Донка Симеонова е учител по информатика и информационни технологии повече от 20 години. През последните 10 от тях преподава в Математическата гимназия „Баба Тонка“ в град Русе. От 4 години е преподавател и ръководител в Robopartans академията в Русе.
Правилният алгоритъм за ефективност от образователния процес открива в извънкласните форми на обучение. През 2015 г. създава училищен Клуб по роботика към Математическа гимназия „Баба Тонка“. Основната цел на клуба е чрез практическо приложение на знанията, които учениците получават по роботика и други, свързани с роботиката науки, като математика, информатика и физика, да бъде подпомогната реализацията им в областта на техническите и инженерните науки. През годините среща съмишленик в лицето на своята колежка Снежана Тодорова – учител по информатика и ИТ, и към момента двете заедно работят в екип като ръководители на клуба.
Какви са Вашите наблюдения за интереса на децата към иновативните технологии и езиците за програмиране?
Всички деца изпитват любопитство и интерес към новите технологии. За някои от тях използването на тези технологии напълно удовлетворява потребностите им. Но друга част от тийнейджърите имат естествен подтик да овладеят технологията до такава степен, че те самите да станат създатели. Тук вече се намесват езиците за програмиране и нашата роля, като преподаватели и ментори. Когато овладяването на езиците за програмиране е поставено в едно проектно базирано обучение, самите ученици са мотивирани и активно участват в учебния процес.
Кой е Вашият метод, с който „запалвате“ децата по програмиране?
„Запалването“ е много дълъг и сложен процес и за да „гори дълго“ в един човек „този пламък“, се изисква работа и подкрепа не само от учителя, но и от семейството и средата.
Програмирането не е лесна работа и за да почувства едно дете, че това е неговото занимание, е необходимо то да изпита удовлетвореност от успехите си и да не се обезсърчава от неуспехите си. А методът е „да се смеем докато ни се потят мозъците“, така и трудните неща се получават „с лекота“.
Кое е най-интересното, което се харесва в часовете по информатика и ИТ? Какви технологии могат да модернизират обучителния процес в тези часове и да го направят по-интересен и занимателен за децата?
Това, което е интересно във всички часове, е интересно и в часовете по информатика и ИТ. А именно: ученикът да бъде поставен в активна страна на обучителния процес и взаимодействието не е само учител – ученик, а и ученик – ученик.
Интерактивните методи на обучение във всичките им форми като: проектно базираното обучение, екипната работа, интергративното обучение, интердисциплинарния подход, са съвременните педагогически методи, които се харесват много от учениците. Използването на технологиите в обучителния процес не трябва да става самоцелно. Те спомагат този процес, а не го определят.
При нас няколкогодишния опит с Lego роботите, които използваме в часовете по компютърно моделиране показва, че учениците много бързо се отърсват от възприемането на робот като „учебна играчка“ и започват да го използват като инструментариум за експериментиране при решаване на дадена задача. Мога да кажа, че не е необходимо технологиите да правят учебния процес занимателен, те трябва да бъдат полезни за децата в постигането на техните образователни цели. За това съм поддръжник на концепцията STEM в образованието и за това инициирах през 2015 година създаването на клуба по роботика.
Вие ръководите клуба по Роботика в Математическата гимназия в Русе. Колко деца го посещават и какви са заниманията, които се провеждат в него?
Към момента в заниманията в клуб Роботика участват над 50 деца от 5-ти до 12-ти клас. В работата си с отборите по роботика като ментори разчитаме и на по-големи ученици, които са дългогодишни членове на клуба.
Две са основно направленията, в които работим към момента. Първото направление е свързано с обучението в конструиране и програмиране на Lego роботи. Заниманията в това направление са свързани с участието ни в програмата „Роботика за България“. Второто направление е свързано с разработки на базата на платформите Arduino. Тези занимания провеждаме в Академия Дианел и разчитаме на подкрепата на родители, които са професионалисти в областта на електрониката.
Участвате ли в състезанията по роботика? Какво включва подготовката за тях?
През годините клуб Роботика към МГ “Баба Тонка“ има много участия и победи, както в национални, така и в международни състезания – „Дни на роботиката“, организирани от различните техническите университети в България, състезанията на Робо Лига България, Robochallenge Букурещ, Румъния, RoboCup Junior Austria Open, Инсбруг, Австрия и др.
От 2015 година сме участници в програмата „Роботика за България“, която се реализира в партньорство между фондация „Работилница за граждански инициативи“ и SAP Labs България. Целта на програмата е създаването на училищни отбори по роботика и следва концепцията на международното състезание по Lego роботика FLL (First Lego League). Участниците в отборите конструират и програмират роботи, които изпълняват мисии. В рамките на инициативата учениците разработват и научно-изследователски проекти, свързани със социално значима тема. Придобиват и умения за работа в екип. През тази година клуб Роботика на МГ „ Баба Тонка“ участва в програмата със 7 отбора, които обхващат 40 ученици. Два от отборите на гимназията са в Premier дивизия, а останалите в А дивизия.
Подготовката за това състезание обхваща период от няколко месеца, през които отборите работят по четири направления, формиращи крайното им представяне. Те конструират и програмират роботи и едновременно с това събират и анализират информацията, която им е нужна за презентацията по техния научноизследователски проект. Класирането за националното състезание се определя от представянето на всеки отбор в четири направления.
На самото национално състезание отборите представят своята презентация в направление „Изследователски проект“, в която по креативен начин представят свое решение на идентифициран от тях проблем по зададената глобална тема. Тази година тя е INTO ORBIT. Работата си по робота и изпълнението на мисиите представят пред жури в направленията „Робо дизайн“. Това обхваща представянето на конструкцията на робота и приставките към него и програмите, които изпълняват отделните мисии по състезателното поле. Най-атрактивната част от състезанието е „Робо игра“-та, където всеки отбор е в пряката надпревара с другите отбори в изпълнението на мисии на състезателното поле. „Отборната игра“ е тази част от състезанието, в която се оценяват уменията на членовете на отбор да общуват помежду си, да си помагат и споделят идеи и умения в състезателния процес.
Традиционно отборите на МГ „Баба Тонка“ в това състезание заемат челни позиции, както в отделните направления, така и в генералното класиране. Печелили сме и шампионската титла.
Тази година приехме и ново предизвикателство – участие в първата Електрониада /олимпиада по електроника/ за ученици, организирана от Русенския университет. В това състезание нашите два отбора заеха първо и второ място в конкуренция с отбори от професионалните гимназии от Северна България. Състезанието се проведе в два състезателни кръга – теоретичен и приложен.
В теоретичния кръг участниците показаха своите знания, свързани с материал от електрониката и физиката, и с технически въпроси. В приложния кръг твориха по конкретни задачи – изработиха входен и изходен модул, създадоха алгоритъм за работа и софтуерна програма за система, базирана на Arduino UNO, и демонстрираха пред жури функционалността на изработената електронна схема. Добрата подготовка по физика и информатика ни помогна и в двата кръга. А заниманията по роботика с Arduino модули в клуба отличи отборите ни в приложния кръг.
Какви мерки, според Вас, трябва да се вземат, за да имаме повече успешни участия в състезанията по роботика?
Има огромна разлика в организирането и провеждането на състезания по роботика за ученици и за студенти. От 2015 година участваме в много състезания, както в България, така и в чужбина. Въпреки многото победи, които завоювахме, най-удовлетворени децата се чувстваха в състезанията, в които мериха сили само с участници от тяхната възрастова група.
Другият момент, който ги вдъхновява, е отборното представяне. За мен формулата, която въведоха с програмата „Роботика за България“ ФРГИ и SAP в състезанията по роботика за ученици е правилната. А именно: ученически отбори до 16 годишна възраст, достъп до програмата на всяко училище, подкрепа за учителите-ментори на отборите, и подкрепа и обратна връзка по време на подготовката за състезанието от организатори и съдии. Децата приемат предизвикателства, учат се и се забавляват, и са много удовлетворени от участието си в тази програма.
Бихте ли ни споделили за някой технологичен проект на ученик, който Ви е впечатлил?
Проектът, който най-много ме впечатли досега, не е технологичен, въпреки че технологиите бяха повода и инструмент в него. Това е проектът „Аз уча с моя приятел… робота“ на група ученици от клуба по роботика. Чрез него учениците заеха активна гражданска позиция и предоставиха знанията и уменията си по роботика в конструирането и програмирането на робот в образователна подкрепа на деца със специални образователни потребности /СОП/.
За мен най-ценното при участието в този проект за учениците беше тяхната доброволна работа в продължение на месеци с тези деца. Опитът, който трупаха в комуникацията с тях, им помогна да доразвият първоначалната си концепция. От изработването на едно чисто технологично образователно средство – робот с програми по математика, английски и т.н. в една нова образователна среда за децата със СОП – новата технология на робота, съчетана с вниманието, приятелството и топлината на ученика-доброволец, който ти помага и те води. По време на изпълнението на програмата, инициаторите от клуб Роботика успяха да привлекат и други свои съученици в тази доброволческа дейност.
Интервюто проведе Вяра Стефчева.
