през програми като Tilt Brush, Quill, Tvori, Medium, Gravity Sketch и други.

Интервюто проведе Вяра Стефчева.